Posts Tagged ‘Пасау’

Велопътешествие от Германия до България, част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

юли 19, 2013

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Палатката ми до Дунав

Палатката ми до Дунав

Сутринта на 27 август 2011 г. (събота) се оказа много по-различна от останалите. Като си подадох главата от палатката установих, че над мен са надвиснали сиви дъждовни облаци и духа хладен вятър. Затова по най-бързия начин си прибрах палатката, стъкмих дисагите и потеглих нататък. А времето е хладно – няма нищо общо с предните горещи летни дни. Облякъл съм си единствената дебела блуза и въртя напред. За радост имам попътен вятър и скоростта ми е относителна висока. Ако се чудите защо така съм се забързал – причината е проста: не исках да прибирам нещата си в дъжд, палатката щеше да е мокра, можеше да се намокри спалния чувал и това е наистина неприятно. Затова оставих закуската за по-късно.

(more…)

Advertisements

Велопътешествие от Германия до България, част V: Отново в Австрия

юли 12, 2013

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Сбогом на Пасау!

Сбогом на Пасау!

Сутринта на 26 август 2011 г., петък. Нощта се оказа хладна. Не толкова заради времето, а заради къмпинга. Явно предният ден бе валяло повече, отколкото при мен, докато спах в палатката до езерцата на Фелдкирхен. Под зелената трева се показваха локвички и човек от време на време шляпаше в тях. Оказа се, че под палатката ми също е влажно. Нямаше локва, но пода на палатката и шалтето ми бяха леко мокри. Когато слънцето изгря разбрах защо къмпингът е толкова мокър – поляната беше обърната на север, покрай река (има по-хладно течение) и слънцето пече само до към 10:00 сутринта. Така изпраните сутринта дрехи си останаха мокри бе особени шансове да изсъхнат до обяд.

(more…)

Велопътешествие от Германия до България, част IV: Германия!

юли 4, 2013

IMGP0093

Занепрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

За моя приятна изненада утрото на 25 август 2011 г. беше невероятно слънчево. Нямаше и следа от снощните дъждовни облаци. Сякаш през нощта не е капнала и капка. Зарадвах се – още хубаво слънчево време.

Докато се измъквах от палатката и си приготвях багажа за тръгване за голяма изненада по черния път се приближиха двама ездачи на коне – млада жена и мъж. Конят на жената спря и взе да пръхти и цвили недоволно – явно моето присъствие го притесняваше и не искаше да мине. Затова се свих почти на кълбо между палатката и храсталака и тогава конят най-накрая реши, че може да мине. Извиних се на ездачите, които изобщо не се бяха притеснили и ми отвърнаха с усмивка, че няма проблеми. Още не бях прибрал палатката мина още една жена с кон. Този път криенето ми зад палатката не даде резултат и ездачката слезе от коня и го преведе покрай мен като го дърпаше за юздите. Пак се извиних и пак получих усмивка в отговор. (more…)

Стъпвам на Дунавската алея

октомври 20, 2009

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

IM000175На сутринта се събудих в много добро настроение. Спането в типито беше прекрасно. Беше приятно проветрено, не беше нито топло, нито и студено. През дупката в тавана се виждаха няколко звезди, а слабият нощен вятър правеше гората наоколо приспивно да шуми.

Единственото нещо, което донякъде ме тревожеше беше болката в левият ми прасец. Не беше отминала. Все още при раздвижване ме болеше и изобщо трудно сгъвах стъпалото си. Струваше ми се, че мускулът ми се е свил, подул и втвърдил едновременно и не иска да се разтегне. Хубавото беше, че не ми пречеше да карам колелото, когато въртях педалите не изпитвах никаква болка и каквото и да е затруднение от страна на прасеца ми. Единственото ходенето не ми беше наред и леко понакуцвах.

Но тези проблеми не ме притесняваха особено. Виках си, че ще се оправя някак си. Просто трябва да внимавам да не го пренатоварвам въпросния прасец. Донякъде подозирах, че това се дължи не на въртенето, а на честото заставане на пръсти. Все пак велосипедът ми е висок, а и е натоварен с багаж. Когато спирах трябваше да заставам в странна поза, на пръсти. А още повече се натоварваше тази част от мускула, когато се качвах на колелото.

Качването на колело, което е относително голямо и е с дисаги, е малко по-различно от качването на колело без багаж. Работата е, че дисагите са доста изпъкнали нагоре и назад. Затова човек трябва да застане на пръсти на единия крак, а другият да го вдигне доста нависоко. И не може да се приведе особено напред, тъй като с ръце стиска кормилото на колелото. Цялата тежест на тялото пада върху едни мускулчета на единия прасец, които те държат изправен. Опитайте се да направите гимнастическата стойка “везна”, но без да се привеждате много напред и ще разберете за какво става дума. (more…)