Велопътешествие от Германия до България, част IX: На края на Австрия

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Към част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

Към част VII: От ВЕЦ на ВЕЦ

Към част VIII: Много интересен ден

IMGP0237

Сутринта на 31 август 2011 г., сряда. Подадох глава от палатката, за да видя, че Каи и Наталия са се събудили и вършат нещо около каруцата. Наталия държеше най-малкото детенце, още бебе, на ръце. Още от вечерта бях решил, че ще тръгвам възможно най-бързо след като се събудя. Обясних на Каи и Наталия, че е добре да си стягам багажа, тъй като ако дойдат полицаи (човек никога не знае) ще решат, че злото се разраства. Днес каруца със семейство, утре към тях се настанил велопътешественик с палатка, а другата седмица може да се образува малък (!) лагер със 50-60 човека. За сбогуване Наталия ми даде олио, налято в едно бебешко шишенце за мляко. Аз й казах, че не искам да ощетявам бебето, но тя заяви, че има предостатъчно шишенца и не е проблем. Явно е запомнила, че вчера сме си говорили как съм си готвил без олио.

Сбогувах се с Каи и Наталия и потеглих в посока Виена. Планът ми беше вечерта да правя диво къмпиране някъде до границата със Словакия.

Метнах се на колелото и завъртях нататък. Виена изглежда доста величествено когато човек я наближава от запад. Виждат се небостъргачи – високи сгради в модерен стил, които сякаш се намират насред полето.

IMGP0240

Виена от далеч

Бързо стигам до Виена и се придържам към северния бряг на Дунав. Нямам намерение да се задържам в града, а да продължа все напред – ако си спомняте от първа глава между Виена и границата със Словакия има голям природен парк, в които вероятно не е разрешено да се прави диво къмпиране, дори излизането от велоалеята е забранено със знаци.

Интересен град е Виена! Ето, има и джамия, съвсем не толкова малка. И някак си е в унисон с телевизионната кула. Снимах ги и реших на нарека снимката „Двете кули”.

IMGP0241

Двете кули

Във Виена минах покрай една „грил-зона”. Това е място в парка, където е разрешено да се пали огън на определени места. Имаше и табелка на три езика – немски, турски и сръбски (или хърватски, тези два езика трудно ги различавам). Но повече ме впечатли това, че общината беше оставила дърва до бетонното барбекю. Да не би случайно някой да реши, че иска да си пече нещо на скаричката, а да няма дърва. За пореден път се убедих, че в Австрия някой постоянно мисли за комфорта на човека. Да не би да се почувства неприятно.

IMGP0243

На едно място по алеята във Виена забелязах указателна табела за Евровело 9, значи някакъв маршрут. Обаче идея си нямах накъде води. Затова реших да отида до туристическата информация във Виена, намира се зад сградата на Операта. Речено-сторено, минах по един мост и макар и без карта на града без проблеми нацелих улиците (все пак бях идвал и преди с колелото) и стигнах до информационния център. Там, за съжаление, не знаеха какво е това Евровело 9. Затова се отбих до едно малко интернет-кафе, където за около 50 цента проверих какво е това. Все пак, казвах си, защо да не се пробвам да мина по друг път. Особено ако е по-кратък и по-интересен. Оказа се, че Евровело 9 е от Балтийско море до Адриатическо море, започва през Полша, минава през Чехия, Австрия, Словения и завършва в Хърватия. Хубав маршрут, но прецених, че ще е по-дълъг (има планини), а и по-заобиколен. Впоследствие щеше да се наложи да пресека цяла Хърватия и Сърбия, за да се прибера в къщи. Затова реших да се придържам към първоначалния си план – каране все по Дунав до България.

Затова се помотах още по-малко на интернета – писах до жена ми, че съм наред и че въртя към дома.

С подобни отбивки се оказа, че е минало пладне, а аз още седя във Виена и не съм минал кой знае колко път. Затова се смело се запътих по велоалеята на Дунав и по старият ми познат маршрут – паркът Донау-Ауен. Минах покрай познатите петролни силози като спрях само веднъж преди парка – за да си поправя велокомпютъра. Имам стар велкомпютър Сигма спорт, който от време на време не прави добър контакт с жичките и почва да показва някакви невероятни неща от типа че изобщо не се движа или пък че карам с 70 км/ч. Ремонтира се просто – слагам малко алуминиево фолио под самият компютър, тъй че започва да прави по-нормален контакт. Явно старото фолио се е окислило или кой знае какво е станало с него. Гътнах колелото до велоалеята и с отвертка започнах да отвивам и да почиствам мястото, където компютърът допира в подложката. През това време минаха двама колоездачи – мъж и жена – който ме питаха дали нещо е счупено и дали ми трябва помощ. Отговорих им, че си поправям компютъра на велосипеда, нищо сериозно. Жената примига учудено и каза, че това е сложно за ремонт. „Е – казах аз – го поправям, не е толкова сложно”. Така и стана – след този примитивен ремонт компютърът проработи.

Резерват „Донау-Aуен“

Навлязох в резервата след обяд. На съвършено правата велоалея нямаше почти никакви колоездачи. Чувствах се сякаш съм някъде съвсем далеч от цивилизацията – наоколо има само дървета, малки блата и поле. А съвсем наблизо е глобалният град Виена, над който прелитат самолети, преминават високоскоростни влакове, към него са насочени безброй сателити, които осигуряват контакт с почти всяка точка на света. А тук е почти пълна тишина, единствените живи същества са няколко птици и водните кончета, които прелитат над велоалеята. Признаците на цивилизацията са масите и пейките за почивка и табелите, които указват намиращите се наблизо градчета.

Резерват "Донау-Ауен"

Резерват „Донау-Ауен“

След известно каране се отбих за малко в градчето Orth, което се намира близо до велоалеята. На пресечката към градчето имаше един млад мъж с момче, и двамата на велосипеди. Попитах мъжа на немски дали има магазин за хранителни стоки в Орт. Отговори ми на английски, че има. Благодарих и потеглих, чух как си говореха с момчето на словашки. Братислава е близо, така че няма нищо чудно ако са си направили дневна екскурзия до Австрия.

В Орт си напазарувах от местният магазин. Не беше по-скъпо от другите вериги. Реших да си угодя: плодово мляко, сирене бри. Реших, че е добре да пробвам една кутия тип голяма пластмасова кофичка с мармалад от кайсии. Реших, че е добре сутрин да мажа мармалада на филийки. Нахвърлях всичко в дисагите и се върнах на велоалеята. Покарах още малко и някъде около шест вечерта се настаних на една пейка с масичка и хубаво похапнах.

IMGP0258
Често спирах, за да правя снимки. Слънцето вече слизаше ниско и сянката ми беше напълно успоредна на велоалеята. На друго място пък растяха минзухари. Спирането и моткането ми се дължаха на едно просто нещо: не ми се излизаше от Австрия. Тук се чувствах много добре. Някак си всичко наоколо ми въздействаше много благо върху възприятията и ума ми. Спокойствието, тишината, подредбата на всички къщи, алеи и тротоари, и това спокойствие личи и на лицата на хората наоколо. Австрия ми прилича на една идилия, място, където хората живеят спокойно, сигурно и щастливо. Знаех си, че с напускането на Австрия ще напусна и тази идилия, а ми се искаше да остана съвсем малко повече там.

Минзухари в парк „Донау-Ауен“

Но от друга страна ме влечеше новото и неизвестното. От предното ми велопътешествие знаех пътя до Будапеща. Но нататък – през цяла Унгария и пресичането на Сърбия по диагонал – почти непознато. В Австрия е приятно, но истинското приключение тепърва настъпва.

С такива мисли продължих по алеята през парка Донау – Ауен. А се замислях и за намирането на място за спане на палатка, и то трябваше да е извън парка.
Вече се мръкваше когато пресякох моста при Бад Дойч Алтенбург и видях хълмовете познатите ми вече хълмове, които бяха близо до Словакия. За разлика от идването ми преди няма и десет дни минах по моста карайки велосипеда, а не тикайки го – доброто наспиване и почивката си казват думата.

Някъде напред е Словакия

Някъде напред е Словакия

Вече почти по мръкнало бях от другата страна на Дунав и се замислях къде ли ще е най-добре да си опъна палатката. Видях и група от велосипедисти – четирима мъже, които обсъждаха нещо на немски. Приближих се и ги попитах дали има къмпинг в Хайнбург – най-близкото градче. Отговориха ми, че според техните справочници най-близкият къмпинг е в Петронел – Карнунтум, малко градче на около 5 км от тук. Аз погледнах и моя справочник с картата, и да, оказа се, че Хайнбург има гастхауз (къща за гости), но няма къмпинг. Нещо доста необичайно за тези земи. „Е – казах – на къмпинг ли ще нощувате или ще ходите до Хайнбург?”. Единият от тях ми отговори, че на къмпинг. „Да вървим тогава” – подканих ги. „Един момент” – каза мъжа и се обърна към другите. И за моя изненада проведоха едно бързо гласуване, за да решат дали да ходят на къмпинг или на гастхауз. Единият от тях, за който картата на кормилото издаваше че е навигатор, обясни накратко ситуацията – къмпинг има, но трябва да караме пет километра до там. В Хайнбург има хотелче, но е по-скъпо. Накрая гласуваха за ходене на къмпинг.

Тази ситуация ме изненада приятно. Брей, какво демократично възпитание имат тези немци. Трябва да се избере един от двата варианта, обясняват се предимства и недостатъци на всеки вариант и се гласува. Групата няма лидер, нещата се обсъждат заедно и заедно се вземат решенията. Навигаторът следи картата и показва пътя, но не може сам да реши къде точно трябва да отидат.

Попитах немците дали може да се присъединя към тях и до къмпинга „Разбира се, че може – ми каза последният в редицата – добре си дошъл!”. Навигаторът гледаше картата, а останалите се наредихме в колона зад него и завъртяхме към Петронел-Карнунтум.
В къмпинга стигнахме почти по тъмно. Един от немците плати за всички, а докато плащах (струваше осем евро за един човек с една палатка) и премествах колелото си на поляната, немците вече бяха седнали на масата в малкото ресторантче и пред всеки от тях се беше изправила една халба бира. Не знам за другите неща колко са бързи, но сядането с бира в ръка ми се стори почти светкавична реакция. „Какво пък – рекох си – една прекрасна възможност да се разговоря с хората.” Взех си една бира и седнах с тях. Оказа се, велосипедистите че са от град Майнц, близо до Франция. Тръгнали са от там, стигнали са до Будапеща и сега отиват към Виена. Там ще се качат на влака до къщи. И още не бяхме се заговорили, когато един след друг се обадиха на жените си, че са в Австрия и всичко е наред. По-порядъчни хора от немците не знам къде ще намери човек…

Та немците били приятели и всяко лято карали по 2000 км заедно из Европа. Станало им почти традиция да си изкарват годишната отпуска на велосипедите. Общо взето нищо необичайно за германците. Още от сега планират как другото лято ще правят велопътешествие до Испания. Затова се интересуваха за моето пътуване. Особено за това как съм качил колелото на автобуса до Братислава. Чудеха се дали може да пътуват с автобус към Испания и после да се връщат с велосипеди. Аз им обясних как става и колко струва от София до Братислава и че е добре да се информират предварително. Заговорихме се и за къмпиране и аз им разказах как правя диво къпиране. А те ми обясниха, че дивото къмпиране е забранено както в Германия, така и в Австрия. А аз си мислех, че в Германия е разрешено за една нощувка. Така ми беше обяснил съквартиранта ми в Мюнхен. А си мислех, че в Австрия е съвсем свободно. Така ми беше обяснил австриеца Волфганг в къмпинга до село Ау, Горна Австрия, през 2009 г. Тъй значи, опъвал съм си палатката в нарушение и чак сега го разбирам… Е, явно добре съм се крил що не са дошли полицаи.

И така в приказки за какво ли не мина вечерта. Немците си поръчаха обичайните шницели и с видимо удоволствие ги хапнаха придружени си бира. След което се запрозяваха и казаха, че днес са карали 160 км и им се спи. Така или иначе наближаваше десет часа вечерта и за мен беше време за спане.

Опънах си набързо палатката на определеното място и след вечерното измиване на лице, ръце и зъби се проснах в палатката и сладко заспах. Ей че интересен последен ден от август 2011 г.!

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , ,

Един коментар to “Велопътешествие от Германия до България, част IX: На края на Австрия”

  1. Future Health Says:

    Била съм във Виена, но по стандартните туристически пътеки, нещата, които видях бяха много различни, може би и аз трябва да я обиколя сама на колело.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: