Posts Tagged ‘Дунавска алея’

От другата страна на Дунав

юли 23, 2010

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Пета глава: Дълъг ден и влизане в Австрия

Шеста глава: Денят започва зле, но завършва добре

Седма глава: Напред към Виена!

Осма глава: Влизам в Словакия

Девета глава: Интересно е в Словакия

Велоалея в Унгария, близо до Естергом

Велоалея в Унгария, близо до Естергом

Приятно си е човек от време на време да спи и в легло. До такъв извод стигнах, когато се събудих в студентското общежитие в Габчиково. Приятно беше, но пътя ме очакваше. Бях отново открил хубавата алея и бях нетърпелив да продължа пътешествието си по нея. Исках да видя тази част на Словакия, бях любопитен да видя какво има нататък, да мина през някои селца, да погледам природата в тази част на река Дунав. А и планът ми беше до достигна до Комарно до следобеда, след което да реша къде ще пренощувам.

Затова не се мотах особено. Набързо закусих с нещата от дисагите ми, опаковах си багажа, върнах ключовете на портиерката и продължих напред. За няма и десет минути достигнах до алеята. На нея имаше един железен кол, който обикновено го използват за зимна маркировка в планините и може би преди време на него е имало някаква табела. На този кол завързах старите си вече маратонки. Вече бяха се скапали, подметките се бяха деформирали и скъсали на някои места. Реших че е добре да ги оставя там, та дано свършат работа на някой закъсал велосипедист или на който ги намери. Не бяха лоши маратонки, бях ги взел от един магазин Лидл в Мюнхен за 12 евро, но вече не ставаха. А и имах нови сандали, купени от Братислава преди два дни.

(more…)

Реклами

Интересно е в Словакия

май 1, 2010

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Пета глава: Дълъг ден и влизане в Австрия

Шеста глава: Денят започва зле, но завършва добре

Седма глава: Напред към Виена!

Осма глава: Влизам в Словакия

Така, както и предполагах, на сутринта на 13 август 2009 г. се събудих сам-самичък под малките дървета в горския пояс нейде в Словакия. Показвайки си главата от палатката установих, че денят е слънчев, в далечината се виждат къщи на селото Яношикова. Словакия изглежда доста по-приветлива през деня. Без да се помотвам особено си събрах нещата и закусих обичайната и вече почнала леко да ми втръсва закуска от филийки с мед и масло. Проверих и картата, намирах се на около 20 км на югоизток от Братислава. Набързо си съставих план: карам по шосето, след което се отклонявам леко на юг, карам по селските пътища и се доближавам до Дунав. Там проверявам за велоалея. Ако следите добре пътуването ми, то ще разберете, че в Братислава изгубих велоалеята, ако изобщо имаше такава, и от там до сегашното ми място карах по шосе заедно с колите. Работата е, че приближавайки Братислава, табелите указващи Дунавската алея, изчезнаха. В Германия и Австрия някак си свикнах на всяко дребно завойче, че дори и без завой да има табелка със стрелка. Явно в Словакия, както и у нас, се изискват повече способности за да се ориентира човек, тъй като няма особено много табели или някакви указатели. А може и аз да съм пропуснал някоя малка невзрачна словашка табелка, кой знае? Затова и алеята изчезна някъде. (more…)

Влизам в Словакия

февруари 24, 2010

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Пета глава: Дълъг ден и влизане в Австрия

Шеста глава: Денят започва зле, но завършва добре

Седма глава: Напред към Виена!

12 август 2009 г. Къмпингът във Виена – претъпкан, заобиколен с два боботещи аутобана и железопътна линия. Човек трябва да внимава като отива до палатката си, за да не се спъва в опънатите връвчици на другите палатки. Единственото хубаво е, че има и няколко други велосипедисти. Точно до мен се е разположил един около 50-годишен висок мъж, с брада, изпечен от слънцето, който е също на велопътешествие. Палатката му е подобна на моята, но по-голяма. Вечерта преди да се стъмни беше седнал пред палатката си и съсредоточил в книгата си. Направи ми впечатление, че се е изолирал напълно от останалите хора в къмпинга. Поради това не го заговорих. Но пък се заприказвах с двама младежи от Италия. Тръгнали са от Венеция и са стигнали до Виена с велосипеди. Симпатични, приказливи и с здрав тен от слънцето. Минали са по малко заобиколен път, не избягвали са големите баири на Алпите и са нощували по къмпинги и хостели. Май само аз спя където сваря.

(more…)

Глава седма: Напред към Виена!

януари 14, 2010

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Пета глава: Дълъг ден и влизане в Австрия

Шеста глава: Денят започва зле, но завършва добре

Колкото и да е изморен човек, все в някой момент се наспива. Така и стана на сутринта на 10 август 2009 г., вторник, в палатката ми до брега на Дунав. Усещането за домашен уют ме дари със сладък и дълбок сън. За радост от стомашното разстройство не бе останало и следа. А като си погледнах и часовника се оказа, че часът е 9.00 сутринта. Разкопчах входа на палатката, показах си главата от нея подобно на някоя ларва, излизаща от пашкул и погледнах небето. Тъмни облаци и слаб дъжд. Прибрах си главата обратно. Според разните му прогнози дъждовното време щеше да трае два дни. Нямах нищо против дъжда, дори ми харесва донякъде да вали по-често, тъй като всичко е зелено и навсякъде цъфтят диви цветя. Но това означаваше, че щях да скучая ужасно. Палатката ми е толкова малка, че в нея мога само да лежа, дори не мога и да седна в нея. Идеална е за пътешествия, тъй като е лека и компактна в сгънато състояние, но пък ако се наложи да се лежи повече в нея вече става по-тежко. Но какво да се прави? Освен всичко установих, че дрехите, които изпрах в събота на къмпинга до Обернцел не са изсъхнали напълно и са започнали леко да замирисват. Нали знаете, ако държите дрехите прекалено дълго да са мокри и започват да миришат не особено приятно. Бяха почти сухи, но това почти значеше, че трябва да ги изсуша някак си в най-скоро време. Затова ги подредих върху спалния ми чувал и реших да полежа известно време по гръб. Надявах се някак си да изсъхнат от топлината, излъчвана от собственото ми тяло. За да убия някак си времето почетох книга и слушах музика на mp3-плейъра. Успокоявах се, че си заслужавам малко почивка и това време ми прави добра услуга.

(more…)

Денят започва зле, но завършва добре

декември 4, 2009

За непрочелите досега:

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Пета глава: Дълъг ден и влизане в Австрия

Събуждането ми в къмпинга до село Ау, Горна Австрия на 10 август 2009 г., понеделник, беше странно. Две патици от езерцето в къмпинга се настаниха до палатката ми и започнаха да си крякат сутрешно. Освен това и някои съседи се бяха размърдали и си опаковаха нещата. Погледнах си часовника, 7.00 сутринта. За разлика от предните сутрини по време на пътешествието ми с велосипед изобщо не се чувствах отпочинал и добре наспал се. Наругах наум патките и си казах, че за такива прегрешения като събуждане на уморен велосипедист рано сутрин в България ги наказваме като ги подържим час-два в гореща фурна и заобградени от зеле. 🙂 Не знам вие как сте, но аз се чувствам доста скапано когато не съм се наспал. Главата ме понаболява и всичко това някак си ми влияе на настроението. Малко киселяк съм, но си знам каква е причината и се опитвам да го преодолея. Просто си чакам да ми мине и не мисля за това.

Забравих да спомена, че вчера вечерта като се записвах в къмпинга ми казаха, че имало някаква повреда с топлата вода. Топла вода ще има на сутринта.  Затова първата ми работа след като се измъкна от малката ми палатка е да се запътя към банята с наметната на рамо кърпа и сапун и шампоан в ръката. (more…)

Дълъг ден и влизане в Австрия

ноември 13, 2009

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Неделя, 9 август 2009 г.

Линц, Австрия

Линц, Австрия

В малката ми палатка на къмпинга на брега на Дунав спах сладко като бебе. И то няма и как да е иначе, нощта беше приятно прохладна, освен тихото пляскане на водата по брега нямаше никакъв друг шум. Въпреки че в къмпинга имаше доста хора, то никой не наруши тишината в определените за спокойствие часове. Изобщо в това отношение немците са прекрасни хора, ужасно уважават тишината и спокойствието.

