Велопътешествие от Германия до България, част I

Ден първи: Заминаване

IMGP0140

Някъде в средата на м. август 2011 г. реших, че е добре наместо обичайното си ежегодно посещение на морето за по две-три седмици да отида до Германия с велосипеда си. Планът ми беше прост: качвам се на автобуса до Братислава заедно с колелото и дисагите. Слизам в този приятен град по някое време през нощта или сутринта, мятам се на колелото и влизам в Австрия, после въртя до най-близкия германски град, а той е Пасау. След което се прибирам до България с велосипеда си. Предлог за ходенето ми до Германия е съществуването ми на сметка с малко пари в германската Пощенска банка. Нямаше начин да изтегля тези пари от България, или съществуващият начин не ме устройваше – излизаше ми скъпо. Затова направих простата сметка, че наместо да ползвам услугите на някоя родна банка, която ще ми вземе около 120-150 евро за това, по-добре е да отида сам до Германия.

Познаването на географията е важно за всеки човек, но най-вече за велопътешественика. Братислава е на няколко километра от границата с Австрия. Австрия пък граничи с Германия, а разстоянието от Братислава до Пасау е около 400 км. При това тези 400 км са извънредно добра велоалея по река Дунав, с прекрасен гладък асфалт и отлично означена. Реших да се возя и на автобус до Братислава поради простата причина, че билетът до там излиза по-евтино отколкото до Виена. А от Братислава до Виена е по-малко от един ден път с велосипед.

И така: ако някой ден искате да посетите Виена, а нямате кой знае колко пари, то можете да си качите велосипеда на автобуса на Груп ООД до Братислава. Неслучайно казвам името на фирмата, тъй като доста пъти съм пътувал с тях и съм доволен. За велосипеда се плащат отделно 20 лева, давате ги на шофьора при качването. Важният детайл е, че през м. август (вероятно и за другите летни месеци важи) има доста пътници по линията София – Будапеща – Прага и е необходимо да си закупите билет предварително. Защото често билети има за рейсове за след 4-5 дни. Единственото условие да качите колелото е да бъде разглобено. За целта махнат предното колело и го пристегнах с багажен ластик за задното. Колелото е разглобено и бива натоварено в багажното на автобуса. След като пристигнете в Братислава с велосипеда си, то до Виена са около 65 км, като през цялото време карате по велоалея – част от Евровело 6, познат също и като Дунавски велосипеден път.

Важна информация за велопътешествениците е наличието на безплатна карта за сваляне в интернет. На този адрес можете да свалите подробна карта на отсечката между Пасау и Братислава. На всичките 148 страници има не само карта на велоалеята, но и важна информация – места за спане (от къмпинги до скъпи хотели), къде се намира местната туристическа информация, забележителности (замъци, музеи, манастири), информация за малките фериботи, предназначени за преминаване на реката с велосипед. Изобщо книжката е полезна. Още по-хубавото е, че се раздава безплатно хартиено копие във всеки туристически информационен център.

И така, след като си купих билет на сутринта на 21 август 2011 г., неделя, се качих на автобуса за Братислава заедно с велосипеда, подреден сред огромните раници на чешки и словашки туристи.

Пътуването с автобуса до Братислава мина добре, другарчето ми по седалка се казваше Стефан, студент в Стопанската академия в Свищов и отиващ да работи в Чехия в някакъв завод до началото на ноември. Добър начин човек да поработи през ваканцията, че и свят да види. В автобусите на Груп често обстановката става задушевна след няколко часа път, хората се запознават и си говорят, шофьорите също си дърдорят с пътниците. Единственият що-годе инцидент беше на излизане от България. В автобуса се оказа, че пътува една виетнамка, която няма виза за влизане в Сърбия. И беше принудена да се върне обратно в България. Явно е имала някаква виза за страни от ЕС, но не е знаела, че Сърбия не е член на Европейския съюз. Между другото това говори лошо и за хората, които са й продали билет.

Иначе в автобуса беше забавно. Оказа се, че има двама пенсионери, които са женени за полякини и живеят към 30 и нещо години в Полша. Изглеждаха доволни хората и не се оплакваха от нищо. Казаха ми, че в градовете в Полша е бъкано с велоалеи – където имало тротоар, имало и велоалея. За съжаление между градовете няма велоалеи, но пък хората често пътували с велосипеди из Полша, та шофьорите били търпеливи.

Единствената трудност на подобен подход – с автобус до Братислава – е, че автобусът пристигна в 1:30 през нощта. Сглобих си колелото, натоварих дисагите и се устремих към единственият според интернет денонощен магазин – хипермаркет от веригата Теско. Някак си бях решил да купя известна част от яденето от Братислава. От една страна при последното ми минаване (пак с велосипед) през Словакия бях установил, че цените май са по-ниски в сравнение с България. От друга страна нещата за ядене ще са по-пресни. Недостатъкът е, че трябва да карам посред нощ през не особено познат град. За целта се бях подготвил предварително. От предното ми минаване през Братислава си пазех една безплатна карта от местния туристически инфоцентър, на която си бях отбелязал точното място на пристигането на автобуса и с химикалка бях очертал накъде да карам към въпросния магазин. На фенерчето си имах и компас, тъй като съм установил, че нощем в непознат град много често бъркам посоката и се губя.

Предварителната подготовка се оказа много хубаво нещо – 5 км въртене из пустите нощни улици на Братислава без нито едно отклонение и само едно питане на 50-годишен хипарясал дългокос словак за посоката. Лошото е, че човекът не знаеше нито английски, нито немски, та се наложи да разбирам някак си словашки език. След известно каране на фар заключих колелото пред магазина и се заех с пазаруване. Не ми отне много време – хляб, два-три вида сирене, едно прясно мляко. На излизане с учудване установих, че някой ми е ровил в дисагите на заключеното ми отвън колело – едната торба беше отворена. На тротоара имаше паднало малко парче кашкавал, който си носих от България. Беше увит в найлонче, тъй че го прибрах обратно. Установих, че нищо не липсва, дори газовото туристическо примусче беше там. Неприятно е това, още повече, че над велосипеда ми, на външната стена на магазина има камери за видеонаблюдение. Явно въпросните камери не вършат кой знае каква работа. Трябва да отбележа, че въпросното пазаруване не беше кой знае колко смислено – явно цените в Словакия са се вдигнали или аз бях попаднал на по-скъп магазин.

Според предварителния ми план трябваше да се върна обратно към центъра на Братислава и да открия велоалеята по Дунав. От предното ми пътешествие от Мюнхен до Будапеща през 2009 г. си пазех карта на велоалеята по Дунав от Пасау до Братислава и по нея имах някаква представа накъде е велоалеята, пък от предното ми ходене си спомнях горе-долу. Работата е, че трябваше да отида до т.нар. Нови мост в града и там да я потърся. За съжаление въпросната велоалея, въпреки, че е част от един голям велосипеден маршрут през цяла Европа, не е означена. В центъра на града няма нито една табела, която да упъти велотуристите. И под въпросния мост не успях да намеря пътя. Затова предприех нещо по-просто – реших да карам по спомени. Предният път карах по алеята, докато стигнах един по-стар мост на Дунав. Дистанцията е по-малко от километър. Въртях малко в повече, но пък намерих началото на велоалеята. Оказа се, че влиза в нещо като парк или зелена площ на края на града и за радост има табелка на словашки език, зелена на цвят, с надпис: Dunajská cyklistická cesta.

И така, на 22 август 2011 г., в 3:30 през нощта започна моето пътешествие до Германия и обратно към България.

Мислех си, че аз ще съм единствения хахо, който посред нощ ще кара велосипед по този маршрут. Но за моя изненада се разминах с двама велосипедисти, които караха пак на фарове в посока Братислава. Явно лудите не са толкова малко дори и по тези краища.

И така, по тъмна доба минах в Австрия. Успявах да се ориентирам за влизането си в тази държава по пустото КПП между двете страни. Словакия е подписала Шенгенското споразумение и между нея и Австрия няма никакъв граничен контрол.

А аз продължавам да карам по алеята. За да не изпусна означенията при първото австрийско село (казва се Волфщал) спирам при табелите и ги осветявам с фенерче. По погрешка без малко да се забия в порта на къща с двор, но се усетих и спрях овреме. Не е супер приятно човек да кара в тъмното и да изпуска табелите, но полека-лека излязох от Волфщал и наближих първото по-голямо градче в Австрия – Хайнбург. Минах покрай гарата. Часът беше някъде към четири и половина – пет, но няколко човека чакаха влак. По шосето имаше коли, движещи се на фарове. Започна и да се развиделява.

След като подминах Хайнбург в полумрака се сетих, че нямам почти никаква вода. В магазина на Теско в Братислава не намерих тоалетна и вода, а знаех, че след Хайнбург има над 30 км каране през Националния парк „Донау – Ауен”, през който парк минава велоалеята, но няма никакви други признаци на цивилизация, в това число и никакви чешми. Това означава, че преди да вляза в него трябваше непременно да си налея вода. И затова се отклоних леко от маршрута и стигнах до едно съседно градче – Бад Дойч Алтенбург. А от него – в следващото градче – Петронел Карнунтум. За нашенските представи изглежда много път, но всъщност тези населени места са почти свързани едно с друго. Най-накрая се отзовах на нещо като център на градчето, на който имаше нещо като чешми. Оказа се, че водата не е за пиене – опитах я внимателно и имаше вкус като че ли е помпана жабуняка долу на Дунав. Вече съвсем се е развиделило, часът е почти 6:00, а наоколо няма жив човек, който да питам за вода. След малко през площадчето премина една жена, която беше или от Турция или от Близкия Изток, съдейки по забрадката на главата. Аз отидох и я питах дали тая вода става за пиене. Каза ми на много добър немски, че водата не става. И ми посочи едно кафене, пред което една жена подреждаше столовете и масите и ми каза че сигурно ще ми налее вода. Отидох при кафето и помолих за вода. Жената веднага влезе вътре и ми наля вода. Благодарих и продължих нататък.

Първата ми среща с изгрева на Дунав в Австия беше при преминаването на моста на реката към Националния парк „Донау – Ауен”. Слънцето изгрява от изток, а аз тикам велосипеда си по моста. Липсата на сън през цялата нощ си казва думата: по моста от време на време минават камиони, които го карат да се клати нагоре-надолу и всичко това прави карането ми на колелото по него доста дискомфортно. На снимката се вижда колко е широка реката в тази си част и че има лек вятър.

Donau_Hainburg

Не след дълго вече карам велосипеда през националния парк. Алеята не е асфалтирана, но е перфектна. Застлана е с малки камъчета, които са добре трамбовани и приятно хрупат под гумите на колелото. Алеята върви през цялото време по дига, така че велосипедиста може да вижда по-добре природата наоколо. А тя е много красива.

Donauauen park

Липсата на сън започва да действа. Нямам много енергия и ми става хладно. Въпреки че е лято карам с една поларена блуза. През целия път през този парк (не повече от 35 км) на няколко пъти спирах за да почивам. На определени места по велоалеята има поставени дървени пейки и масички. Облягам колелото на масичката и лягам на пейката. Чувствам се толкова уморен, че всеки момент ще заспя. А чувствам и малко хлад, въпреки че съм облечен. Така подремвах поне три пъти на различни пейки по за 10-15 минути. Общо взето се чувствах доста пребит. А по алеята няма жив човек. Някъде към седем и половина се разминах с един възрастен мъж на стар велосипед, изглеждаше като земеделец, който е тръгнал рано по работа.

Умората ми мина малко с наближаването на Виена. Тук-там се разминавах с други велотуристи, а не след дълго се появиха първите признаци на града: плажове по Дунав, които в тази си част са използвани от нудисти. С наближаването на този прекрасно поддържан град се появиха чешми, пейки и тоалетни. Не след дълго влязох и във Виена. Минаването с велосипед през австрийската столица е изключително лесно – човек трябва да следва само алеите по брега на Дунав. Велосипедистът, минаващ „транзит” през града, не се засича с никакви шосета и автомобили и се движи постоянно по алеите. Причината е, че бреговете на Дунав представляват един голям парк, в който има само пейки, алеи и тук-там някоя спортна площадка.

Още в началото на града намерих едни пейки под дървета и тъй като бях много уморен заключих велосипеда си на едно дърво, сложих чантичката си с важни неща под главата си наместо възглавница и спах около половин час. Преди съм се чудил как могат разни хора да спят по пейките, но сега си дадох сметка, че има много проста причина – ужасно са уморени. Знам, че изглежда клошарско, но бях така утрепан, че изобщо не ме е интересуваше как изглеждам и кой какво би си помислил.

След краткия сън се чувствах доста по-добре и бях готов за ново каране. Гледайки картата реших да се движа от северната страна на Дунав, след което на ВЕЦ-а на Грайфенщайн да мина по южния бряг. На излизане от Виена пак се показаха места за къпане и нудисти. Затова и аз реших да си направя една бърза баня – все пак бях пътувал 16 часа с автобус, а после – около 100 км с колело. Намерих си място за къпане, съблякох се гол както ме е майка родила и влязох в реката. Тук Дунав се е разделил и в явното маловодие от тази страна тече едва-едва. Стъпалата ми леко затъват в тинестото дъно, а аз много внимателно се потапям, тъй като по-резките движения във водата я размътват. А пропуснах да кажа, че времето е много горещо, все едно съм си в родния Плевен в най-големите жеги. Водата и тя се е стоплила като чай. Не е особено разхлаждащо, но пък се чувствам по-чист и освежен. На излизане мина някакъв велосипедист и ме изгледа, поне така ми се стори, с голямо отвращение. Сякаш не е виждал гол човек, нейсе…

Продължих с карането. Стигнах до ВЕЦ-а на Грайфенщайн (тоя ВЕЦ ми стана много любим, но за това ще се разбере чак на връщане), където пред входа и досами велоалеята открих приятно окосена ливадка и няколко дървета с дебела сянка. Без много да му мисля постлах туристическото шалте на тревата, сложих си чантичката за важни неща под главата и сладко заспах. От време на време чувах как велосипедисти минават по алеята на влизане във ВЕЦ-а.

Малко отклонение: ВЕЦ-овете на река Дунав в Австрия са отворени за преминаване – язовирната стена служи като мост. Често по тях минават само велосипедисти и пешеходци, а по някои може да се минава и с кола. По тези електроцентрали не се вижда никаква полиция, нито охрана и човек минава по язовирните стени като по всеки друг мост. А районът около централите често се състои от правилни правоъгълни полянки с добре окосена трева, редуващи се с горички. Затова човек може да се търкаля с голям кеф по зелените площи наоколо и никой не му обръща никакво внимание.

След следобедния сън, продължил към час и половина отново се метнах на велосипеда. Преминах през известния град Тулн, откъдето от уличен телефон се обадих на жена ми, за да кажа че всичко е наред. После продължих нататък. Велоалеята е хубава, няма кой знае какво движение по нея, явно вече във втората половина на м. август няма много велосипедисти. Пътят е върху дига и се вижда добре околността и другия бряг на реката. По Дунав се движат пътнически кораби, които като по правило изглеждат много добре.

Donau Schiff

А по реката има нещо като вилна зона, в която има малки вилички и бунгала. Изглеждат много добре, а и на снимката се вижда, че нямат огради, а приятни живи плетове.

Villas

След време реших, че австрийските архитекти са едни от най-добрите в света. Така подминах Цветендорф, и някъде по залез слънце се установих на палатка между това село и Траизмауер. Вече се стъмваше и нямаше как да подбирам кой знае какво място за спане. Подминах моста на Дунав на Altenwörth и си намерих една голяма поляна, отделена от велоалеята с храсти и малки дървета. Наблизо минаваха някакви големи стълбове на електропровод. Поляната беше обрасла с висока трева, затова си разпънах палатката досами дърветата. Бях много уморен и заспах почти веднага след като се увих в спалния чувал. Велокомпютърът ми показваше, че за деня (и нощта) съм изминал 149 км. Никога досега не съм въртял толкова дълго разстояние с натоварени дисаги.

Advertisements

Етикети: , , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: