Велопътешествие от Германия до България, част XII: С монети през Унгария

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Към част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

Към част VII: От ВЕЦ на ВЕЦ

Към част VIII: Много интересен ден

Към част IX: На края на Австрия

Към част X: Братислава – Габчиково

Към част XI: От Словакия в Унгария

 

Сутринта на 4 септември 2011 г. Къмпингът е заобиколен от релси и човек сутрин чува как минават влаковете около него. Не е голям шумът, но последните дни съм отвикнал от подобни звуци. Показвам си главата извън палатката и виждам малцината къмпингуващи как са се настанили по масите и закусват, а около тях тревата бива поливана със специални разпръсквачи. Къмпингът е хубав. Зелена трева и дървета, чисто и спретнато.

Без да губя особено време си правя закуска и си стягам багажа за тръгване. Загубих малко време и на интернета – да пиша до жена ми и да погледа картата на Будапеща. От Пасау си купих книга с карта за веломаршрута от Будапеща до Белград. Отправната точка е гарата „Келети”, общо взето не особено трудно за намиране.

Планът ми е да мина през Унгария без да сменям евро за форинти, както и да не купувам почти нищо. За дребни покупки носех около 20 евро на монети. Знаех, че човек може да плати къмпинга с монети, както и да си вземе например сладолед, хляб или бира за едно евро от някой малък магазин. За това платих с монети от по едно или две евро и потеглих напред.

Велопътешествие от Германия до България, част X: Братислава – Габчиково

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Към част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

Към част VII: От ВЕЦ на ВЕЦ

Към част VIII: Много интересен ден

Към част IX: На края на Австрия

Когато сутринта си показах рошавата глава от палатката забелязах, че веселата компания от велосипедисти вече се е събудила и бавно си подрежда багажите. Всеки от тях се носеше палатка, като един от тях, казва се Арнолд, имаше подобна на моята, но беше JackWolfskin. Иначе – почти еднакви, само дето моята е синя, а неговата – зелена. Каза, че е прекрасна палатка и издържа на дъжд и бури. Точно както и моята – отговорих. Той ме помоли за съвет. Оказа се, че по време на пътешествието често му са се късали спици на задното колело. Което е неприятно и доста ги е забавяло. Погледнах ги, нормални спици, черни и може би малко по-тънки. Казах му, че аз преди пътешествието съм направил преглед на колелото и техник ми е сменил всички спици на задната капла. Препоръчах му като се прибере да направи същото и да каже да му сложат по-здрави спици. Според него не е карано кой знае колко с тези – около две години. Е, две години не е толкова малко – две пътешествия по 2000 км плюс всекидневно каране на велосипед до работата, може да се окаже, че е минал над 8000 км за това време.

ДИК ПРОНЕКЕ И ЖИВОТЪТ МУ В ПУСТОШТА

Дик Пронеке пред своята дървена къща, 1968 г.

Не малко хора са опитвали да живеят самодостатъчен, независим живот в дивата природа. При сблъсъка с реалността малко от тях са успявали в това начинание. Има един блестящ пример за това в наше време и това е Ричард Пронеке (1916 – 2003).

Религия в училище?

С известно учудване миналата година забелязах, че Българската православна църква отново повдигна темата за изучаването на религията в училище. В тази кратка статия ще изложа моите аргументи срещу изучаването на подобен предмет.

Като цяло позицията на БПЦ е, че с изучаването на религия в училище ще се справи с моралната криза в нашето общество. Всички увъртания и аргументи се въртят около този проблем: обществото ни е в морална криза и БПЦ ще се пребори с нея като възпитава децата в православните ценности чрез въвеждането на задължителен предмет „Религия” в училище.

Какво прави впечатление в тази позиция? Нека да видим:

Две страни от Джон Ленън

На 9 октомври 2010 г. Джон Ленън щеше да навърши 70 години. Наместо да разказвам за неговата личност, ще ви представя две негови творби.

Първата се нарича „Yer Blues” („Неговият блус”), написана от Джон Ленън през 1968 г. докато е в Ришикеш, Индия. Песента е много депресивна и в нея можем да видим мрачната, депресивна, тъжна и самотна страна на Джон Ленън.

Твоят блус

Самотен съм и искам да умра

А ако не съм мъртъв вече

О, момиче, знаеш за какво е.

Сутрин искам да умра,

Вечер искам да умра

А ако не съм мъртъв вече

О, момиче, знаеш за какво е.

Майка ми беше от небето,

Баща ми беше от земята.

Но аз съм дете на Космоса.

И знаеш какво си струва.

Самотен съм и искам да умра.

А ако не съм мъртъв вече

О, момиче, знаеш за какво е.

Орел яде окото ми,

Червей ми гризе гръбнака

А аз се чувствам толкова самоубийствено,

Точно като мистър Джоунс на Дилън.[1]

Самотен съм, искам да умра.

А ако не съм мъртъв вече

О, момиче, знаеш за какво е.

Черни облаци кръжат в ума ми,

Черна мъгла в душата ми,

А аз се чувствам толкова самоубийствено,

Дори мразя своя рокендрол.

А ако не съм мъртъв вече

О, момиче, знаеш за какво е.

(Превод: мой)

Втората творба е просто едно стихотворение, издадено през 1964 г. в сборника „Със собствен почерк” (“In His Own Write”), чийто автор е Джон Ленън. Оказа се, че той е писал стихчета, кратки разказчета, както и сам е илюстрирал книгата си. Трудно ми е да определя стила на творбите :). Стихотворението „Тлъстото папагалче“ звучи много весело и идилично, както и леко психиделично. Ето го и него. Забавлявайте се!

Тлъстото папагалче

Едно такова папагалче имам-

за мен приятел най-любим.

Из Англия кандилкаме се двама

и все тъй искам да вървим.

Аз кръстих папагалчето си Джефри –

тъй както моите деди.

На дядо си го кръстих, а пък дядо

Бе дядо много щур преди.

Не всеки папагалчета обича –

гадинки жълти и добри.

Закусват разни с тях или го дават

на котараците дори.

Чудесна тлъста птичка моят чичо

изяде – спомням си добре.

Аз плаках и му виках: – Чичо Рони! –

Не искаше да разбере,

макар че казваше се всъщност Артър,

но всъщност бе все тая знам.

Нахлу във магазин за животинки,

изяде всичко живо там.

Преглеждаха го доктори да видят –

дано завинтят някой чарк.

Но толкоз бе изял, че най-накрая

той пукна като зоопарк.

Из стаята си като ходя, Джефри

чирика, пърха от сърце.

С лъжичка го нахранвам, а му готвя

препечен хляб с едно яйце.

То пее като всяко папагалче,

но само като има глас.

Най-често ми пропява във неделя –

тогава си го пускам аз.

Понякога из стаята полита

и каца върху моето легло.

А на главата ми щом се изака –

съвсем доволно е било.

Сега е на диета то, понеже

нагъва все тъй, без да спре –

и казват, наддаде ли още, трябва

върху бастун да се подпре.

Какво пък – папагалчето с бастуна –

ще бъде много гот, нали?

Представяш ли си – всички ще се смеят,

та чак корем да ги боли.

Това е папагалчето ми, значи –

дебеличко и жълтичко снове.

Обичам си го повече от тате

и съм на тридесет и две.

(Превод: Георги Рупчев. Взето от книгата „Джон Ленън: проза, поезия, интервюта”, София, изд. Народна култура, 1984)

---

[1] Ballad of a Thin Man, песен на Боб Дилън от 1965 г.

Към къщи

Този пост ще е кратък.

Връщам се в България. Практиката ми в Мюнхен привърши. Научих много нови неща. Не само за работата, а и за какво ли не. Пътувах веднъж на стоп, ходих до Алпите, говорих си с много и различни хора.

Преди време ми светна идеята, че човек научава нови неща за себе и за света около него си когато е поставен в различна среда. Това е и една от причините да отида в Германия.

Сега, преди да отпътувам, си мисля че обичайните предразсъдъци за германците май не са много вярни. Нито германките са дебели и не особено хубави, нито германците са студени и затворени. Тук срещнах прекрасни хора и за седемте месеца, които прекарах тук не съм видял нищо лошо от никой. Е, то е вярно, че ако се държиш добре с хората и те ще се държат добре с теб. Това е в особена сила в Германия.

Другата новина, която искам да споделя в блога си, е по-интересна. Утре, 5 август 2009 г., някъде към 17.30 часа ще тръгна към България. С велосипед. Имам план да стигна с колелото си поне до Будапеща. От Мюнхен ще стигна до Пасау, който град е на река Дунав и ще карам по известния „Дунаувеег“ (Дунавски път). Дунаувеег е един не особено труден маршрут за каране на колело, тъй като е невероятно равен. Почва от Пасау, минава през Линц, Виена и Братислава и завършва в Будапеща. Предполагам, че продължава и на юг през цяла Унгария и Сърбия, вероятно до Нови Сад. Ако ми остане време мога да повъртя и до Нови Сад. Каквото сабя покаже.

Днес отидох с колелото до едно село на запад от Мюнхен, за да си намеря място за спане. Планът ми е да изкарам всичко възможно най-евтино. Което значи, че в най-добрия случай за наколкото дни до Будапеща ще се опитам само веднъж да спя на къмпинг, основно за да си изпера дрехите. И да си направя продължителна баня с много топла вода.

Имам всичко необходимо за път: една малка едноместна палатка, спален чувал, шалте, дисаги за велосипеда, велосипед разбира се, фотоапаратче, малка тенджерка, дрехи, фенерче и прочие неща. Дори си сглобих примитивна лампа, която е на слънчеви батерии. За нея мога да напиша отделен пост след като се прибера.

Велосипеда си го купих втора ръка от една разпродажба в един склад за велосипеди. За 39 евро. Никой не го искаше, тъй като имаше доста ръжда по него, особено по кормилото, веригата и курбелите. Потегнах го, сложих тук-там някоя нова част и сега върви като… като германски велосипед. Иначе казано, в отлично състояние е. Нали обичам да си ремонтирам велосипеда, та за още 10-12 евро, с които купих части, е като нов. За разбиращите мога да обясня, че е с 28 цолови (инча) капли, преден амортисьор, алуминиева рамка, двустенни капли, алуминиеви главини, 21 скорости и кормило с формата на легнала цифра 8. Вложих и 2 евро за инструменти, които купх от битака, на немски е „Фломаркт“, има всяка събота на паркинга в Олимпия парк. Оттам си купих и малка тенджерка, та да си готвя по пътя, струваше ми едно евро. Днес с радост забелязах, че по пътя има доста картофени ниви, та ще се плячкосва! А и царeвицата ми мяза вече на млечна. Пък и вече са станали летните ябълки, в неделя здравата брах заедно с една канадска рускиня от едно дърво по велоалеята в посока Ининг. Приятеля й, германец, отказа да ги яде, но негов си проблем, ние ги изядохе.

Та планът ми е да спя по горички и ливади, та затова днес направих малко проучване за подходящо място извън града и си заплюх една горичка между две ниви между селата Фелдкирхен и Поинг. Утре ще трябва по най-бързия начин да издам стаята в 17.00 и да запраша в източна посока. Та затова проучих днес къде мога да се завра по шубраците, щото утре няма да има много време за размотаване.

От реакциите на всички познати, на които им съобщих идеята си за прибиране най-много ме изненада реакцията на майка ми. Прие всичко подозрително спокойно, дори ме подкрепи. Каза ми, че дядо ми (нейния баща) навремето бил преплувал Дунава. „Мъжът си е мъж“ ми каза тя. Което се чудя как да го тълкувам. Трябва да подчертая, че мъжете от рода на майка ми си падат авантюристи и много не ги свърта на едно място. Едно е дядо ми, който е бил партизанин, куриер в милицията за две години, след като я напуска бива изключен от БКП заради кулащина („Абе аз не си представях така новата власт, да пречат на хората да работят и дапечелят пари“, страшен комунист, няма що!), после комбайнер из различни краища на България, после пък една нощ щял да застрелва председателя на ТКЗС-то. И на него все му хрумваха някакви необичайни идеии и част от тях реализираше. Ама за дядо ми пак друг път ще разказвам, то за него има много да се разказва. Другият щурак от рода по майчина линия е вуйчо ми Николай. Начален учител по професия, два пъти женен и два пъти развеждан, с не знам колко деца. Също така е бил иманяр, собственик на кръчма някъде през 1991 г., дисководещ в селската дискотека някъде пак по това време, колекционер на някакви предмети на изкуството, редки книги и прочие артефакти, сторителен работник и не знам още какво. И него не го свърташе много на едно място и ми все ми беше сочен като лош пример.

Радвам се, че и хубавичката ми жена ме подкрепи. Аз от много време й разказвам, че искам да се пробвам да пътешествам с велосипед. Да видя свят един вид, и не само да го видя, но и да съм в досег с него. Също така искам да покажа, че велосипедът е и средство за истинско опознаване на света. А не като през прозореца на автобуса по време на екскурзия, все едно си в аквариум.

Досега само веднъж пътешествах така, от София до село Розино, община Карлово. Отне ми ден и половина, най-вече заради недобрата ми подоготовка-тръгнах късно. Дори и пътепис щях да пиша, дори написах малко в началото, но не го довърших. Е, сега съм си приготвил тетрадка и химикалка и мисля всеки ден да си водя дневник и да правя интересни снимки. Тъй че очаквайте през септември нови неща и какво съм видял по пътя. Стискайте палци да е интересно и да не вали прекалено!

Хипитата и контракултурата

Преди да започна да разказвам повече за хипитата, е добре са уточня една идея, която характеризира хипитата, както и други бохемски групи. Това е контракултурата.

Трудно може да се даде кратко определение за контракултура. Контракултурата е съвкупност от идеи и действия, които имат за цел да променят определени широкосподеляни от обществото идеи. От една страна имаме противопоставяне на определени ценности и норми, а от друга-желание за промяна на тези ценностти, както и на цялото общество. Като контркултурно действие може да бъде онова действие, при което с мирни средства има демостриране на:

1. Несъгласие с определени норми и схващания, като тези норми и схващания са приемани като универсално истинни сред мнозинството членове на обществото. Така например преди да се появят идеите за равнопоставеност между мъжете и жените се е смятало, че жените стоят по-ниско от мъжете (поне от края на матриархата насам). Контракултурно действие е миналото е било една жена да носи панталони, да пуши цигари, да играе билярд и всякакви подобни действия, с които изразява несъгласие с идеята, че жените са по-низши същества. Интересен е подхода на феминстка група от Нидерландия от началото на 70-те години: група жени ходят по улицата като в същото време подсвиркват и пощипват мъжете, с които се разминават.

2. Демонстриране на алтернатива. При контракултурата несъгласието с определени норми и схаващания е придружено с демонстрирането и правенето на съвършено нови неща, които са алтернатива на настоящите ценности. Така например контракултурната алтернатива на консуматорското общество е създаване на комуна, в която членовете потребяват според определни от самите себе си нужди, не използват пари в замяна на определени стоки и споделят свободно храната си. Контркултура например на расизма е правенето на някакво събитие, където се събират хора от всички раси, или пък в САЩ това е участието на бели в движението за граждански права. Холандските феминистки пък са искали да покажат и идеята си за равнопоставеност на жената с мъжа, а не само като обект за сексуални забавления.

Подготовка за Джулая

Наближава видният хипарски празник Джулай Морнинг. Независимо къде искате да го празнувате – на Варвара, Варна или Каварна – е добре да се подготвите предварително за него. Затова целта на настоящия материал е да ви насочи как в кратък срок да се превърнете в дете на цветята.

Външен вид

Може да се каже, че да се докарате на хипар на външен вид не е толкова трудно. Изисква се малко време и усилия. Като повечето от усилията са съсредоточени в това да не правите нищо за същия този.

1. Преди всичко, ако сте мъж, си оставете брада. Няма значение как ви стои, брадата е важен елемент на хипарията. Просто престанете да се бръснете за няколкото седмици, които остават до Джулая.

2. Ако сте жена е препоръчително да спрете онези безкрайни грижи за косата си, като оставите само измиването й с шампоан. Ако въпреки това още изглежда подредена, то може да се опитате за оставащото време до Джулая и само с вода. И за двата пола се препоръчва да не използват гребен или четка. Приглаждането и нагласянето с пръсти е достатъчно.

C.S.A: The Confederate States of America (2004)/КАЩ: Конфедерални Американски Щати (2004)

Трудно е да се напише нещо за филм, без да бъде преразказван или разкрито поне малко от съдържанието му. „C.S.A: The Confederate States of America“ е лента, която жанрово прилича на „Fatherland“ – алтернативна история – но пък е представен значително по-закачливо, което пък го доближава донякъде до „Борат“.

Няколко думи за жанра наречен „алтернативна история“. Това е раздел на фантастиката, който се концентрира основно върху въпроса „Какво би станало, ако нещата в миналото се бяха развили по друг начин?“ Предположението за миналото варира от неуспеха на Христофор Колумб да открие Америка или Аристотел да направи завой във философските си възгледи, до това цар Симеон да превземе Константинопол, Наполеон да спечели битката при Ватерло или просто Германия да се окаже победител във Втората световна война. Разклонението на историята е фантастичният елемент в подобни произведения.

От началото до края „C.S.A: The Confederate States of America“ е във формата на документален филм. И е направен така, все едно че го гледате по някоя американска телевизия. Само че разказът започва от победата на Юга (Конфедерацията) над Северните щати, превземането на Вашингтон от южняците, бягството и пленяването на Линкълн. Иначе казано, алтернативното разклонение на историята е, че в гражданската война в САЩ през 1861-1864 г. побеждават Южните щати, а не както всички знаем – Севера. Новата държава е преименувана от Съединени американски щати на Конфедерални американски щати, сменено е знамето и химна, а Линкълн в заменен от президента на Конфедерацията Джеферсън Дейвис.

Въпроси за кризата

Наместо да се хвърлям да обяснявам за кризата, за икономиката и прочие неща ще се опитам да направя друго. След като прочетох писанието на Бат Пепо се замислих и в главата ми изникнаха куп въпроси. Ето, от някъде, да речем 10 години, в България има икономически растеж. За цялото това време:

Станахме ли по-щастливи? Завързахте ли нови приятелства и заздравихте ли повече старите? Станахте ли по-спокойни? Радвате ли се повече на живота си? Научихте ли нови неща, купихте ли си повече книги и ги прочетохме? Посетихте интересни неща, който обогатиха знанията ни за света? Влязохте ли в повече музеи? В България подобри ли се образованието? Построихме ли достатъчно детски градини за всички деца? По-интелигентни и с повече знания ли станаха учениците? Подобри ли се качеството на висшето образование? Увеличи ли се борят на библиотеките и техните читатели? Отидоха ли повече хора на театър? По-често ли започнахте да си говорите за постиженията на науката?

Стана ли по-чист въздухът в градовете? Водата от чешмата стана ли по-добра за пиене? Намаляха ли задръстванията? Посториха ли се повече велосипедни алеи? Увеличиха ли се зелените площи и парковете? Пред входа, където живеете растат ли вече цветя и цъфтят ли дървета през пролетта? Сутрин чувате ли чуруликането на птички пред прозореца ви?

Опазихме ли си резерватите, националните паркове и изобщо българската природа? Станаха ли курортите ни по-зелени, подредени и привличащи заможни чужди туристи? Станаха ли по-чисти реките, езерата и язовирите? Успяхме ли да намалим замърсяването на въздуха? Станаха ли по-бързи влаковете?

Подобри ли се здравеопазването и стана ли достъпно за всички хора, независимо от доходите и произхода им? Заживяхме ли по-дълго? Станахме ли по-здрави и по-силни, физически и духовно? Хората станаха ли по-елегантни и със спортно-ателтични фигури?

Изчезнаха ли бездомниците? По-малко ли са хората, които ровят по-кофите? Намаляха ли просяците по улиците и мизерстващите пенсионери?

Работят ли по-добре полицията и съда? Изчезнаха ли дебеловратите мутри? Изчезна ли страхът на хората от престъпост? Махнаха ли се дилърите на хероин от улиците? Започнаха ли да се спазват законите и да има повече ред? Намаляха ли катастрофите и загиналите по пътищата?

Политиците ни станаха ли по-малко корумпирани? И по-малко лъжливи и лицемерни? Заработиха ли за общото благо? Заработи ли държавната машина?

Хранителните стоки по-качествени ли станаха? Ядем ли повече плодове и зеленчуци? Хлябът стана ли по-добър и вкусен, сиренето и кашкавала станаха ли по-добри? Млякото придоби ли вкус на мляко? Изчезна ли нишестето от киселото мляко? Минахме ли на по-здравословна диета? Изчезнаха ли консервантите, оцветителите и прочие химикали от храните?

Започнахме ли да отделяме повече време за децата си? Повече ли ромски деца започнаха да ходят на училище? Намаля ли насилието между децата в училище? Станаха ли учителите с по-добри заплати, по-квалифицирани и получиха ли повече уважение? Децата по-малко ли боледуват? Увеличиха ли се случаите децата да ходят на планина и да излизат сред природата? Намаляха ли алергиите и заболяванията сред децата и младежите? Пенсионерите имат ли по-достойно съществуване?

Започнахте ли да пиете по-малко? Отказахте ли цигарите? Заменихте ли кварталните кръчми с концерти или разходки извън града? Започнахте ли да се веселите истински и след всеки купон да се чувствате заредени с енергия и радост от живота? Имате ли ново хоби или поне развихте ли старото си хоби още-повече?

Има ли повече усмивки по лицата на хората по улиците? Има ли повече смях в парковете, кафетата и дискотелите? Намаля ли ненависта и конфронтацията между хората?

Това са само мои въпроси, на които ти, драги читателю, е добре да си отговориш сам. Не искам да пиша нищо повече, тъй като не искам да определям начина ти на живот. Искам да знам с какво допринесе икономическият растеж през последните 10 години и ползите от него. И какво бихме загубили при една криза.

Ще ти предложа да си запишеш на кои си отговорил с „да“ и на кои – с „не“. Запази статистиката за себе си, не искам да споделяш с останалите личния си живот и възгледите си за него. Но ако отговорите на повечето въпроси са „не“, тогава нищо няма да загубиш от предполагаемата криза.