След такъв здрав сън човек няма как да не се е наспал и затова се събудих необичайно рано като за мен: някъде към 6.30. Както се вика, рано пиле рано пее. Като съм си легнал с кокошките в десет вечерта е нормално да се събудя и рано. И не само това. Струваше ми се вече, че съм влязъл във форма. Усещах, че съм изпълнен с енергия и направо изгарям от желание да въртя все по-нататък. А като си помисля, предният ден май бях навъртял не повече от 70 км, значи не съм се натоварил особено. Докато все още лежах в палатката и обмислях какъв ще да е планът ми за деня, чух, че двете ми съседки- симпатичните германски момичета- са се събудили и усилено се стягат и те за път.

След като се протегнах малко в палатката (протягане е силно казано с оглед на размера на местообиталището ми) се измъкнах навън, набързо свърших със сутрешния си тоалет и си застягах багажите. Хм, казах си, днес е неделя, магазините няма да работят и ще разчитам само на яденето, което си нося в дисагите. Но пък си дадох сметка, че ядене пък има.

През това време хубавичките ми съседки вече си бяха стегнали нещата и отпрашиха с велосипедите си. А аз останах, тъй като всеки път стягането на багажа ми не ставаше особено бързо. Палатката се сгъва и прибира, но по-досадното е натъпкването на останалите ми неща обратно в дисагите. Така стана, че въпросните дисаги не са особено големи и се изисква някои дрехи да се понатисната малко, за да може всичко да се закопчае. С не особено удоволствие установих и че изпраните дрехи изобщо не са изсъхнали през нощта. Изглеждаха ми мокри сякаш току-що съм ги прал. Какво да се прави… затова ги завързах върху дисагите. Малко пояснение: преди да тръгна си взех един дебел ластик от магазина, от онези автомобилните с куки накрая. Тоя ластик идеално пасна да пристяга допълнително дисагите, като куките ги закачвах в основата на багажника, близо до задната главина. Под ластика слага туристическото си шалте, навито на руло и успоредно на пътя, така че да оказва минимално въздушно съпротивление. Та на въпросния ластик навързах всички мокри дрехи. Може би е изглеждало малко комично, на дисагите да се развяват риза и фланелки, но не ми дремеше особено. Нямам простор, а трябва да пътувам, какво ли друго да направя освен да импровизирам някакъв походен простор? Тъй, викам си, дрехите хем ще са на слънце, хем ще се обдухват, нали се движа с това колело. (more…)

Стъпвам на Дунавската алея

октомври 20, 2009

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

IM000175На сутринта се събудих в много добро настроение. Спането в типито беше прекрасно. Беше приятно проветрено, не беше нито топло, нито и студено. През дупката в тавана се виждаха няколко звезди, а слабият нощен вятър правеше гората наоколо приспивно да шуми.

Единственото нещо, което донякъде ме тревожеше беше болката в левият ми прасец. Не беше отминала. Все още при раздвижване ме болеше и изобщо трудно сгъвах стъпалото си. Струваше ми се, че мускулът ми се е свил, подул и втвърдил едновременно и не иска да се разтегне. Хубавото беше, че не ми пречеше да карам колелото, когато въртях педалите не изпитвах никаква болка и каквото и да е затруднение от страна на прасеца ми. Единственото ходенето не ми беше наред и леко понакуцвах.

Но тези проблеми не ме притесняваха особено. Виках си, че ще се оправя някак си. Просто трябва да внимавам да не го пренатоварвам въпросния прасец. Донякъде подозирах, че това се дължи не на въртенето, а на честото заставане на пръсти. Все пак велосипедът ми е висок, а и е натоварен с багаж. Когато спирах трябваше да заставам в странна поза, на пръсти. А още повече се натоварваше тази част от мускула, когато се качвах на колелото.

Качването на колело, което е относително голямо и е с дисаги, е малко по-различно от качването на колело без багаж. Работата е, че дисагите са доста изпъкнали нагоре и назад. Затова човек трябва да застане на пръсти на единия крак, а другият да го вдигне доста нависоко. И не може да се приведе особено напред, тъй като с ръце стиска кормилото на колелото. Цялата тежест на тялото пада върху едни мускулчета на единия прасец, които те държат изправен. Опитайте се да направите гимнастическата стойка “везна”, но без да се привеждате много напред и ще разберете за какво става дума. (more…)

Велопътешествие, ден първи

август 21, 2009

Ден първи се оказа сряда, 5 август 2009 г. Велопътешествието ми започна в 17.30 часа от квартал Пазинг, в западната част на Мюнхен. В 17.00 часа дойде хазяина ми за да издам стаята. След като дадох ключивете, вече бях без установен адрес в Германия. Иначе казано – бездомен. Тоя факт не ме притесняваше особено.

Така, ще отделя малко време за предварителната подготовка за велопътешествието ми. Велосипедът: трекинг байк, капли 700c или 28 цолови с относителни тесни външни гуми, удобно кормило, седалка с пружини, колчето на седалката е с амортисьор, т.с. доста удобно е за дълго каране, комфорт за задните ми части. 21 скорости, което е добре и е доста удобно. За велсипеда си имам и велокомпютър, читав Сигма Спорт. Алуминиева рамка, двустенни капли, алуминиеви главини. Самото колело го купих от един склад в Мюнхен за 39 евро. Имаше доста ръжда по него, веригата беше особено ръждива. Имах чувството, че колелото е било дълго време по на открито и доста го е валаяло дъжда. Но пък не беше особено карано, за това съдя по състоянието на каплите и гумите. Каплите бяха много запазени, тъй като не мятаха изобщо. Външните гуми са с добър грайфер, без особени напуквания. Командите също бяха добре, скоростите бяха идеално настроени. Колелото си имаше оригинален багажник, но въпросния багажник не ми вдъхваше особено доверие. Не знаех дали щеше да издържи целия багаж в дисагите. Беше от тези базови багажници, които се използват повече за каране из града. Стоманен, но с тънки пръчки. В България имах подобен багажник, които след доста време се счупи точно в местото за захващане към рамката, където са болтовете отдолу, близо до главината.

Та един ден отидох до битака в Мюнхен. Битака, или на немски фломаркт, е интересно място, където се продават само употребявани неща. Но от време на време има и части за колелета с леки дефекти. Та там открих един истински хубав здрав багажник, алуминиев, чисто нов багажник за 5 евро. Купих го без да се колебая, тъй като подобен на магазина струваше към 40 евро и нагоре. Там си купих и много хубаво канче от литър и половина с метална дръжка, за едно евро. Идеално за готвене на открито, не много високо, от здрава стомана. Изобщо който иска да се оборудва в ново място в Германия, например да си купи тенджера, тава, вилици и лъжици, чинии и т.н. фломаркта е идеалното място. Там човек може да си намери какво ли не. Имаше дори и банани, два килограма в плик за едно евро, цаката беше, че не бяха на един грозд, а всеки по отделно. Фломаркта е и място, където хората доста си говорят за какво ли не, доста от тях ходят там за колкото и да продадат нещо, толкова и за забавление.

След като се прибрах реших да видя как е багажника. Както обикновено, липсваше му една дреболия, която го правеше неизползваем. Значи за да се фиксира желаната дължина един болт стяга стоманено парче. По стоманеното парче има вдлъбнатини, правилни полукръгчета. В полукръгчетата влиза една сачма, която е пристегната с болта. Ама едната съчма е загубена. Е, сега къде в Мюнхен да търся съчма. Ходих в един голям магазин, БауМаркт, в който има такива джунджурии. Не намерих по рафтовете, отивам при продавача, казвам му така и така, трябва ми ей такава съчма. Трябва ми за багажника на колелото. Двамата продавачи се пулят и ме гледат като излязъл от лудницата. За какво ти е съчма за багажника???

После се сетих да питам в магазин за велосипеди. Правят и ремонти. Отивам при техника, който като му казвам, че ми трябва съчма еди какъв си размер за багажника. Пак същата реакция, гледа ме учудено. Абе за какво ти е съчма, дето става за лагери на колелото, за багажника. Сигурно си е мислил, че го поднасям нещо. Отивам при друг техник в квартала. Нямал. Виках си че няма смисъл, набутах се 5 евро, нейсе. Ще карам със стария багажник, пък дано не се счупи насред пътя.

