Posts Tagged ‘Донаувег’

Велопътешествие от Германия до България, част II: Насред Австрия

юни 11, 2013
Изглед към долината Вахау

Изглед към долината Вахау

Към Част I

Сутринта на 23 август 2011 г., вторник, около осем сутринта. Когато човек се е наспал и добре отпочинал светът му изглежда по-добро и весело място. Бързо си прибрах палатката и потеглих. Насреща се намираше  Donaurestaurant или Дунавски ресторант, на който се спираха велосипедисти. След като хапнах на едно място за почивка до велоалеята стигнах и до това известно заведение. За разлика от 2009 г. когато минах от тук се оказа, че тоалетната вече е платена – 50 цента. Така и така съм дал 50 цента, то се измих лицето, ръцете и зъбите, пих вода в големи количества и си напълних бутилката от литър и половина. (more…)

Advertisements

Велопътешествие от Германия до България, част I

май 15, 2013

Ден първи: Заминаване

IMGP0140

Някъде в средата на м. август 2011 г. реших, че е добре наместо обичайното си ежегодно посещение на морето за по две-три седмици да отида до Германия с велосипеда си. Планът ми беше прост: качвам се на автобуса до Братислава заедно с колелото и дисагите. Слизам в този приятен град по някое време през нощта или сутринта, мятам се на колелото и влизам в Австрия, после въртя до най-близкия германски град, а той е Пасау. След което се прибирам до България с велосипеда си. Предлог за ходенето ми до Германия е съществуването ми на сметка с малко пари в германската Пощенска банка. Нямаше начин да изтегля тези пари от България, или съществуващият начин не ме устройваше – излизаше ми скъпо. Затова направих простата сметка, че наместо да ползвам услугите на някоя родна банка, която ще ми вземе около 120-150 евро за това, по-добре е да отида сам до Германия.

Познаването на географията е важно за всеки човек, но най-вече за велопътешественика. Братислава е на няколко километра от границата с Австрия. Австрия пък граничи с Германия, а разстоянието от Братислава до Пасау е около 400 км. При това тези 400 км са извънредно добра велоалея по река Дунав, с прекрасен гладък асфалт и отлично означена. Реших да се возя и на автобус до Братислава поради простата причина, че билетът до там излиза по-евтино отколкото до Виена. А от Братислава до Виена е по-малко от един ден път с велосипед.

(more…)

От другата страна на Дунав

юли 23, 2010

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Пета глава: Дълъг ден и влизане в Австрия

Шеста глава: Денят започва зле, но завършва добре

Седма глава: Напред към Виена!

Осма глава: Влизам в Словакия

Девета глава: Интересно е в Словакия

Велоалея в Унгария, близо до Естергом

Велоалея в Унгария, близо до Естергом

Приятно си е човек от време на време да спи и в легло. До такъв извод стигнах, когато се събудих в студентското общежитие в Габчиково. Приятно беше, но пътя ме очакваше. Бях отново открил хубавата алея и бях нетърпелив да продължа пътешествието си по нея. Исках да видя тази част на Словакия, бях любопитен да видя какво има нататък, да мина през някои селца, да погледам природата в тази част на река Дунав. А и планът ми беше до достигна до Комарно до следобеда, след което да реша къде ще пренощувам.

Затова не се мотах особено. Набързо закусих с нещата от дисагите ми, опаковах си багажа, върнах ключовете на портиерката и продължих напред. За няма и десет минути достигнах до алеята. На нея имаше един железен кол, който обикновено го използват за зимна маркировка в планините и може би преди време на него е имало някаква табела. На този кол завързах старите си вече маратонки. Вече бяха се скапали, подметките се бяха деформирали и скъсали на някои места. Реших че е добре да ги оставя там, та дано свършат работа на някой закъсал велосипедист или на който ги намери. Не бяха лоши маратонки, бях ги взел от един магазин Лидл в Мюнхен за 12 евро, но вече не ставаха. А и имах нови сандали, купени от Братислава преди два дни.

(more…)

Интересно е в Словакия

май 1, 2010

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Пета глава: Дълъг ден и влизане в Австрия

Шеста глава: Денят започва зле, но завършва добре

Седма глава: Напред към Виена!

Осма глава: Влизам в Словакия

Така, както и предполагах, на сутринта на 13 август 2009 г. се събудих сам-самичък под малките дървета в горския пояс нейде в Словакия. Показвайки си главата от палатката установих, че денят е слънчев, в далечината се виждат къщи на селото Яношикова. Словакия изглежда доста по-приветлива през деня. Без да се помотвам особено си събрах нещата и закусих обичайната и вече почнала леко да ми втръсва закуска от филийки с мед и масло. Проверих и картата, намирах се на около 20 км на югоизток от Братислава. Набързо си съставих план: карам по шосето, след което се отклонявам леко на юг, карам по селските пътища и се доближавам до Дунав. Там проверявам за велоалея. Ако следите добре пътуването ми, то ще разберете, че в Братислава изгубих велоалеята, ако изобщо имаше такава, и от там до сегашното ми място карах по шосе заедно с колите. Работата е, че приближавайки Братислава, табелите указващи Дунавската алея, изчезнаха. В Германия и Австрия някак си свикнах на всяко дребно завойче, че дори и без завой да има табелка със стрелка. Явно в Словакия, както и у нас, се изискват повече способности за да се ориентира човек, тъй като няма особено много табели или някакви указатели. А може и аз да съм пропуснал някоя малка невзрачна словашка табелка, кой знае? Затова и алеята изчезна някъде. (more…)

Влизам в Словакия

февруари 24, 2010

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Пета глава: Дълъг ден и влизане в Австрия

Шеста глава: Денят започва зле, но завършва добре

Седма глава: Напред към Виена!

12 август 2009 г. Къмпингът във Виена – претъпкан, заобиколен с два боботещи аутобана и железопътна линия. Човек трябва да внимава като отива до палатката си, за да не се спъва в опънатите връвчици на другите палатки. Единственото хубаво е, че има и няколко други велосипедисти. Точно до мен се е разположил един около 50-годишен висок мъж, с брада, изпечен от слънцето, който е също на велопътешествие. Палатката му е подобна на моята, но по-голяма. Вечерта преди да се стъмни беше седнал пред палатката си и съсредоточил в книгата си. Направи ми впечатление, че се е изолирал напълно от останалите хора в къмпинга. Поради това не го заговорих. Но пък се заприказвах с двама младежи от Италия. Тръгнали са от Венеция и са стигнали до Виена с велосипеди. Симпатични, приказливи и с здрав тен от слънцето. Минали са по малко заобиколен път, не избягвали са големите баири на Алпите и са нощували по къмпинги и хостели. Май само аз спя където сваря.

(more…)

Глава седма: Напред към Виена!

януари 14, 2010

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Пета глава: Дълъг ден и влизане в Австрия

Шеста глава: Денят започва зле, но завършва добре

Колкото и да е изморен човек, все в някой момент се наспива. Така и стана на сутринта на 10 август 2009 г., вторник, в палатката ми до брега на Дунав. Усещането за домашен уют ме дари със сладък и дълбок сън. За радост от стомашното разстройство не бе останало и следа. А като си погледнах и часовника се оказа, че часът е 9.00 сутринта. Разкопчах входа на палатката, показах си главата от нея подобно на някоя ларва, излизаща от пашкул и погледнах небето. Тъмни облаци и слаб дъжд. Прибрах си главата обратно. Според разните му прогнози дъждовното време щеше да трае два дни. Нямах нищо против дъжда, дори ми харесва донякъде да вали по-често, тъй като всичко е зелено и навсякъде цъфтят диви цветя. Но това означаваше, че щях да скучая ужасно. Палатката ми е толкова малка, че в нея мога само да лежа, дори не мога и да седна в нея. Идеална е за пътешествия, тъй като е лека и компактна в сгънато състояние, но пък ако се наложи да се лежи повече в нея вече става по-тежко. Но какво да се прави? Освен всичко установих, че дрехите, които изпрах в събота на къмпинга до Обернцел не са изсъхнали напълно и са започнали леко да замирисват. Нали знаете, ако държите дрехите прекалено дълго да са мокри и започват да миришат не особено приятно. Бяха почти сухи, но това почти значеше, че трябва да ги изсуша някак си в най-скоро време. Затова ги подредих върху спалния ми чувал и реших да полежа известно време по гръб. Надявах се някак си да изсъхнат от топлината, излъчвана от собственото ми тяло. За да убия някак си времето почетох книга и слушах музика на mp3-плейъра. Успокоявах се, че си заслужавам малко почивка и това време ми прави добра услуга.

(more…)

Денят започва зле, но завършва добре

декември 4, 2009

За непрочелите досега:

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Пета глава: Дълъг ден и влизане в Австрия

Събуждането ми в къмпинга до село Ау, Горна Австрия на 10 август 2009 г., понеделник, беше странно. Две патици от езерцето в къмпинга се настаниха до палатката ми и започнаха да си крякат сутрешно. Освен това и някои съседи се бяха размърдали и си опаковаха нещата. Погледнах си часовника, 7.00 сутринта. За разлика от предните сутрини по време на пътешествието ми с велосипед изобщо не се чувствах отпочинал и добре наспал се. Наругах наум патките и си казах, че за такива прегрешения като събуждане на уморен велосипедист рано сутрин в България ги наказваме като ги подържим час-два в гореща фурна и заобградени от зеле. 🙂 Не знам вие как сте, но аз се чувствам доста скапано когато не съм се наспал. Главата ме понаболява и всичко това някак си ми влияе на настроението. Малко киселяк съм, но си знам каква е причината и се опитвам да го преодолея. Просто си чакам да ми мине и не мисля за това.

Забравих да спомена, че вчера вечерта като се записвах в къмпинга ми казаха, че имало някаква повреда с топлата вода. Топла вода ще има на сутринта.  Затова първата ми работа след като се измъкна от малката ми палатка е да се запътя към банята с наметната на рамо кърпа и сапун и шампоан в ръката. (more…)

Дълъг ден и влизане в Австрия

ноември 13, 2009

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Неделя, 9 август 2009 г.

Линц, Австрия

Линц, Австрия

В малката ми палатка на къмпинга на брега на Дунав спах сладко като бебе. И то няма и как да е иначе, нощта беше приятно прохладна, освен тихото пляскане на водата по брега нямаше никакъв друг шум. Въпреки че в къмпинга имаше доста хора, то никой не наруши тишината в определените за спокойствие часове. Изобщо в това отношение немците са прекрасни хора, ужасно уважават тишината и спокойствието.

След такъв здрав сън човек няма как да не се е наспал и затова се събудих необичайно рано като за мен: някъде към 6.30. Както се вика, рано пиле рано пее. Като съм си легнал с кокошките в десет вечерта е нормално да се събудя и рано. И не само това. Струваше ми се вече, че съм влязъл във форма. Усещах, че съм изпълнен с енергия и направо изгарям от желание да въртя все по-нататък. А като си помисля, предният ден май бях навъртял не повече от 70 км, значи не съм се натоварил особено. Докато все още лежах в палатката и обмислях какъв ще да е планът ми за деня, чух, че двете ми съседки- симпатичните германски момичета- са се събудили и усилено се стягат и те за път.

След като се протегнах малко в палатката (протягане е силно казано с оглед на размера на местообиталището ми) се измъкнах навън, набързо свърших със сутрешния си тоалет и си застягах багажите. Хм, казах си, днес е неделя, магазините няма да работят и ще разчитам само на яденето, което си нося в дисагите. Но пък си дадох сметка, че ядене пък има.

През това време хубавичките ми съседки вече си бяха стегнали нещата и отпрашиха с велосипедите си. А аз останах, тъй като всеки път стягането на багажа ми не ставаше особено бързо. Палатката се сгъва и прибира, но по-досадното е натъпкването на останалите ми неща обратно в дисагите. Така стана, че въпросните дисаги не са особено големи и се изисква някои дрехи да се понатисната малко, за да може всичко да се закопчае. С не особено удоволствие установих и че изпраните дрехи изобщо не са изсъхнали през нощта. Изглеждаха ми мокри сякаш току-що съм ги прал. Какво да се прави… затова ги завързах върху дисагите. Малко пояснение: преди да тръгна си взех един дебел ластик от магазина, от онези автомобилните с куки накрая. Тоя ластик идеално пасна да пристяга допълнително дисагите, като куките ги закачвах в основата на багажника, близо до задната главина. Под ластика слага туристическото си шалте, навито на руло и успоредно на пътя, така че да оказва минимално въздушно съпротивление. Та на въпросния ластик навързах всички мокри дрехи. Може би е изглеждало малко комично, на дисагите да се развяват риза и фланелки, но не ми дремеше особено. Нямам простор, а трябва да пътувам, какво ли друго да направя освен да импровизирам някакъв походен простор? Тъй, викам си, дрехите хем ще са на слънце, хем ще се обдухват, нали се движа с това колело. (more…)

Стъпвам на Дунавската алея

октомври 20, 2009

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

IM000175На сутринта се събудих в много добро настроение. Спането в типито беше прекрасно. Беше приятно проветрено, не беше нито топло, нито и студено. През дупката в тавана се виждаха няколко звезди, а слабият нощен вятър правеше гората наоколо приспивно да шуми.

Единственото нещо, което донякъде ме тревожеше беше болката в левият ми прасец. Не беше отминала. Все още при раздвижване ме болеше и изобщо трудно сгъвах стъпалото си. Струваше ми се, че мускулът ми се е свил, подул и втвърдил едновременно и не иска да се разтегне. Хубавото беше, че не ми пречеше да карам колелото, когато въртях педалите не изпитвах никаква болка и каквото и да е затруднение от страна на прасеца ми. Единственото ходенето не ми беше наред и леко понакуцвах.

Но тези проблеми не ме притесняваха особено. Виках си, че ще се оправя някак си. Просто трябва да внимавам да не го пренатоварвам въпросния прасец. Донякъде подозирах, че това се дължи не на въртенето, а на честото заставане на пръсти. Все пак велосипедът ми е висок, а и е натоварен с багаж. Когато спирах трябваше да заставам в странна поза, на пръсти. А още повече се натоварваше тази част от мускула, когато се качвах на колелото.

Качването на колело, което е относително голямо и е с дисаги, е малко по-различно от качването на колело без багаж. Работата е, че дисагите са доста изпъкнали нагоре и назад. Затова човек трябва да застане на пръсти на единия крак, а другият да го вдигне доста нависоко. И не може да се приведе особено напред, тъй като с ръце стиска кормилото на колелото. Цялата тежест на тялото пада върху едни мускулчета на единия прасец, които те държат изправен. Опитайте се да направите гимнастическата стойка “везна”, но без да се привеждате много напред и ще разберете за какво става дума. (more…)

През Бавария до ранчото в Дивия Запад

септември 28, 2009

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

След много приятното място за опъване на палатката се събудих в отлично настроение. Бях наспал се и се дигнах към 8.30 сутринта на хубавия 7 август 2009 г. Свеж и пълен със сили. Само едно нещо ме разтревожи. Левият ми прасец се беше подул, втвърдил (поне аз така го усещах) и ме наболяваше. Май се бях пресилил с карането през предния ден. Вчера бях изминал 95 км, а ми беше едва втория ден на велопътешествието. Вярно е, че през цялото време в Мюнхен бях карал колело всеки ден, но както казах в най-първата част на писанието за това пътешествие, има Балкан разлика между карането с багаж и без багаж. Но наместо да се вайкам и да се чудя какво ми е реших, че клин клин избива. Схванал се е прасецът ми от каране, мислех си, че мускулна треска имам, ама защо на прасеца? Както и да е, рекох си, че с каране ще се оправи.

В гората си приготвих нещата, закусих с две филии с мед и масло. Направих няколко снимки, мислено се простих с хубавата гора, фермата, поблагодарих на фермера, пак мислено, и се метнах на велосипеда.

Спускането надолу си е приятно. Излязох обратно на шосето към Пасау. И ето ти първа неприятна изненада: насрещен вятър. Не особено силен, но пък за сметка на това постоянен. А китарата ми е в калъфа и я нося през цялото време на гръб. И грифа стърчи над главата ми и изобщо цялата китара си прави въздушно съпротивление. Което съпротивление трябва да преодолявам със собствените си мускули. Както и баирите по пътя, които за щастие не са кой знае колко стръмни. Изобщо законът на Мърфи за колоездачите гласи, че велосипедистът кара или срещу вятъра или по нанагорнище, а някой път и по двете. Ама рекох си, че това е положението, ще карам колкото мога, пък когато стигна. Нямам строг график на пътуването. Добре ще бъде ако на края на третия ден съм в Пасау, ама като не стане, сега какво, да взема да плюя кръв ли? Добре е поне, че времето е ясно и слънчево и няма никакви признаци за дъжд. Въздухът е свеж и приятно прохладен, какво повече може да иска човек?

Около пътя пак се нижеха полегатите хълмове на Бавария. Ниви, гори и тук-там някое село или пък самотен ветрогенератор. По-забележителното беше, че наблизо до едно градче имаше летище, та от време навреме наоколо прелитаха някакви витлови самолети. А преди време бях почитател на авиацията, та с интерес ги гледах как правеха кръгове над околността.

(more…)