За хората, които не са осведомени, истинската идея за това предване е на BBC. Започва да се снима през 1968 г. в едно от лондонските студиа на телевизията. Обявено е, че могат да идват участници от както от Великобритания, така и от САЩ, Канада,Австралия, Нова Зеландия, Индия, Пакистан и изобщо от всички бивши и настоящи колонии, доминиони и други земи, които имат някаква връзка с Обединеното кралство.
За жури са избрани следните авторитетни личности:
Джази. Шейсетгодишен чичак, който по време на войната с свирил фокстрот на съюзническите войски за да повдигне морала им. Изкарва цялата война, свирейки на пиано в Лондон по различни забави и вечеринки. Както ще видим по-нататък Джази не понася каквото и да е различно от фокстрот.
Дейви. Настоящ певец на шлагери. Свири на пиано, пее сладникави песни от периода между двете световни войни.
Мери. Бивша любовница на министъра на вътрешните работи, бивша любовница на заместник-директора на BBC, бивша любовница на продуцента на предаването Мюзик айдъл, бивша любовница на режисьора на предаването и настояща любовница на собственик на музикална компания. Благодарение на него издава албум, който събира прах по магазините.
ДЕН ПЪРВИ
Сред всичките участници, които пеят фалшиво или кръчмарски шлагери в съпровод на пиано, или се кълчат в грозен фокстрот се появяват млада група кандидат-таланти. Четирима младежи с дълги коси.
Джази гледа мрачно и казва: Сега се представете!
Един от младежите: Хм, ние сме една млада група, която свири рок…
Джази ги прекъсва: Рок? Тая скапана пролетарска музика! Продължете, моля!
Младежът: …и сме избрали името Лед Цепелин.
Дейви: Хахахахха! Що за име е това! Едни се кръстиха „Бръмбарите“, други са „Търкалящите се камъни“, а пък вие – някакъв Цепелин…
Младежът продължава: Е, така решихме, Лед Цепелин да се казваме.
Мери: По-добре си измислете ново име! С това име никога няма да пробиете! Лед Цепелин, ха-ха-ха!
Младежът: Сега искаме да ви изпълним едно наше парче, казва се „Good times, bad times“. Измислихме го преди няколко дни. Аз се казвам Робърт Плант, на китарата е Джими Пейдж, на брабаните е Бонзо, а на баса – Джон-Пол Джоунс.
http://www.youtube.com/watch?v=09EjoeCysK8
Лед Цепелин изкарват парчето си. Комисията ги гледа намръщено. (прочети нататък…)
Страници: 1 2
Етикети: Deep Purple, Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Дийп Пърпъл, Лед Цепелин, Мюзик Айдъл, Пинк Флойд, простотия, Janis Joplin, Jimi Hendrix, Led Zeppelin, Music Idol, Pink Floyd
Xunap's Weblog 
март 29, 2009 в 9:30 pm |
Хипарю… направо убиваш всичко детско в мен, дето се вика! :))))
март 29, 2009 в 9:55 pm |
Хахах, баси яката история! 😀
март 30, 2009 в 10:10 am |
Много весела история! Като за понеделник сутрин ми дойде перфектно!
март 30, 2009 в 12:02 pm |
Ахахах, да са знаели к’во ще им дойде до главите съвсем скоро… xD
март 30, 2009 в 12:19 pm |
удри, батка 🙂
март 30, 2009 в 9:21 pm |
Браво 🙂
Много умно измислено! 😛
март 31, 2009 в 12:00 pm |
Джанис и Пинк Флойд така добре ги нарежда журито, все едно наистина се е случило 🙂 Явно си набрал инерция първите три дена на конкурса 🙂
Браво Багер!
март 31, 2009 в 8:20 pm |
Аз обаче имам некои забележки по така изложения сюжет, ако ми позволите включването.
Мери знае думи като „лумпенпролитариат“?! И що за дълги изречения реди тази жена? Ще каже човек, че Маркес си е сложил дълга перука и червило и се е внедрил сред журито. Да се коригира незабавно! 😀
април 1, 2009 в 5:43 pm |
Страхотно! Моите поздравления, чудесно чувство за хумор. Дано повече хора да го прочетат и да си направят изводите.
април 1, 2009 в 6:37 pm |
Много добра интерпретация, браво. Само, че Джази трябва да говори по-просташки, Сейнт Мери, както е казала и Марфа – по-семпло, а Дейви трябва да пуска по едно „Ом-мани-падхме-хум“ от време на време. Иначе искрено се забавлявах:)))
Дали ще име втора част, в която се разбира кой е преминал?
април 1, 2009 в 7:01 pm |
Много точно, Хипарю. 🙂
Само че щеше да е по-адекватно за миналия Мюзик Айдъл. А сегашният пък хептен за нищо не става.
Значи ако това жури дето го описваш ( 😀 ), можеше да чуе например The Cream или пък малко по-късно появилите се King Crimson и Van der Graaf Generator, да не говсорим пък за Gong, трябваше незабавно да се самоубие.
Поздрави ! 🙂
април 2, 2009 в 12:45 pm |
Какво ли биха казали за Black Sabbath на Black Sabbath;-).
април 2, 2009 в 5:25 pm |
Кастингът да продължи! Искам ощеее….. 😀 😀 😀
април 3, 2009 в 11:55 am |
Много си добър, бе! Чак когато пред журито се изправи Джими Хендрикс те заподозрях в долни клевети спрямо този толкова прекрасен „реалити формат“. Иначе до тогава приемах всичко за чиста монета и с казвах: „Брей, тоз Багер колко усилия е хвърлил в превода на тая история, която един господ знае къде е открил…“
април 7, 2009 в 12:30 am |
Хаха
Страхотно.
Между другото, ако се беше провел мюзик айдъл във Великобритания по ония времена със същите изпълнители, сигурно щеше да протече по подобен начин.
До колкото знам, Лед Цепелин са избрали това име, защото някакъв критик писал за тях „тази музика има шанс да стане популярна толкова, колкото да излети оловен цепелин“.
Така че, Фън… ааа Джази си е реална личност 😉
Само при Пинк Флойд – имаш предвид Роджър Уотърс.
Сигурно си копнал Глоувър от горе.
април 9, 2009 в 5:42 pm |
Супер разказ! Адски се забавлявах, защото в него не само срещнах 90% от музикалните си предпочитания, но и си спомних за младите години :-))))
Колкото до объркването на Уотърс с Гловър, едно време имаше една книга „АБВ на поп музиката“… И там ги бяха объркали! Запомнил съм я, защото стана на парцал, когато се пребих с колелото :-))))
април 21, 2009 в 5:01 pm |
мухахаха, не мога да спра да се хиля от половин час!
април 23, 2009 в 10:07 pm |
Веееелико!
Ще има ли втора част?
април 28, 2009 в 11:02 am |
http://ianchefff.blog.bg/izkustvo/2009/04/27/dnevnikyt-na-edin-bylgarski-uchenik.327638
май 22, 2009 в 11:36 am |
@bozho, тоз, дето е казал, че новите Ярдбърдс ще се сгромолясат като оловен цепелин е самия Джон Ентуисъл (така ли се происнася?) от The Who.