Велопътешествие от Германия до България, част XII: С монети през Унгария

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Към част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

Към част VII: От ВЕЦ на ВЕЦ

Към част VIII: Много интересен ден

Към част IX: На края на Австрия

Към част X: Братислава – Габчиково

Към част XI: От Словакия в Унгария

 

Сутринта на 4 септември 2011 г. Къмпингът е заобиколен от релси и човек сутрин чува как минават влаковете около него. Не е голям шумът, но последните дни съм отвикнал от подобни звуци. Показвам си главата извън палатката и виждам малцината къмпингуващи как са се настанили по масите и закусват, а около тях тревата бива поливана със специални разпръсквачи. Къмпингът е хубав. Зелена трева и дървета, чисто и спретнато.

Без да губя особено време си правя закуска и си стягам багажа за тръгване. Загубих малко време и на интернета – да пиша до жена ми и да погледа картата на Будапеща. От Пасау си купих книга с карта за веломаршрута от Будапеща до Белград. Отправната точка е гарата „Келети”, общо взето не особено трудно за намиране.

Планът ми е да мина през Унгария без да сменям евро за форинти, както и да не купувам почти нищо. За дребни покупки носех около 20 евро на монети. Знаех, че човек може да плати къмпинга с монети, както и да си вземе например сладолед, хляб или бира за едно евро от някой малък магазин. За това платих с монети от по едно или две евро и потеглих напред.

Велопътешествие от Германия до България, част XI: От Словакия в Унгария

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Към част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

Към част VII: От ВЕЦ на ВЕЦ

Към част VIII: Много интересен ден

Към част IX: На края на Австрия

Към част X: Братислава – Габчиково

Втори септември 2011 г. Времето беше по-добро от вчерашното – облаците бяха изчезнали, слънцето грееше и се очертаваше един прекрасен ден за велопътешествие. Планът ми за днес – да подмина Комарно и да правя диво къмпиране близо до Щурово. Щурово е град на Дунав във Словакия, а от другата страна на реката е унгарският град Естергом. За моя приятна изненада на стените в коридора на общежитието бяха закачени карти, доста добре направени и предназначени за велоспедистите. За да не губя време ги снимах с фотоапарата.

Излизането от Габчиково на велоалеята е просто, човек трябва да отиде до ВЕЦ-а близо до градчето. От предното ми пътуване бях запомнил пътя, а и не можеше да се обърка, тъй като е единствен в посока на Дунав. Качих се на велоалеята и завъртях смело напред. Тази част от маршрута е приятна с това, че няма почти никой наоколо. Виждат се села с църкви, ниви и тук-там някой риболовец. По Дунав за разлика от Австрия няма и особено кораби. Човек може да се наслаждава на тишината и свистенето на гумите по асфалта, да се наслаждава на пейзажа с дебели дървета, птици и водни кончета. Най-голямото препятствие е пресичането на пътя, който води към мост на Дунав при град Медведов, тъй като минават доста автомобили.

Резерватът до Чичов

Някак си бързо стигнах до края на асфалтираната част на велоалеята, която се намира в резервата до градчето Чичов. На велоалеята е поставена табела за посетителите, а има и много приятен навес, почти като заслон, обърнат с лице към Дунав. Реших да си направя почивка за обяд и си туристическия примус си сготвих суха супа, която според етикета трябва да е гулаш. Купих я преди няколко дни в Австрия и реших, че нещо сготвено ще ми дойде добре. Докато се готвеше и изстиваше към заслона дойдоха баба и внучка, на които им направих малко място да седнат. Детенцето беше на около 6 годинки и видимо се радваше на разходката.
Обядът ми се проточи до почти час и половина заедно с готвенето. Рекох си, че е нормална почивка и няма за какво да се кахъря.