Велопътешествие от Германия до България, част XI: От Словакия в Унгария

юни 26, 2014

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Към част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

Към част VII: От ВЕЦ на ВЕЦ

Към част VIII: Много интересен ден

Към част IX: На края на Австрия

Към част X: Братислава – Габчиково

IMGP0316

Втори септември 2011 г. Времето беше по-добро от вчерашното – облаците бяха изчезнали, слънцето грееше и се очертаваше един прекрасен ден за велопътешествие. Планът ми за днес – да подмина Комарно и да правя диво къмпиране близо до Щурово. Щурово е град на Дунав във Словакия, а от другата страна на реката е унгарският град Естергом. За моя приятна изненада на стените в коридора на общежитието бяха закачени карти, доста добре направени и предназначени за велоспедистите. За да не губя време ги снимах с фотоапарата.

Излизането от Габчиково на велоалеята е просто, човек трябва да отиде до ВЕЦ-а близо до градчето. От предното ми пътуване бях запомнил пътя, а и не можеше да се обърка, тъй като е единствен в посока на Дунав. Качих се на велоалеята и завъртях смело напред. Тази част от маршрута е приятна с това, че няма почти никой наоколо. Виждат се села с църкви, ниви и тук-там някой риболовец. По Дунав за разлика от Австрия няма и особено кораби. Човек може да се наслаждава на тишината и свистенето на гумите по асфалта, да се наслаждава на пейзажа с дебели дървета, птици и водни кончета. Най-голямото препятствие е пресичането на пътя, който води към мост на Дунав при град Медведов, тъй като минават доста автомобили.

Резерватът до Чичов

Резерватът до Чичов

Някак си бързо стигнах до края на асфалтираната част на велоалеята, която се намира в резервата до градчето Чичов. На велоалеята е поставена табела за посетителите, а има и много приятен навес, почти като заслон, обърнат с лице към Дунав. Реших да си направя почивка за обяд и си туристическия примус си сготвих суха супа, която според етикета трябва да е гулаш. Купих я преди няколко дни в Австрия и реших, че нещо сготвено ще ми дойде добре. Докато се готвеше и изстиваше към заслона дойдоха баба и внучка, на които им направих малко място да седнат. Детенцето беше на около 6 годинки и видимо се радваше на разходката.
Обядът ми се проточи до почти час и половина заедно с готвенето. Рекох си, че е нормална почивка и няма за какво да се кахъря.
Прочетете остатъка от публикацията »

Велопътешествие от Германия до България, част X: Братислава – Габчиково

май 9, 2014

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Към част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

Към част VII: От ВЕЦ на ВЕЦ

Към част VIII: Много интересен ден

Към част IX: На края на Австрия

IMGP0283

Когато сутринта си показах рошавата глава от палатката забелязах, че веселата компания от велосипедисти вече се е събудила и бавно си подрежда багажите. Всеки от тях се носеше палатка, като един от тях, казва се Арнолд, имаше подобна на моята, но беше JackWolfskin. Иначе – почти еднакви, само дето моята е синя, а неговата – зелена. Каза, че е прекрасна палатка и издържа на дъжд и бури. Точно както и моята – отговорих. Той ме помоли за съвет. Оказа се, че по време на пътешествието често му са се късали спици на задното колело. Което е неприятно и доста ги е забавяло. Погледнах ги, нормални спици, черни и може би малко по-тънки. Казах му, че аз преди пътешествието съм направил преглед на колелото и техник ми е сменил всички спици на задната капла. Препоръчах му като се прибере да направи същото и да каже да му сложат по-здрави спици. Според него не е карано кой знае колко с тези – около две години. Е, две години не е толкова малко – две пътешествия по 2000 км плюс всекидневно каране на велосипед до работата, може да се окаже, че е минал над 8000 км за това време. Прочетете остатъка от публикацията »