Та в последния ден, срядата, в която щях да връщам ключовете на квартирата, имах повече време. Та си рекох да отида в един магазин за колелета, имаха и техник за ремонти. Сложих съчмата в един малък плик. Отивам в магазина, вадя пликчето и викам, че ми трябва ей такава съчма. Техника я погледна, отвори си чекмедженцата с различните размери съчми и ми даде една. Колко струва? Десет цента. Брей, викам си, толкова разкарване, накрая една съчма за десет цента. Идеше ми цяло евро да му дам, ама си рекох да не си скапвам съвсем репутацията. А в тоя магазин хората са много свестни, едно е че са любезни, то си е нормално за Германия. А и помагат хората, три минути преди да затворят магазина са ми вадили помпата да си напомпа колелото. То в Германия всички веломагазини си имат една голяма ръчна помпа, оставена отпред. Като минават велосипедистите да си помпят гумите, съвсем безплатно. Понякога и компресор слагат. Та три минути преди да затворят в тоя магазин ги питам за помпата. Вадят я хората, чакат ме да напомпа. Една лоша дума не казаха, не се мръщят, абе много свестни. То германците са си малко такива. Е тези същите ми дадоха съчмата за багажника. Магазина се намира на Ландсбергер щрасе, малко след спирката на трамвая „Ам Книи“, не помня как се казваше, ама ако имате ходене натам и ви трябва някаква дреболия за колелото, там ще ви дадат всичко. Няма да ви гледат накриво, задето сами си оправяте колелото, а не си го носите на майстор например.

Та веднага весело притичах до къщи, сложих я тая легендарна съчма на багажника и пасна идеално. Еми честит ми нов багажник! Поне за това няма да му мисля. И издържа багажника целият тормоз по пътя. Як се оказа.

На колелото преди време му сложих и преден фар. То си имаше динамо, светещ заден стоп, ама предния му фар беше счупен. Та отидох в един магазин за колелета, купих си преден фар за динамо, с халогенна крушка. Пробвах си го после, свети здраво. В България фаровете с динамо не са много разпространени. Изобщо малко се кара вечер с фар. Най-често се минава с заден мигащ стоп със светодиоди и батерийки. В Германия е задължително вечер колелото да има преден светещ фар и заден светещ червен стоп. Някъде бях чел дори закон за това, където точно беше уточнено, че това е задължително за велосипедистите, че предния фар трябва да е с бяла светлина (а не жълт например) и че задният стоп може и да свети когато колелото е спряло. Изобщо германска точност, граничеща с маниакална педантичност. 🙂

Та стига съм разказвал за колелото. Малко и за багажа. Имах си дисаги, втора ръка ги бях купил България. Нелоши, на буквата П. Тоест, може да се слага и багаж отгоре, не само отстрани. От фломаркта си бях купил едни малки клещи за 50 цента, както и една отвертка, 30 цента ме оскуба един тип за нея. Майтап бе, 30 цента нищо не са. Имах си и хубави шестограми, носих си ги от България, във вид на джобно ножче, отделно си бях купил от велосипедния магазин един странен ключ, който е дълъг към 7 см и по него има отвори за всякакви размери гайки. Имах си и чисто нова вътрешна гума. Бях си взел и лепенки, в супермаркетите има малки кутийки с лепенки, лепило и шкурка. Удобно.

Освен всичко друго си имах спален чувал. Стар, купен от втората ръка в България. Но пък е относително добър, Thinsulate, и е само един килограм. Имам си и малка едноместна палатка, двуслойна, много добра. Тежи малко под два килограма и е голяма колкото бутилка от два литра.

Освен това на последния работен ден колегите ми бяха подарили една много удобна чанта, която се закачва отпред на кормилото. Целта й е в нея да се държат важни неща, тъй като се закачва отпред и с един бутон може да се маха и мята на рамо. В нея сложих пътни карти, фотоапарата си, паспорта си, фенерче и прочие дреболии.

На рамката, където трябва да има шишенце с вода сложих голяма бутилка от литър половина. Добре е човек да носи повече вода, когато велопътешества. Володя Сорокин например казва, че винаги носи 5 литра вода. Аз реших, че движа из по-цивилизовани области и мога да нося 2,5 литра. Освен закачената на рамката бутилка в дисагите сложих още една бутилка от кола от един литър. В резултат на всичко дисагите ми пращяха по шевовете и винаги доста трудно ги закопчавах.

За ядене си бях купил половин килограм мед в едни тубички, от които се изстисква. Също така взех едно масло от 250 грама, което сложих в пластмасова кутийка от салата. Малко ориз (около една голяма чаша) и овесени ядки (пак толкова) за случай че остана някой път без ядене. Хляб, консерва с боб. Консервите с боб в Германия са много евтини. Вярно е, че е само боб, но пък е 36 цента.

Интересен е въпросът с яденето. Карането на колело си иска доста енергия. Затова правех точно обратното на разпространеното. Не купувах каквото и да е диетична храна. Колкото повече калории, толкова по-добре. Това си има и добра страна, защото тези храни са и по-евтини. Сиренето с нормално съдържание на мазнини е по-евтино от сиренето с малко мазнини например.

Толкова за подготовката.

Та на 5 август, сряда, в 17.30 часа си бях натоварил всичко. И тръгнах. Ооо, колко тежко!

Работата е, че карането на колело с багаж (дисаги, предната чанта, бутилка с вода и китара на гърба) няма почти нищо общо с карането без багаж.

Карането с дисаги е доста по-трудно. Много по-бавно се тръгва, много по-бавно се спира. Без багаж колелото има доста добра инерция. Затова на равно човек обикновено прави няколко завъртания на педалите, след което кара по инерция. После пак няколко врътки и пак по инерция. С 15-20 килограмов багаж нещата са различни. Човек върти почти постоянно. Инерцията не е много добра. Човек си върти постоянно.

Другото, което е различното, е че скоростта е по-ниска. Без багаж велокомпютъра ми показваше някъде към 23 км/ч, скорост, която постигах без особени усилия, просто нормално въртене. Тръгвам с колелото и по едно време ми се струва, че доста съм се засилил. Поглеждам велокомпютъра- дигнал съм 21 км/ч.

Освен всичко и най-малкият наклон се усеща. На наклоните скоростта ми пада до 13 км/ч, включвам на доста бавни предавки. С времето дори и дребните наклони ги свързвах със здраво въртене. За радост пътя си беше доста равен, а от друга страна човек свиква, мускулите му укрепват.

Другата причина за не особено високата скорост е въздушното съпротивление. Багажът не е малък. Освен дисагите човек е окачил и шалте, отпред е закачена въпросната чантичка, която също си спира въздуха. Отделно на гръб бях окачил и китара в калъф. Грифа стърчеше доста над главата ми и допълнително увеличаваше въздушното съпротивление.

Другото за карането с багаж е, че центъра на тежестта на велосипеда е изместен. Отначало човек усеща колелото си като доста по-нестабилно и по-малко маневрено. Впоследствие свиква. Тежестта на багажа и предната чанта значат, че кормилото се мятка по-лесно наляво-надясно. И трябва да се държи по-здраво и постоянно, човек не може да си почива от време на време като кара без ръце. Освен всичко колелото с багаж е тежко и човек като го сложи да легне на земята после доста трудно се вдига. А и постоянно трябва здраво да се държи когато се тика или човек се качва на него. Човек трябва постоянно да търси къде да го облегне, когато го оставя,  я на дърво, я на стълб, стена и т.н. Колелото само тръгва нанякъде след като съм го облегнал на някое дърво и понякога тъкмо си се обърнал и то пада. Което е доста изнервящо. Защото пък после го вдигаш, вдигането не е лесно.

Другото доста различно е, че не можеш просто да вдигнеш колелото и да го преместиш. Преди всичко човек се научава да хваща рамката, а не седалката. Тъй като седалката ще се счупи рано или късно, тъй като колелото с багаж си е доста тежко. Второто е, че човек може да вдигне само задната част на колелото, но не и целият велосипед. И то с доста усилия, тъй като става с една ръка-другата държи кормилото. Ако пуснеш кормилото, то се завърта на една страна и цялото колело се опитва да падне.

