Posts Tagged ‘Донаувеег’

Велопътешествие от Германия до България, част I

май 15, 2013

Ден първи: Заминаване

IMGP0140

Някъде в средата на м. август 2011 г. реших, че е добре наместо обичайното си ежегодно посещение на морето за по две-три седмици да отида до Германия с велосипеда си. Планът ми беше прост: качвам се на автобуса до Братислава заедно с колелото и дисагите. Слизам в този приятен град по някое време през нощта или сутринта, мятам се на колелото и влизам в Австрия, после въртя до най-близкия германски град, а той е Пасау. След което се прибирам до България с велосипеда си. Предлог за ходенето ми до Германия е съществуването ми на сметка с малко пари в германската Пощенска банка. Нямаше начин да изтегля тези пари от България, или съществуващият начин не ме устройваше – излизаше ми скъпо. Затова направих простата сметка, че наместо да ползвам услугите на някоя родна банка, която ще ми вземе около 120-150 евро за това, по-добре е да отида сам до Германия.

Познаването на географията е важно за всеки човек, но най-вече за велопътешественика. Братислава е на няколко километра от границата с Австрия. Австрия пък граничи с Германия, а разстоянието от Братислава до Пасау е около 400 км. При това тези 400 км са извънредно добра велоалея по река Дунав, с прекрасен гладък асфалт и отлично означена. Реших да се возя и на автобус до Братислава поради простата причина, че билетът до там излиза по-евтино отколкото до Виена. А от Братислава до Виена е по-малко от един ден път с велосипед.

(more…)

Advertisements

Интересно е в Словакия

май 1, 2010

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Пета глава: Дълъг ден и влизане в Австрия

Шеста глава: Денят започва зле, но завършва добре

Седма глава: Напред към Виена!

Осма глава: Влизам в Словакия

Така, както и предполагах, на сутринта на 13 август 2009 г. се събудих сам-самичък под малките дървета в горския пояс нейде в Словакия. Показвайки си главата от палатката установих, че денят е слънчев, в далечината се виждат къщи на селото Яношикова. Словакия изглежда доста по-приветлива през деня. Без да се помотвам особено си събрах нещата и закусих обичайната и вече почнала леко да ми втръсва закуска от филийки с мед и масло. Проверих и картата, намирах се на около 20 км на югоизток от Братислава. Набързо си съставих план: карам по шосето, след което се отклонявам леко на юг, карам по селските пътища и се доближавам до Дунав. Там проверявам за велоалея. Ако следите добре пътуването ми, то ще разберете, че в Братислава изгубих велоалеята, ако изобщо имаше такава, и от там до сегашното ми място карах по шосе заедно с колите. Работата е, че приближавайки Братислава, табелите указващи Дунавската алея, изчезнаха. В Германия и Австрия някак си свикнах на всяко дребно завойче, че дори и без завой да има табелка със стрелка. Явно в Словакия, както и у нас, се изискват повече способности за да се ориентира човек, тъй като няма особено много табели или някакви указатели. А може и аз да съм пропуснал някоя малка невзрачна словашка табелка, кой знае? Затова и алеята изчезна някъде. (more…)

Денят започва зле, но завършва добре

декември 4, 2009

За непрочелите досега:

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Пета глава: Дълъг ден и влизане в Австрия

Събуждането ми в къмпинга до село Ау, Горна Австрия на 10 август 2009 г., понеделник, беше странно. Две патици от езерцето в къмпинга се настаниха до палатката ми и започнаха да си крякат сутрешно. Освен това и някои съседи се бяха размърдали и си опаковаха нещата. Погледнах си часовника, 7.00 сутринта. За разлика от предните сутрини по време на пътешествието ми с велосипед изобщо не се чувствах отпочинал и добре наспал се. Наругах наум патките и си казах, че за такива прегрешения като събуждане на уморен велосипедист рано сутрин в България ги наказваме като ги подържим час-два в гореща фурна и заобградени от зеле. 🙂 Не знам вие как сте, но аз се чувствам доста скапано когато не съм се наспал. Главата ме понаболява и всичко това някак си ми влияе на настроението. Малко киселяк съм, но си знам каква е причината и се опитвам да го преодолея. Просто си чакам да ми мине и не мисля за това.

Забравих да спомена, че вчера вечерта като се записвах в къмпинга ми казаха, че имало някаква повреда с топлата вода. Топла вода ще има на сутринта.  Затова първата ми работа след като се измъкна от малката ми палатка е да се запътя към банята с наметната на рамо кърпа и сапун и шампоан в ръката. (more…)

Дълъг ден и влизане в Австрия

ноември 13, 2009

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Неделя, 9 август 2009 г.

Линц, Австрия

Линц, Австрия

В малката ми палатка на къмпинга на брега на Дунав спах сладко като бебе. И то няма и как да е иначе, нощта беше приятно прохладна, освен тихото пляскане на водата по брега нямаше никакъв друг шум. Въпреки че в къмпинга имаше доста хора, то никой не наруши тишината в определените за спокойствие часове. Изобщо в това отношение немците са прекрасни хора, ужасно уважават тишината и спокойствието.

След такъв здрав сън човек няма как да не се е наспал и затова се събудих необичайно рано като за мен: някъде към 6.30. Както се вика, рано пиле рано пее. Като съм си легнал с кокошките в десет вечерта е нормално да се събудя и рано. И не само това. Струваше ми се вече, че съм влязъл във форма. Усещах, че съм изпълнен с енергия и направо изгарям от желание да въртя все по-нататък. А като си помисля, предният ден май бях навъртял не повече от 70 км, значи не съм се натоварил особено. Докато все още лежах в палатката и обмислях какъв ще да е планът ми за деня, чух, че двете ми съседки- симпатичните германски момичета- са се събудили и усилено се стягат и те за път.

След като се протегнах малко в палатката (протягане е силно казано с оглед на размера на местообиталището ми) се измъкнах навън, набързо свърших със сутрешния си тоалет и си застягах багажите. Хм, казах си, днес е неделя, магазините няма да работят и ще разчитам само на яденето, което си нося в дисагите. Но пък си дадох сметка, че ядене пък има.

През това време хубавичките ми съседки вече си бяха стегнали нещата и отпрашиха с велосипедите си. А аз останах, тъй като всеки път стягането на багажа ми не ставаше особено бързо. Палатката се сгъва и прибира, но по-досадното е натъпкването на останалите ми неща обратно в дисагите. Така стана, че въпросните дисаги не са особено големи и се изисква някои дрехи да се понатисната малко, за да може всичко да се закопчае. С не особено удоволствие установих и че изпраните дрехи изобщо не са изсъхнали през нощта. Изглеждаха ми мокри сякаш току-що съм ги прал. Какво да се прави… затова ги завързах върху дисагите. Малко пояснение: преди да тръгна си взех един дебел ластик от магазина, от онези автомобилните с куки накрая. Тоя ластик идеално пасна да пристяга допълнително дисагите, като куките ги закачвах в основата на багажника, близо до задната главина. Под ластика слага туристическото си шалте, навито на руло и успоредно на пътя, така че да оказва минимално въздушно съпротивление. Та на въпросния ластик навързах всички мокри дрехи. Може би е изглеждало малко комично, на дисагите да се развяват риза и фланелки, но не ми дремеше особено. Нямам простор, а трябва да пътувам, какво ли друго да направя освен да импровизирам някакъв походен простор? Тъй, викам си, дрехите хем ще са на слънце, хем ще се обдухват, нали се движа с това колело. (more…)