Велопътешествие от Германия до България, част IX: На края на Австрия

март 1, 2014

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Към част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

Към част VII: От ВЕЦ на ВЕЦ

Към част VIII: Много интересен ден

IMGP0237

Сутринта на 31 август 2011 г., сряда. Подадох глава от палатката, за да видя, че Каи и Наталия са се събудили и вършат нещо около каруцата. Наталия държеше най-малкото детенце, още бебе, на ръце. Още от вечерта бях решил, че ще тръгвам възможно най-бързо след като се събудя. Обясних на Каи и Наталия, че е добре да си стягам багажа, тъй като ако дойдат полицаи (човек никога не знае) ще решат, че злото се разраства. Днес каруца със семейство, утре към тях се настанил велопътешественик с палатка, а другата седмица може да се образува малък (!) лагер със 50-60 човека. За сбогуване Наталия ми даде олио, налято в едно бебешко шишенце за мляко. Аз й казах, че не искам да ощетявам бебето, но тя заяви, че има предостатъчно шишенца и не е проблем. Явно е запомнила, че вчера сме си говорили как съм си готвил без олио.

Сбогувах се с Каи и Наталия и потеглих в посока Виена. Планът ми беше вечерта да правя диво къмпиране някъде до границата със Словакия. Прочетете остатъка от публикацията »

Велопътешествие от Германия до България, част VIII: Много интересен ден

ноември 27, 2013

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Към част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

Към част VII: От ВЕЦ на ВЕЦ

Къмпиране близо до Тулн

Къмпиране близо до Тулн

Утрото на 30 август беше приятно слънчево и топло. След закуска на брега и стягане на багажа се запътих обратно към Тулн. Налях си вода, направих още няколко снимки и се върнах обратно от другата страна на реката. Прочетете остатъка от публикацията »

Велопътешествие от Германия до България, част VII:От ВЕЦ на ВЕЦ

октомври 9, 2013

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Към част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

IMGP0170

Сутринта на 28 август 2011 г. Времето няма нищо общо с предишния ден – слънчево, топло и без едно облаче на небето. Спал-недоспал се измъкнах някъде към осем сутринта. Трябваше да свърша някои важни неща преди да тръгна: да изсуша палатката, обувките и някои мокри дрехи. Като начало изкарах всички неща отвън на слънце и започнах бавно да закусвам. Няма за какво да бързам, затова се излежавам на поляната с книга в ръка и от време на време зяпам велосипедистите, минаващи по алеята. Не след дълго разглобих палатката – от една страна да изсъхне от всички страни, а от друга – да не личи, че пак съм правил диво къмпиране. Прибрах и спалния чувал в дисагите на велосипеда. И така продължих да се припичам на слънце и да чакам всичко да се изсуши. Забелязах, че вече не е толкова горещо както предишните дни. Съвсем същото става и у нас: към края на август времето се променя и човек чувства, че някак си лятото вече си заминава: вече не е толкова горещо и сякаш вече светлината от слънцето не е толкова силна. Макар че всяка година си има изключения.

Прочетете остатъка от публикацията »

Велопътешествие от Германия до България, част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

юли 19, 2013

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Палатката ми до Дунав

Палатката ми до Дунав

Сутринта на 27 август 2011 г. (събота) се оказа много по-различна от останалите. Като си подадох главата от палатката установих, че над мен са надвиснали сиви дъждовни облаци и духа хладен вятър. Затова по най-бързия начин си прибрах палатката, стъкмих дисагите и потеглих нататък. А времето е хладно – няма нищо общо с предните горещи летни дни. Облякъл съм си единствената дебела блуза и въртя напред. За радост имам попътен вятър и скоростта ми е относителна висока. Ако се чудите защо така съм се забързал – причината е проста: не исках да прибирам нещата си в дъжд, палатката щеше да е мокра, можеше да се намокри спалния чувал и това е наистина неприятно. Затова оставих закуската за по-късно.

Прочетете остатъка от публикацията »

Велопътешествие от Германия до България, част V: Отново в Австрия

юли 12, 2013

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Сбогом на Пасау!

Сбогом на Пасау!

Сутринта на 26 август 2011 г., петък. Нощта се оказа хладна. Не толкова заради времето, а заради къмпинга. Явно предният ден бе валяло повече, отколкото при мен, докато спах в палатката до езерцата на Фелдкирхен. Под зелената трева се показваха локвички и човек от време на време шляпаше в тях. Оказа се, че под палатката ми също е влажно. Нямаше локва, но пода на палатката и шалтето ми бяха леко мокри. Когато слънцето изгря разбрах защо къмпингът е толкова мокър – поляната беше обърната на север, покрай река (има по-хладно течение) и слънцето пече само до към 10:00 сутринта. Така изпраните сутринта дрехи си останаха мокри бе особени шансове да изсъхнат до обяд.

Прочетете остатъка от публикацията »

Велопътешествие от Германия до България, част IV: Германия!

юли 4, 2013

IMGP0093

Занепрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

За моя приятна изненада утрото на 25 август 2011 г. беше невероятно слънчево. Нямаше и следа от снощните дъждовни облаци. Сякаш през нощта не е капнала и капка. Зарадвах се – още хубаво слънчево време.

Докато се измъквах от палатката и си приготвях багажа за тръгване за голяма изненада по черния път се приближиха двама ездачи на коне – млада жена и мъж. Конят на жената спря и взе да пръхти и цвили недоволно – явно моето присъствие го притесняваше и не искаше да мине. Затова се свих почти на кълбо между палатката и храсталака и тогава конят най-накрая реши, че може да мине. Извиних се на ездачите, които изобщо не се бяха притеснили и ми отвърнаха с усмивка, че няма проблеми. Още не бях прибрал палатката мина още една жена с кон. Този път криенето ми зад палатката не даде резултат и ездачката слезе от коня и го преведе покрай мен като го дърпаше за юздите. Пак се извиних и пак получих усмивка в отговор. Прочетете остатъка от публикацията »

Велопътешествие от Германия до България, част III: Минавам Линц

юни 27, 2013

IMGP0078

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Сутринта всичко беше мокро. Не от някакъв нощен дъжд, а от здравата роса, която беше паднала. Нормално – през деня става горещо, а през нощта е хладно. Затова палатката беше съвсем мокра. Както и другите неща, оставени извън нея като дисагите и велосипеда. Затова прибрах всичко и слязох до велоалеята, където имаше пейки с една маса – място за почивка на велосипедисти. Разпънах палатката на слънце и тя изсъхна.

След справка с картата се оказа, че снощи съм повъртял немалко разстояние и се намирам между селцата Freyenstein и Hössgang. А след не особено дълго каране се спрях на пункт за събиране на разделни отпадъци, на който имаше и обществена тоалетна. На нея се измих лицето, ръцете, тръкнах зъбите и заредих бутилките с вода. Въпреки малкото каране поседях на пейката отпред. Прочетете остатъка от публикацията »

Велопътешествие от Германия до България, част II: Насред Австрия

юни 11, 2013
Изглед към долината Вахау

Изглед към долината Вахау

Към Част I

Сутринта на 23 август 2011 г., вторник, около осем сутринта. Когато човек се е наспал и добре отпочинал светът му изглежда по-добро и весело място. Бързо си прибрах палатката и потеглих. Насреща се намираше  Donaurestaurant или Дунавски ресторант, на който се спираха велосипедисти. След като хапнах на едно място за почивка до велоалеята стигнах и до това известно заведение. За разлика от 2009 г. когато минах от тук се оказа, че тоалетната вече е платена – 50 цента. Така и така съм дал 50 цента, то се измих лицето, ръцете и зъбите, пих вода в големи количества и си напълних бутилката от литър и половина. Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.