Posts Tagged ‘Линц’

Велопътешествие от Германия до България, част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

юли 19, 2013

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Палатката ми до Дунав

Палатката ми до Дунав

Сутринта на 27 август 2011 г. (събота) се оказа много по-различна от останалите. Като си подадох главата от палатката установих, че над мен са надвиснали сиви дъждовни облаци и духа хладен вятър. Затова по най-бързия начин си прибрах палатката, стъкмих дисагите и потеглих нататък. А времето е хладно – няма нищо общо с предните горещи летни дни. Облякъл съм си единствената дебела блуза и въртя напред. За радост имам попътен вятър и скоростта ми е относителна висока. Ако се чудите защо така съм се забързал – причината е проста: не исках да прибирам нещата си в дъжд, палатката щеше да е мокра, можеше да се намокри спалния чувал и това е наистина неприятно. Затова оставих закуската за по-късно.

(more…)

Advertisements

Велопътешествие от Германия до България, част III: Минавам Линц

юни 27, 2013

IMGP0078

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Сутринта всичко беше мокро. Не от някакъв нощен дъжд, а от здравата роса, която беше паднала. Нормално – през деня става горещо, а през нощта е хладно. Затова палатката беше съвсем мокра. Както и другите неща, оставени извън нея като дисагите и велосипеда. Затова прибрах всичко и слязох до велоалеята, където имаше пейки с една маса – място за почивка на велосипедисти. Разпънах палатката на слънце и тя изсъхна.

След справка с картата се оказа, че снощи съм повъртял немалко разстояние и се намирам между селцата Freyenstein и Hössgang. А след не особено дълго каране се спрях на пункт за събиране на разделни отпадъци, на който имаше и обществена тоалетна. На нея се измих лицето, ръцете, тръкнах зъбите и заредих бутилките с вода. Въпреки малкото каране поседях на пейката отпред. (more…)

Дълъг ден и влизане в Австрия

ноември 13, 2009

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Неделя, 9 август 2009 г.

Линц, Австрия

Линц, Австрия

В малката ми палатка на къмпинга на брега на Дунав спах сладко като бебе. И то няма и как да е иначе, нощта беше приятно прохладна, освен тихото пляскане на водата по брега нямаше никакъв друг шум. Въпреки че в къмпинга имаше доста хора, то никой не наруши тишината в определените за спокойствие часове. Изобщо в това отношение немците са прекрасни хора, ужасно уважават тишината и спокойствието.

След такъв здрав сън човек няма как да не се е наспал и затова се събудих необичайно рано като за мен: някъде към 6.30. Както се вика, рано пиле рано пее. Като съм си легнал с кокошките в десет вечерта е нормално да се събудя и рано. И не само това. Струваше ми се вече, че съм влязъл във форма. Усещах, че съм изпълнен с енергия и направо изгарям от желание да въртя все по-нататък. А като си помисля, предният ден май бях навъртял не повече от 70 км, значи не съм се натоварил особено. Докато все още лежах в палатката и обмислях какъв ще да е планът ми за деня, чух, че двете ми съседки- симпатичните германски момичета- са се събудили и усилено се стягат и те за път.

След като се протегнах малко в палатката (протягане е силно казано с оглед на размера на местообиталището ми) се измъкнах навън, набързо свърших със сутрешния си тоалет и си застягах багажите. Хм, казах си, днес е неделя, магазините няма да работят и ще разчитам само на яденето, което си нося в дисагите. Но пък си дадох сметка, че ядене пък има.

През това време хубавичките ми съседки вече си бяха стегнали нещата и отпрашиха с велосипедите си. А аз останах, тъй като всеки път стягането на багажа ми не ставаше особено бързо. Палатката се сгъва и прибира, но по-досадното е натъпкването на останалите ми неща обратно в дисагите. Така стана, че въпросните дисаги не са особено големи и се изисква някои дрехи да се понатисната малко, за да може всичко да се закопчае. С не особено удоволствие установих и че изпраните дрехи изобщо не са изсъхнали през нощта. Изглеждаха ми мокри сякаш току-що съм ги прал. Какво да се прави… затова ги завързах върху дисагите. Малко пояснение: преди да тръгна си взех един дебел ластик от магазина, от онези автомобилните с куки накрая. Тоя ластик идеално пасна да пристяга допълнително дисагите, като куките ги закачвах в основата на багажника, близо до задната главина. Под ластика слага туристическото си шалте, навито на руло и успоредно на пътя, така че да оказва минимално въздушно съпротивление. Та на въпросния ластик навързах всички мокри дрехи. Може би е изглеждало малко комично, на дисагите да се развяват риза и фланелки, но не ми дремеше особено. Нямам простор, а трябва да пътувам, какво ли друго да направя освен да импровизирам някакъв походен простор? Тъй, викам си, дрехите хем ще са на слънце, хем ще се обдухват, нали се движа с това колело. (more…)