Изобщо карането на колело с багаж е тежко занимание. Няма нищо общо с еднодневните разходки до Пасарел например. Иска се доста физическо усилие, доста натоварване почти на цялото тяло. Често ръцете се уморяват, особено ако кормилото е ниско, започват да болят китките и предмишниците. За щастие имах хубаво колело с добро кормило, с което често сменях позата. Колелото не може да стои право с багаж само със степенката. Затова или трябва да се обляга някъде, или да ляга на земята. Като е легнало на земята трябва да се вдига, а е доста тежко това вдигане, колкото и странно да звучи.

Като гледам изписах доста неща, а нищо за пътуването. Първия ден не можах да извъртя много, поради това че тръгнах късно. Предишния ден бях изминал това разстояние без багаж, с разузнавателна цел. Бях си набелязал една горичка, по-скоро горски пояс между две ниви до едно съвсем малко селце, което се казваше Груб. На около 20 км на изток от Мюнхен. Работата беше, че първият ден нямаше да имам много време за търсене на подходящо място за спане. Затова най-добре е да знам къде точно отивам.

И планът ми проработи, отидох още по светло в горичката. Разположих се от западния й край, тъй че сутрешното слънце да не ми пече прекалено и да не ме събуди рано. Карането до там не е кой знае колко интересно. Мюнхен се е разплул на доста големи пространства и човек кара 20 км уж извън града, а около пътя са непрекъснати села. Това ми направи впечатление още в началото като пристигнах в Мюнхен. Викам си, че като живея в края на града след няколко километра каране града ще свърши и ще има само ниви и поля. Ами! Човек може да кара извън града по 15-20 км преди да стигне до истинска гора. През това време отвсякъде са наредени къщи, села, градчета… Така беше и първият ми ден. Карам все през някакви райони, първо уж излизам от града, а се показва, че е района на панаира. По едно време някакъв технологичен парк. После пък села следват, а селата пък са здраво индустриализирани, около тях има фабрики, складове и какво ли не. Хубавото е, че навсякъде има велоалеи. Между другото някъде бях чел, че в Мюнхен и околностите му има 1200 км велоалеи. Човек може да стигне до някое село или градче на 40 км от града и да кара само по велоалея.

IM000148sТа първата вечер се установявам на ръба на нивата, до горичката. Реших, че няма какво да разпъвам палатка, а ще спя само в спалния чувал. Стигнах по-рано, отколкото очаквах. Беше си светло, слънцето още не беше тръгнало да залязва. Хапнах си консерва с боб и хляб. Намазах си и филия с мед и масло. Филията ми се стори ужасно вкусна. От нямане какво да правя си подрънках на китарата за половин час. Гледах залязващото слънце.

Легнах си след залез слънце. По едно време в далечината се появи трактор. На фарове. И щъкаше напред-назад из нивата. Помислих си, че ако е тръгнал да оре, щото нивата беше ожъната, та ако е тръгнал да оре аз съм си легнал малко в края на нивата и да не вземе да ме изоре в тъмното. Чувалът е тъмен на цвят, колелото е облегнато в храстите. А си носих и едни градински малки лампи със соларни панели, 4 броя. Всяка с по един светодиод. Та си мислех ако тоя работхолик не спре да оре до към десет вечерта, да сложа едната лампичка да свети до чувала през цялата нощ. Със сигурност щеше да види, че съм там.

За радост малко преди десет вечерта трактора приключи с работата си и се прибра. Не след дълго и заспах. По едно време, май към четири сутринта се събудих от студ. Росата ми беше навлажнила спалния чувал и ми беше хладно. А и както виждах от устата ми излизаше пара, беше си хладна нощ. Все предния ден беше първият слънчев ден след поредица от хладни и дъждовни дни. Облякох си един стар полар и върху него един елек. Обух си и панталони. Постоплих се и пак заспах. По едно време, вече към шест-седем сутринта носа ми докосна нещо мокро. Гледам – един кафяв и неприятен гол охлюв. Дпълзял ми до спалния чувал, точно където ми е главата. И оставил лигава диря, гадта му гнасна! Разкарах го от чувала и пак заспах. Събудих се към осем сутринта, добре отпочинал. И тоя път два голи охлюва имаше и пак на чувала до главата ми. Пфу!

Не стига това, ами адски миришеше на свинеферма. Изобщо през този ден по пътя към Пасау ме съпровождаше от време на време здрава миризма на свинеферма. Бавария е не само развит индустриален район, но и развит земеделски район.