Велопътешествие от Германия до България, част XII: С монети през Унгария

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Към част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

Към част VII: От ВЕЦ на ВЕЦ

Към част VIII: Много интересен ден

Към част IX: На края на Австрия

Към част X: Братислава – Габчиково

Към част XI: От Словакия в Унгария

 

Сутринта на 4 септември 2011 г. Къмпингът е заобиколен от релси и човек сутрин чува как минават влаковете около него. Не е голям шумът, но последните дни съм отвикнал от подобни звуци. Показвам си главата извън палатката и виждам малцината къмпингуващи как са се настанили по масите и закусват, а около тях тревата бива поливана със специални разпръсквачи. Къмпингът е хубав. Зелена трева и дървета, чисто и спретнато.

Без да губя особено време си правя закуска и си стягам багажа за тръгване. Загубих малко време и на интернета – да пиша до жена ми и да погледа картата на Будапеща. От Пасау си купих книга с карта за веломаршрута от Будапеща до Белград. Отправната точка е гарата „Келети”, общо взето не особено трудно за намиране.

Планът ми е да мина през Унгария без да сменям евро за форинти, както и да не купувам почти нищо. За дребни покупки носех около 20 евро на монети. Знаех, че човек може да плати къмпинга с монети, както и да си вземе например сладолед, хляб или бира за едно евро от някой малък магазин. За това платих с монети от по едно или две евро и потеглих напред.