Велопътешествие от Германия до България, част VII:От ВЕЦ на ВЕЦ

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Към част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

IMGP0170

Сутринта на 28 август 2011 г. Времето няма нищо общо с предишния ден – слънчево, топло и без едно облаче на небето. Спал-недоспал се измъкнах някъде към осем сутринта. Трябваше да свърша някои важни неща преди да тръгна: да изсуша палатката, обувките и някои мокри дрехи. Като начало изкарах всички неща отвън на слънце и започнах бавно да закусвам. Няма за какво да бързам, затова се излежавам на поляната с книга в ръка и от време на време зяпам велосипедистите, минаващи по алеята. Не след дълго разглобих палатката – от една страна да изсъхне от всички страни, а от друга – да не личи, че пак съм правил диво къмпиране. Прибрах и спалния чувал в дисагите на велосипеда. И така продължих да се припичам на слънце и да чакам всичко да се изсуши. Забелязах, че вече не е толкова горещо както предишните дни. Съвсем същото става и у нас: към края на август времето се променя и човек чувства, че някак си лятото вече си заминава: вече не е толкова горещо и сякаш вече светлината от слънцето не е толкова силна. Макар че всяка година си има изключения.

Потъркалях се още малко и се метнах на велосипеда. Отново минах по стената на ВЕЦ-а на Митеркирхен, покрай Валзее, и отново се отклоних по познатия вече маршрут малко настрани от река Дунав. Недоспиването си казва думата: нямам толкова сили да въртя и скоростта ми не е особено висока. Освен всичко и огладнявам повече. От друга страна карането на велосипед ме освежава. Ако бях останал на едно място недоспиването щеше да ми тежи повече.

Точно този район между Валзее и Ардагер Маркт е много приятен.

От двете страни се виждат ниви и горички, а понеже е неделя има и доста хора, които са решили да покарат семейно.

Семейно каране на велосипеди

Семейно каране на велосипеди

Сред тях и семейство с две деца, едното от които беше някъде на около две годинки. Беше заспало в седалката, която се слага отзад на велосипеда. Главицата му беше вирната нагоре и постоянно се поклащаше наляво-надясно. Явно и каската не го притесняваше особено.

Минах по познатия вече маршрут покрай селото Hößgang, където спрях, за да се измия и почина.

Понеже тръгнах кажи-речи по обед някъде следобед бях близо до познатият ми вече яхт-клуб при селцето Крумнусбаум, близо до град Ибс. Поради недоспиването ми все огладнявах, та се спрях на едно място за почивка, състоящо се от две гранитни пейки с маса. Извадих си газовия примус и си сготвих кледлите заедно със странен сос от сирене бри, горчица и малко доматен концентрат от тубичка. Слушах как от близката бирария оркестър свиреше някакви досадни бюргерски шлагери. Кнедлите (както всички кнедли, които съм си правил), ми се сториха много вкусни и си обещах в скоро време пак да си направя останалите в кутията. Все пак затова нося този малък примус.

След това пак завъртях напред. Гледах си картата и реших да опъна палатката някъде около Мелк. Поне има празни места, ставащи за диво къмпиране. Вече почти се мръкваше, когато достигнах отбивката за стената на ВЕЦ-а при Мелк. Доста се повъртях преди тази отбивка, имаше нелоши горички и полянки за къмпиране, но имаше и железопътна линия, по която начесто минаваха влакове. А е добре да ми е тихо през нощта. Затова реших да мина по стената на ВЕЦ-а и след недълго каране намерих една рехава поляна, засята с люцерна, обградена от почти всички страни с гора. Приятно отделена, полускрита и равна – напълно достатъчна за едно преспиване. Вече почти на смрачаване опънах палатката си на края на поляната, почти под дърветата. Наоколо нямаше жива душа, дори корабите по Дунава не се чуваха толкова. Вече по тъмно отидох до края на поляната, за да видя какво има наоколо. Оказа се, че къмпирам в зоната на ВЕЦ-а, по точно в един изкуствено направен ръкав на Дунав, чието предназначение е да подпомага движението на рибата. До указателната табела имаше пейки с масичка, но за съжаление бяха отлети от здрав и плътен метал – бяха студени и с влажни капчици по тях. Седях на пейката, взирах се в звездното небе над мен. Напомняше ми за летните вечери, когато с приятели седяхме на морския бряг, зяпахме звездното небе и безгрижно разговаряхме за какво ли не. Може би самотата ми идваше в повече, но си мислех, че ако бяха тук щях да се чувствам страхотно. Не след дълго се мушнах в палатката си и дълбоко заспах. Надявах се на сутринта да не дойде някой собственик на люцерната и да мърмори заради това, че съм я огазил.

На сутринта не дойде никакъв собственик, но за сметка на това пристигна камионче с няколко работници по поддръжката на ВЕЦ-а. Когато подадох глава от палатката видях как вадеха разни инструменти от камиончето, паркирано до пейките. Реших, че не е добре да нахалствам и бързо си прибрах палатката, сгънах всичко в дисагите и потеглих. Работниците ме видяха, но никой не се впечатли особено. Явно не ги притеснява това, че някой къмпира около ВЕЦ-а без разрешение. Тази сутрин установих нещо важно за всеки, които иска да кара по Дунавската велоалея в Австрия и да прави диво къмпиране – ВЕЦ-овете на Дунав са особено подходящи за това. Около тях винаги е равно, има полянки, заобградени с дървета, а полянките се косят редовно. Освен всичко на някои ВЕЦ-ове има и чешми с питейна вода. Какво повече може да иска човек?

Дунав при град Мелк

Дунав при град Мелк

Минах през град Мелк, като реших да се отбия и през центъра на градчето. Въпреки, че беше относително рано на пристана се изсипваха туристи, а по пешеходната зона щъкаха граждани.

Мелк

Мелк

На излизане от града се натъкнах и на войници, тръгнали може би на учение. С униформи и си носеха оръжието на тях. Повече ме впечатли това, че имаха модерни автомати „Щайер”. За незнаещите: военната служба в Австрия е задължителна (или поне беше до 2011 г.) и всъщност виждах австрийски младежи, които отбиваха задължителната военна повинност.

Австрийски войници

Австрийски войници

Понеже от бързане не бях закусил при ВЕЦ-а реших да седна на пейките до една бензиностанция BP досами велоалеята в края на града. Тук имаше още една малка и приятна изненада – на тоалетната на бензиностанцията пише, че вътре има място за слагане на каската. Да не би човек да отиде по нужда с велосипедна каска на главата.

Не се мотах особено и потеглих по алеята по южният бряг на Дунав. Нали бях дошъл по северния, та да видя повече свят. Без особени усилия преминах най-високата точка на велоалеята в Австрия – малко след Мелк има замък точно на брега на реката и затова се изкачва по хълма.
Хубавото на тази част на маршрута е, че е относително дива – освен велоалеята няма особени признаци на цивилизация и се чувствам съвсем в дивата природа. Наоколо има само хълмове с гори, които са надвиснали над Дунав, а от другата страна на реката се виждат китните села и градчета на долината Вахау.

Между Мелк и долината Вахау

Между Мелк и долината Вахау

IMGP0184

Навлизайки във Вахау започват да се виждат овощни градини и лозя и различни информационни табели. Интересни са – на някои има различните сортове кайсии, растящи в региона (сред тях са и известната на овощарите Унгарска кайсия, заедно с явно местни сортове като „Жълта вахауерска” или „Голяма Кремска), а на други – пак същите кайсии и стремежа на хората в региона да подпомагат дивата природа и риска от генно-модифицирани култури (макар че не съм чувал за генно-модифицирани кайсии или ябълки например).

Табела за сортовете кайсии

Табела за сортовете кайсии

С приближаването на района на лозята пък човек може да прочете какъв е сорта на насажденията (обикновено за вино).

Винени лозя в долината Вахау

Винени лозя в долината Вахау

Овощните градини са грижливо отглеждани – поне са не особено голям специалист като мен – около дърветата няма никакви бурени, а самите овошки са отрупани с плод.

Ябълкова градина в долината Вахау

Ябълкова градина в долината Вахау

Още по-приятно е, че почти във всяко село има сложена по една щайга с плодове, отгоре виси една празна консервена кутия и надпис „Едно парче – десет цента”. Понеже обичам всякакви плодове спирам на всяка щайга и си вземам ябълка или круша. Стигам дотам, че ми свършват монетите и в джоба ми остават само някакви едри банкноти от по десет и двадесет евро. Особено много се зарадвах, когато видях същите круши на същото място, откъдето си бях купил преди две години. Само че сега старецът го нямаше, а на негово място пак имаше кутия с надпис – „един килограм круши – едно евро”. Крушите пак бяха подредени в прозрачните пластмасови кутии. А аз стоя пред тях и се облизвам като котарак пред млекарница, тъй като нямам едно евро на монета. Вече съм похарчил всички дребни за плодовете в щайгите по пътя. И седя пред крушите и чакам да дойде някой, за да го питам дали може да ми развали банкнота от пет евро. По едно време минава една жена и ми казва ”Вземете си от крушите, вкусът им е фантастичен”. Аз й отговорих „Зная. Бях точно тук преди две години. Но нямам едно евро, можете ли да ми развалите?” Жената много се изненада на това, че съм бил тук и преди, но се оказа, че няма едно евро. После пък дойде един мъж, който го питах дали няма да ми развали. Той отговори, че е с жена си, а всичките пари са в нея. „Ха! – отговарям аз – И в България е същото, парите са в жената”. И двамата се смеем.

Така се отказах да купувам от фантастичните круши и продължих нататък. А щайги с плодове все има, и аз като няма как започнах да пускам монетки от по 20 стотинки. Все е нещо, викам си, пък и е съвсем справедливо по курса лев-евро.

В самия край на района с овощните градини, малко Маутерн пък изкарах късмет – над алеята беше надвиснало едно много старо голямо ябълково дърво, отрупано с плод. Светложълти ябълки, едри и част от тях – паднали на земята. Веднага спрях и събрах две от по-добре изглеждащите. Веднага измих едната и я захапах. Имаше невероятен вкус и аромат, струваше ми се, че никога през живота си не съм опитвал по-вкусна ябълка. Съчетанието между подходящ климат и грижи беше превърнало ябълковото дърво в източник на фантастично вкусни плодове. Ммммм!

Така някак си бързо прекосих долината Вахау и достигнах до Кремс. Реших да мина по моста до Маутерн и да се позаседя в Кремс. Преди всичко бях решил да потърся едно съвсем елементарно поларено одеало. След дъждовният ден, когато валя от сутринта до вечерта вече нямаше горещи дни, а през нощта захладняваше. И като погледна календара смятах, че едва ли ще стане по-топло – беше 29 август.

Без особено да бързам започнах да обикалям уличките на Кремс, да спирам и надзъртам в стари църкви или да снимам една много интересна катедрала с две кули до нея.

Уличка в Кремс

Уличка в Кремс

Кремс е много симпатичен град, с зелени пространства, университет, известен е и като център на изкуствата, а и за баланс – има развита индустрия.

Кремс

Кремс

Намерих и магазин за спортни и туристически стоки, в който обаче нямаше търсеното от мен одеало. Имаше спални чували, и според мен – на високи цени. Обиколих още малко града, накупих си хранителни стоки от един Шпаар и продължих напред. Покрайнините на града ме изненадаха – бяха напълно различни от центъра – с модерни панелни блокчета. Но въпреки, че са панелни изглеждат много приятни и уютни. Още повече, че на улицата има зелена площ, велоалея и един поток, който очертаваше тази зона за пешеходци и велосипедисти. Въпреки хипарските ми наклонности си падам по подобна архитектура – проста, без излишни неща. А основното предназначение на сградите е да служат на хората. В същото време се възхищавам и на стари сгради, които са украсени с орнаменти.

Модерни жилища в Кремс

Модерни жилища в Кремс

Панелни сгради, но пък симпатични

Панелни сгради, но пък симпатични

Реших да карам по алеята от северната страна на Дунав, тъй като не бях минавал преди по нея.. Районът представлява голямо и равно пространство откъдето в далечината се виждат селца, ниви или индустриални сгради като голяма електроцентрала на EVN.

Електроцентрала

Електроцентрала

Интересно нещо по пътя към Тулн е изложената тръба на турбината на ВЕЦ-а, близо до селцето Алтенвьорт. Според указателната табела това е старата турбина на централата, заменена през 1989 г. с по-голяма. Изложената на показ е точно в това стеснение, където се въртят лопатките на турбината, като устройство под язовирната стена е доста по-голямо.

IMGP0208

След известно зяпане преминах Дунав през язовирната стена и се насочих към Тулн. Точно на велоалеята има друга интересна изненада: атомната централа при Цвентендорф. Градчето Цвентендорф вероятно е познато на всеки австриец, но на нас не говори нищо. Известно е с това, че до него има построена атомна електроцентала, която никога не е започнала да работи. Причината е, че през 70-те години се надигат протести срещу ядрената енергетика. Затова социалдемократическият канцлер на Австрия Бруно Крайски насрочва референдум за или против ядрената енергетика. Противниците на ядрената енергетика се оказват 50,47% от гласувалите и в резултат централата е завършена, но никога не проработва. Според таблата около нея на площите около сградите е изградена соларна централа.

АЕЦ при Цвентендорф

АЕЦ при Цвентендорф

При Цвентендорф имах една особено весела случка. Като пресичах селския път с колелото ме спря млада и хубава блондинка, която търсеше пътя към градчето. Загубила се и се чуди накъде да завие. Аз й отговорих, че не знам добре пътищата, но пък имам карта. Подадох й картата, на която бяха означени и шосетата освен велоалеята. Тя я позяпа и я обърна надолу с главата след което заяви „Не мога да се оправям с тези карти“. Боже, а досега само бях чел за жени, които обръщат картата надолу с главата за да се ориентират! 🙂

Забих нос в картата и я упътих, посочих с ръка посоката на пътя и после й казах да завие надясно. Жената благодари и скочи в колата. Е, казвам си, може и да се окаже, че във вицовете за блондинки има нещо вярно.

Стигнах Тулн привечер. Посрещна ме весела табелка, чиито надпис се превежда „Ти също?”. Хах, у нас автомобилите тормозят хората, а в Австрия – колоездачите.

"Ти също?"

„Ти също?“

След известен размисъл и втренчване в картата реших, че е най-добре да пресека Дунав по големия мост до града и да си потърся място за къмпиране покрай реката. Почти по мръкнало намерих подходяща полянка на брега на реката, приятно скрита, с трева, малки дървета и храсти. Имаше дори и огнище с останали дърва в него. Не посмях да го запаля за да си нямам неприятности с полиция и пожарна. По тъмно си сготвих и другата част от кнедлите и ги изядох с голям апетит.

Залез на Дунав при Тулн

Залез на Дунав при Тулн

Покрай готвенето, миенето на ръце и други подобни дейности свърших водата. Затова реших, че имам малко време за помотаване и ще е добра идея да отида обратно до Тулн. Ще си налея вода от обществената тоалетна и ще позяпам малко града. Речено-сторено. Оставих всичко в палатката като с мен взех само бутилка и чантичката за по-важни вещи (паспорт, фотоапарат, пари) и се запътих към града. Специално се постарах да запомня добре къде ми е палатката, да не се окаже, че после не мога да я намеря. В Тулн налях вода, измих си зъбите, лицето и ръцете. И реших да се поразходя. Градчето се оказа доста спокойно. По улиците нямаше никой, не преминаваха автомобили или велосипедисти. Нямаше и някакви шумни младежи. В малките бирарии се виждаха по няколко човека, седнали на масички отвън. Посетителите си говореха тихо, сякаш да не нарушават покоя на градчето. Хубавото е, че няколкото църкви, паметникът, правен по „Песента на нибелунгите” и старата римска сграда бяха осветени и можех да ги разгледам и снимам.

Тулн

Тулн

След известно въртене из града реших, че няма повече какво да се види и се запътих обратно към палатката. Намерих я без проблеми и без излишно моткане се мушнах в спалния чувал. Слушах лекото плискане на вълничките по реката, лекото боботене на минаващите нарядко кораби и се унесох в спокоен сън.

Advertisements

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: