Posts Tagged ‘Доанувеег’

От другата страна на Дунав

юли 23, 2010

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Пета глава: Дълъг ден и влизане в Австрия

Шеста глава: Денят започва зле, но завършва добре

Седма глава: Напред към Виена!

Осма глава: Влизам в Словакия

Девета глава: Интересно е в Словакия

Велоалея в Унгария, близо до Естергом

Велоалея в Унгария, близо до Естергом

Приятно си е човек от време на време да спи и в легло. До такъв извод стигнах, когато се събудих в студентското общежитие в Габчиково. Приятно беше, но пътя ме очакваше. Бях отново открил хубавата алея и бях нетърпелив да продължа пътешествието си по нея. Исках да видя тази част на Словакия, бях любопитен да видя какво има нататък, да мина през някои селца, да погледам природата в тази част на река Дунав. А и планът ми беше до достигна до Комарно до следобеда, след което да реша къде ще пренощувам.

Затова не се мотах особено. Набързо закусих с нещата от дисагите ми, опаковах си багажа, върнах ключовете на портиерката и продължих напред. За няма и десет минути достигнах до алеята. На нея имаше един железен кол, който обикновено го използват за зимна маркировка в планините и може би преди време на него е имало някаква табела. На този кол завързах старите си вече маратонки. Вече бяха се скапали, подметките се бяха деформирали и скъсали на някои места. Реших че е добре да ги оставя там, та дано свършат работа на някой закъсал велосипедист или на който ги намери. Не бяха лоши маратонки, бях ги взел от един магазин Лидл в Мюнхен за 12 евро, но вече не ставаха. А и имах нови сандали, купени от Братислава преди два дни.

(more…)

Реклами

Влизам в Словакия

февруари 24, 2010

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Пета глава: Дълъг ден и влизане в Австрия

Шеста глава: Денят започва зле, но завършва добре

Седма глава: Напред към Виена!

12 август 2009 г. Къмпингът във Виена – претъпкан, заобиколен с два боботещи аутобана и железопътна линия. