Велопътешествие от Германия до България, част IX: На края на Австрия

март 1, 2014

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Към част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

Към част VII: От ВЕЦ на ВЕЦ

Към част VIII: Много интересен ден

IMGP0237

Сутринта на 31 август 2011 г., сряда. Подадох глава от палатката, за да видя, че Каи и Наталия са се събудили и вършат нещо около каруцата. Наталия държеше най-малкото детенце, още бебе, на ръце. Още от вечерта бях решил, че ще тръгвам възможно най-бързо след като се събудя. Обясних на Каи и Наталия, че е добре да си стягам багажа, тъй като ако дойдат полицаи (човек никога не знае) ще решат, че злото се разраства. Днес каруца със семейство, утре към тях се настанил велопътешественик с палатка, а другата седмица може да се образува малък (!) лагер със 50-60 човека. За сбогуване Наталия ми даде олио, налято в едно бебешко шишенце за мляко. Аз й казах, че не искам да ощетявам бебето, но тя заяви, че има предостатъчно шишенца и не е проблем. Явно е запомнила, че вчера сме си говорили как съм си готвил без олио.

Сбогувах се с Каи и Наталия и потеглих в посока Виена. Планът ми беше вечерта да правя диво къмпиране някъде до границата със Словакия. Прочетете остатъка от публикацията »

Велопътешествие от Германия до България, част VIII: Много интересен ден

ноември 27, 2013

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Към част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

Към част VII: От ВЕЦ на ВЕЦ

Къмпиране близо до Тулн

Къмпиране близо до Тулн

Утрото на 30 август беше приятно слънчево и топло. След закуска на брега и стягане на багажа се запътих обратно към Тулн. Налях си вода, направих още няколко снимки и се върнах обратно от другата страна на реката. Прочетете остатъка от публикацията »

Велопътешествие от Германия до България, част VII:От ВЕЦ на ВЕЦ

октомври 9, 2013

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Към част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

IMGP0170

Сутринта на 28 август 2011 г. Времето няма нищо общо с предишния ден – слънчево, топло и без едно облаче на небето. Спал-недоспал се измъкнах някъде към осем сутринта. Трябваше да свърша някои важни неща преди да тръгна: да изсуша палатката, обувките и някои мокри дрехи. Като начало изкарах всички неща отвън на слънце и започнах бавно да закусвам. Няма за какво да бързам, затова се излежавам на поляната с книга в ръка и от време на време зяпам велосипедистите, минаващи по алеята. Не след дълго разглобих палатката – от една страна да изсъхне от всички страни, а от друга – да не личи, че пак съм правил диво къмпиране. Прибрах и спалния чувал в дисагите на велосипеда. И така продължих да се припичам на слънце и да чакам всичко да се изсуши. Забелязах, че вече не е толкова горещо както предишните дни. Съвсем същото става и у нас: към края на август времето се променя и човек чувства, че някак си лятото вече си заминава: вече не е толкова горещо и сякаш вече светлината от слънцето не е толкова силна. Макар че всяка година си има изключения.

Прочетете остатъка от публикацията »

Велопътешествие от Германия до България, част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

юли 19, 2013

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Палатката ми до Дунав

Палатката ми до Дунав

Сутринта на 27 август 2011 г. (събота) се оказа много по-различна от останалите. Като си подадох главата от палатката установих, че над мен са надвиснали сиви дъждовни облаци и духа хладен вятър. Затова по най-бързия начин си прибрах палатката, стъкмих дисагите и потеглих нататък. А времето е хладно – няма нищо общо с предните горещи летни дни. Облякъл съм си единствената дебела блуза и въртя напред. За радост имам попътен вятър и скоростта ми е относителна висока. Ако се чудите защо така съм се забързал – причината е проста: не исках да прибирам нещата си в дъжд, палатката щеше да е мокра, можеше да се намокри спалния чувал и това е наистина неприятно. Затова оставих закуската за по-късно.

Прочетете остатъка от публикацията »

Велопътешествие от Германия до България, част V: Отново в Австрия

юли 12, 2013

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Сбогом на Пасау!

Сбогом на Пасау!

Сутринта на 26 август 2011 г., петък. Нощта се оказа хладна. Не толкова заради времето, а заради къмпинга. Явно предният ден бе валяло повече, отколкото при мен, докато спах в палатката до езерцата на Фелдкирхен. Под зелената трева се показваха локвички и човек от време на време шляпаше в тях. Оказа се, че под палатката ми също е влажно. Нямаше локва, но пода на палатката и шалтето ми бяха леко мокри. Когато слънцето изгря разбрах защо къмпингът е толкова мокър – поляната беше обърната на север, покрай река (има по-хладно течение) и слънцето пече само до към 10:00 сутринта. Така изпраните сутринта дрехи си останаха мокри бе особени шансове да изсъхнат до обяд.

Прочетете остатъка от публикацията »

Велопътешествие от Германия до България, част IV: Германия!

юли 4, 2013

IMGP0093

Занепрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

За моя приятна изненада утрото на 25 август 2011 г. беше невероятно слънчево. Нямаше и следа от снощните дъждовни облаци. Сякаш през нощта не е капнала и капка. Зарадвах се – още хубаво слънчево време.

Докато се измъквах от палатката и си приготвях багажа за тръгване за голяма изненада по черния път се приближиха двама ездачи на коне – млада жена и мъж. Конят на жената спря и взе да пръхти и цвили недоволно – явно моето присъствие го притесняваше и не искаше да мине. Затова се свих почти на кълбо между палатката и храсталака и тогава конят най-накрая реши, че може да мине. Извиних се на ездачите, които изобщо не се бяха притеснили и ми отвърнаха с усмивка, че няма проблеми. Още не бях прибрал палатката мина още една жена с кон. Този път криенето ми зад палатката не даде резултат и ездачката слезе от коня и го преведе покрай мен като го дърпаше за юздите. Пак се извиних и пак получих усмивка в отговор. Прочетете остатъка от публикацията »

Велопътешествие от Германия до България, част III: Минавам Линц

юни 27, 2013

IMGP0078

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Сутринта всичко беше мокро. Не от някакъв нощен дъжд, а от здравата роса, която беше паднала. Нормално – през деня става горещо, а през нощта е хладно. Затова палатката беше съвсем мокра. Както и другите неща, оставени извън нея като дисагите и велосипеда. Затова прибрах всичко и слязох до велоалеята, където имаше пейки с една маса – място за почивка на велосипедисти. Разпънах палатката на слънце и тя изсъхна.

След справка с картата се оказа, че снощи съм повъртял немалко разстояние и се намирам между селцата Freyenstein и Hössgang. А след не особено дълго каране се спрях на пункт за събиране на разделни отпадъци, на който имаше и обществена тоалетна. На нея се измих лицето, ръцете, тръкнах зъбите и заредих бутилките с вода. Въпреки малкото каране поседях на пейката отпред. Прочетете остатъка от публикацията »

Велопътешествие от Германия до България, част II: Насред Австрия

юни 11, 2013
Изглед към долината Вахау

Изглед към долината Вахау

Към Част I

Сутринта на 23 август 2011 г., вторник, около осем сутринта. Когато човек се е наспал и добре отпочинал светът му изглежда по-добро и весело място. Бързо си прибрах палатката и потеглих. Насреща се намираше  Donaurestaurant или Дунавски ресторант, на който се спираха велосипедисти. След като хапнах на едно място за почивка до велоалеята стигнах и до това известно заведение. За разлика от 2009 г. когато минах от тук се оказа, че тоалетната вече е платена – 50 цента. Така и така съм дал 50 цента, то се измих лицето, ръцете и зъбите, пих вода в големи количества и си напълних бутилката от литър и половина. Прочетете остатъка от публикацията »

Велопътешествие от Германия до България, част I

май 15, 2013

Ден първи: Заминаване

IMGP0140

Някъде в средата на м. август 2011 г. реших, че е добре наместо обичайното си ежегодно посещение на морето за по две-три седмици да отида до Германия с велосипеда си. Планът ми беше прост: качвам се на автобуса до Братислава заедно с колелото и дисагите. Слизам в този приятен град по някое време през нощта или сутринта, мятам се на колелото и влизам в Австрия, после въртя до най-близкия германски град, а той е Пасау. След което се прибирам до България с велосипеда си. Предлог за ходенето ми до Германия е съществуването ми на сметка с малко пари в германската Пощенска банка. Нямаше начин да изтегля тези пари от България, или съществуващият начин не ме устройваше – излизаше ми скъпо. Затова направих простата сметка, че наместо да ползвам услугите на някоя родна банка, която ще ми вземе около 120-150 евро за това, по-добре е да отида сам до Германия.

Познаването на географията е важно за всеки човек, но най-вече за велопътешественика. Братислава е на няколко километра от границата с Австрия. Австрия пък граничи с Германия, а разстоянието от Братислава до Пасау е около 400 км. При това тези 400 км са извънредно добра велоалея по река Дунав, с прекрасен гладък асфалт и отлично означена. Реших да се возя и на автобус до Братислава поради простата причина, че билетът до там излиза по-евтино отколкото до Виена. А от Братислава до Виена е по-малко от един ден път с велосипед.

Прочетете остатъка от публикацията »

ДИК ПРОНЕКЕ И ЖИВОТЪТ МУ В ПУСТОШТА

октомври 15, 2012

Дик Пронеке пред своята дървена къща, 1968 г.

Не малко хора са опитвали да живеят самодостатъчен, независим живот в дивата природа. При сблъсъка с реалността малко от тях са успявали в това начинание. Има един блестящ пример за това в наше време и това е Ричард Пронеке (1916 – 2003).

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.