За непрочелите досега:
Първа глава:Велопътешествие, ден първи
Втора глава:С велосипед през Бавария
Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад
Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея
Пета глава: Дълъг ден и влизане в Австрия
Шеста глава: Денят започва зле, но завършва добре
Седма глава: Напред към Виена!
Девета глава: Интересно е в Словакия
Приятно си е човек от време на време да спи и в легло. До такъв извод стигнах, когато се събудих в студентското общежитие в Габчиково. Приятно беше, но пътя ме очакваше. Бях отново открил хубавата алея и бях нетърпелив да продължа пътешествието си по нея. Исках да видя тази част на Словакия, бях любопитен да видя какво има нататък, да мина през някои селца, да погледам природата в тази част на река Дунав. А и планът ми беше до достигна до Комарно до следобеда, след което да реша къде ще пренощувам.
Затова не се мотах особено. Набързо закусих с нещата от дисагите ми, опаковах си багажа, върнах ключовете на портиерката и продължих напред. За няма и десет минути достигнах до алеята. На нея имаше един железен кол, който обикновено го използват за зимна маркировка в планините и може би преди време на него е имало някаква табела. На този кол завързах старите си вече маратонки. Вече бяха се скапали, подметките се бяха деформирали и скъсали на някои места. Реших че е добре да ги оставя там, та дано свършат работа на някой закъсал велосипедист или на който ги намери. Не бяха лоши маратонки, бях ги взел от един магазин Лидл в Мюнхен за 12 евро, но вече не ставаха. А и имах нови сандали, купени от Братислава преди два дни.