C.S.A: The Confederate States of America (2004)/КАЩ: Конфедерални Американски Щати (2004)

Csa1Трудно е да се напише нещо за филм, без да бъде преразказван или разкрито поне малко от съдържанието му. „C.S.A: The Confederate States of America“ е лента, която жанрово прилича на „Fatherland“ – алтернативна история – но пък е представен значително по-закачливо, което пък го доближава донякъде до „Борат“.

Няколко думи за жанра наречен „алтернативна история“. Това е раздел на фантастиката, който се концентрира основно върху въпроса „Какво би станало, ако нещата в миналото се бяха развили по друг начин?“ Предположението за миналото варира от неуспеха на Христофор Колумб да открие Америка или Аристотел да направи завой във философските си възгледи, до това цар Симеон да превземе Константинопол, Наполеон да спечели битката при Ватерло или просто Германия да се окаже победител във Втората световна война. Разклонението на историята е фантастичният елемент в подобни произведения.

От началото до края „C.S.A: The Confederate States of America“ е във формата на документален филм. И е направен така, все едно че го гледате по някоя американска телевизия. Само че разказът започва от победата на Юга (Конфедерацията) над Северните щати, превземането на Вашингтон от южняците, бягството и пленяването на Линкълн. Иначе казано, алтернативното разклонение на историята е, че в гражданската война в САЩ през 1861-1864 г. побеждават Южните щати, а не както всички знаем – Севера. Новата държава е преименувана от Съединени американски щати на Конфедерални американски щати, сменено е знамето и химна, а Линкълн в заменен от президента на Конфедерацията Джеферсън Дейвис.

Филмът е толкова добре направен, че незапознатият с историческите факти би решил, че победата на Юга си е самата истина. Подобно на всички останали документални филми в него има авторитетни изказвания на хора в авторитетен външен вид, в кабинети с тежки книги, подредени по библиотеките. В духа на истинското документално кино са представени и две гледни точки – на консервативния бял (това във филма има значение) американец Шърман Хойл и Патриша Джонсън, цветнокожа канадка. Забележителното е, че едни и същи събития се оценяват по коренно противоположен начин от двамата експерти. В края на краищата, КАЩ и Канада са враждуващи държави в този вариант на историята. Също така, филмът е представен за британски, който се излъчва по конфедерален телевизионен канал. В началото, разбира се, има и забележка, че не отразява официалната позиция и не се препоръчва за деца и „слуги“.

Още по-забавното е, че действието се прекъсва от реклами, може би единствения случай, в който те са ни забавни и желани, тъй като се рекламират несъществуващи продукти. Разбира се, рекламите са расистки и са на несъществуващи продукти. При изложението се цитират несъществуващи книги, разказва се за несъществуващи повести и романи (като например „Северен вятър“ или „North Wind“- шегаджийски намек към „Отнесени от вихъра“ – „Gone with the Wind“) , показват се откъси от също така несъществуващи филми. С едно хитро подмигване авторите на филма ни подхвърлят, че и в робовладелската държава Конфедерални американски щати холивудското кино е толкова сервилно на политическата власт, колкото и реалното такова в наши дни. Не се учудвайте на споменаването на „робовладелска държава“, според филма се оказва, че ако Югът победи в гражданската война Конфедералните американски щати ще запазят робството, и то като начин за сплотяване между северните и южните щати. Какво ли ще стане по-нататък, след като гражданската война е приключила и Югът е взел надмощие? За да разпаля още повече интереса към този оригинален филм ще издам още няколко детайли от разказа: Канада е страна, в която се прави организация срещу робството в Конфедерацията, Конфедерацията завладява Мексико и цяла Южна Америка и установява режим на апартейд в тези земи, на територията и се обявяват за незаконни всички религии с изключение на християнската, и то само римокатолическото й проявление, а президентът Кенеди е първият президент, който е от Севера от края на гражданската война. И бива убит заради това, че възнамерява да отмени робството. А през 50-те години на 20 век, наместо да избухне антикомунистическата истерия избухва истерията срещу аболиционистите, за краткост наричани „абита“, поредната шега на авторите с разпространеното тогава „комита“. И всичко това е примесено с „документални кадри“, реклами, откъси от филми и мюзикъли и „документални снимки“. А в същото време има доста съвпадения с реалните събития в новата и най-нова история на САЩ, като най-потресаващото е трагичната съдба на индианците и в двата исторически варианта.

Най-приятното от интелектуална гледна точка е, че всички възможни събития от разклонението на историята през времето на Гражданската война са подредени в изключителна последователност. Решенията на видни държавници са продиктувани от конкретните обстоятелства, войните са обосновани от гледната точка на робовладелските и силно консервативни ценности на жителите на южните щати, които доминират в бъдещата държава. Цялата история за това какво би се случило в следващите 150 години, ако Югът победи, изглежда ужасяващо логична. Още повече, че измислените събития са преплетени с реални, подобно на една любима книга – „Операция Риба“ от Петър Копанов.

Другата страна на филма е осмиването на реалното американско общество. Плиткоумни реклами, религиозен фундаментализъм, банални и идеологизирани телевизионни програми, опити за цензура, държавна пропаганда са типични за КАЩ. Но изглеждат съвсем истински и за сегашните САЩ. Рекламите, някои новини и телевизионни шоу-програми трудно могат да бъдат определени като несъществуващи, когато са извадени от контекста на филма. Трудно доловима е разликата между духа на закостенял консерватизъм и патриархалност, които властват в КАЩ, и някои послания, идващи от реалните Съединени щати. В КАЩ мъжът е господар на дома, а идеите на феминизма едва през 60-те започват да се пробуждат. И то на базата, че съпругът не може да има сексуални контакти с робини, което до тогава се смята за съвсем приемливо и дори желателно.

Може смело да се твърди, че авторите са вложили много идеи във този филм. Не само да покажат един възможен исторически обрат или да осмеят реалното американско общество, но и с помощта на иронията, възстановката на несъществуващи събития, откъси от несъществуващи филми и показването на расистки телевизионни реклами да ни напомнят, че всъщност разликата между измислената история и реалната история не е кой знае колко голяма. Филмът не е само развлечение на тема алтернативна история, но е също така интелектуално занимание, което дава много теми за размисъл. Надявам се всеки от вас да намери по нещо в него.

Етикети: , , , , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: