Към къщи

Този пост ще е кратък.

Връщам се в България. Практиката ми в Мюнхен привърши. Научих много нови неща. Не само за работата, а и за какво ли не. Пътувах веднъж на стоп, ходих до Алпите, говорих си с много и различни хора.

Преди време ми светна идеята, че човек научава нови неща за себе и за света около него си когато е поставен в различна среда. Това е и една от причините да отида в Германия.

Сега, преди да отпътувам, си мисля че обичайните предразсъдъци за германците май не са много вярни. Нито германките са дебели и не особено хубави, нито германците са студени и затворени. Тук срещнах прекрасни хора и за седемте месеца, които прекарах тук не съм видял нищо лошо от никой. Е, то е вярно, че ако се държиш добре с хората и те ще се държат добре с теб. Това е в особена сила в Германия.

Другата новина, която искам да споделя в блога си, е по-интересна. Утре, 5 август 2009 г., някъде към 17.30 часа ще тръгна към България. С велосипед. Имам план да стигна с колелото си поне до Будапеща. От Мюнхен ще стигна до Пасау, който град е на река Дунав и ще карам по известния „Дунаувеег“ (Дунавски път). Дунаувеег е един не особено труден маршрут за каране на колело, тъй като е невероятно равен. Почва от Пасау, минава през Линц, Виена и Братислава и завършва в Будапеща. Предполагам, че продължава и на юг през цяла Унгария и Сърбия, вероятно до Нови Сад. Ако ми остане време мога да повъртя и до Нови Сад. Каквото сабя покаже.

Днес отидох с колелото до едно село на запад от Мюнхен, за да си намеря място за спане. Планът ми е да изкарам всичко възможно най-евтино. Което значи, че в най-добрия случай за наколкото дни до Будапеща ще се опитам само веднъж да спя на къмпинг, основно за да си изпера дрехите. И да си направя продължителна баня с много топла вода.

Имам всичко необходимо за път: една малка едноместна палатка, спален чувал, шалте, дисаги за велосипеда, велосипед разбира се, фотоапаратче, малка тенджерка, дрехи, фенерче и прочие неща. Дори си сглобих примитивна лампа, която е на слънчеви батерии. За нея мога да напиша отделен пост след като се прибера.

Велосипеда си го купих втора ръка от една разпродажба в един склад за велосипеди. За 39 евро. Никой не го искаше, тъй като имаше доста ръжда по него, особено по кормилото, веригата и курбелите. Потегнах го, сложих тук-там някоя нова част и сега върви като… като германски велосипед. Иначе казано, в отлично състояние е. Нали обичам да си ремонтирам велосипеда, та за още 10-12 евро, с които купих части, е като нов. За разбиращите мога да обясня, че е с 28 цолови (инча) капли, преден амортисьор, алуминиева рамка, двустенни капли, алуминиеви главини, 21 скорости и кормило с формата на легнала цифра 8. Вложих и 2 евро за инструменти, които купх от битака, на немски е „Фломаркт“, има всяка събота на паркинга в Олимпия парк. Оттам си купих и малка тенджерка, та да си готвя по пътя, струваше ми едно евро. Днес с радост забелязах, че по пътя има доста картофени ниви, та ще се плячкосва! А и царeвицата ми мяза вече на млечна. Пък и вече са станали летните ябълки, в неделя здравата брах заедно с една канадска рускиня от едно дърво по велоалеята в посока Ининг. Приятеля й, германец, отказа да ги яде, но негов си проблем, ние ги изядохе.

Та планът ми е да спя по горички и ливади, та затова днес направих малко проучване за подходящо място извън града и си заплюх една горичка между две ниви между селата Фелдкирхен и Поинг. Утре ще трябва по най-бързия начин да издам стаята в 17.00 и да запраша в източна посока. Та затова проучих днес къде мога да се завра по шубраците, щото утре няма да има много време за размотаване.

От реакциите на всички познати, на които им съобщих идеята си за прибиране най-много ме изненада реакцията на майка ми. Прие всичко подозрително спокойно, дори ме подкрепи. Каза ми, че дядо ми (нейния баща) навремето бил преплувал Дунава. „Мъжът си е мъж“ ми каза тя. Което се чудя как да го тълкувам. Трябва да подчертая, че мъжете от рода на майка ми си падат авантюристи и много не ги свърта на едно място. Едно е дядо ми, който е бил партизанин, куриер в милицията за две години, след като я напуска бива изключен от БКП заради кулащина („Абе аз не си представях така новата власт, да пречат на хората да работят и дапечелят пари“, страшен комунист, няма що!), после комбайнер из различни краища на България, после пък една нощ щял да застрелва председателя на ТКЗС-то. И на него все му хрумваха някакви необичайни идеии и част от тях реализираше. Ама за дядо ми пак друг път ще разказвам, то за него има много да се разказва. Другият щурак от рода по майчина линия е вуйчо ми Николай. Начален учител по професия, два пъти женен и два пъти развеждан, с не знам колко деца. Също така е бил иманяр, собственик на кръчма някъде през 1991 г., дисководещ в селската дискотека някъде пак по това време, колекционер на някакви предмети на изкуството, редки книги и прочие артефакти, сторителен работник и не знам още какво. И него не го свърташе много на едно място и ми все ми беше сочен като лош пример.

Радвам се, че и хубавичката ми жена ме подкрепи. Аз от много време й разказвам, че искам да се пробвам да пътешествам с велосипед. Да видя свят един вид, и не само да го видя, но и да съм в досег с него. Също така искам да покажа, че велосипедът е и средство за истинско опознаване на света. А не като през прозореца на автобуса по време на екскурзия, все едно си в аквариум.

Досега само веднъж пътешествах така, от София до село Розино, община Карлово. Отне ми ден и половина, най-вече заради недобрата ми подоготовка-тръгнах късно. Дори и пътепис щях да пиша, дори написах малко в началото, но не го довърших. Е, сега съм си приготвил тетрадка и химикалка и мисля всеки ден да си водя дневник и да правя интересни снимки. Тъй че очаквайте през септември нови неща и какво съм видял по пътя. Стискайте палци да е интересно и да не вали прекалено!

Етикети: , , , , ,

8 Отговора to “Към къщи”

  1. Непознат Says:

    Уау, браво, имаш поздрави от мен! Харесва ми идеята, която имаш. Надявам се всичко да е наред, времето да е хубаво през целият ти път, дано няма дъжд наистина, че ще те позатрудни, но ти като гледам няма да се предадеш. Аз също съм запален колоездач, но не съм правил такива дълги пътешествия. Някой ден може и аз да опитам. Идеята ти е страхотна. Успех!🙂

  2. Дими Says:

    Добра идея Хипарю! Аз обмислях същия маршрут, когато се връщах от Германията….но в крайна сметка си дойдох с рейса🙂. Впрочем Донаувег е част от маршрута Атлантика – Черно Море, който стига до България. Чек дис аут:
    http://www.eurovelo6.org/
    Успех!

  3. i_kinda_like_you_crazy_like_climbing_up_a_wall_of _fire Says:

    Лек път тогава:)

  4. batpep Says:

    а леко газениче взе ли си? и резервна гума.

  5. xunap Says:

    Тъй, приключих с пътешествието. Имам много за разправяне. Велоалеята е супер до Братислава. Най-яко е в Германия и Австрия. Човек може да си палаткува където си иска, само да не пали огън и да пази чисто. То там душа не ти дава да замърсиш с нещо.
    В Словакия пак бива, макар че е доста зле, но поне са минали на евро и е евтино яденето. Е, не колкото Германия, ама бива. Унгария тотално ми падна в очите. Бахти разбитите улици, т.нар.велоалея по Дунава е супер зле, направо си я няма. Велосипедът ми в Унгария понесе повече тормоз отколкото 3 месеца в Германия. В Словакия ги разбирам някак си, минах през много беден район. Ама и Унгария си беше зле… Да правиш Дунаувеег в Унгария си значи да караш заедно с колите, да минаваш през скапани улици през скапани градове, с мръсни и обелени сгради, да заобикаляш постоянно хлътнали шахти по улиците. А по въпроса за знаенето на чужди езици в Унгария и Словакия се чувствах като полиглот… Имах чувството, че по-скоро аз ще проговоря унгарски, отколкото маджарите да отлепят от немски или английски.
    Иначе като цяло си изкарах много добре. Спах в каубойско ранчо до Пасау, Германия. Купонясвах със селяните от село Ау, Австрия, нямат нищо общо с нашите селяни. Спах в добре запазен соц. студентска почивна база в Габчиково, Словакия (оригинален дизайн от 70-те, иначе забравено от бога градче!). Виснах два дни във Виена, да видя малко салтанати… Лафих си с много хора от къде ли не.
    Значи записвах си доста неща, имам и към 100 снимки от места по пътя. Ще пускам разкази и снимки в блога. Очаквайте включване в скоро време.

  6. Весо Says:

    През 1988 ходих до Източен Берлин и обратно с велосипед – 23-4 дни, средно 150-160 км. на ден. Беше страхотно преживяване.🙂

  7. slideworld Says:

    Един ден се надявам и аз да направя една „разходка“ с колело нищо ,че си падам повече по стопа. Съм решил ,че време да сменя подхода🙂

  8. slideworld Says:

    И забравих да питам по Българската граница още ли го има това ,че не може се преминава през нея с колело ? Или грешно съм разбрал?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: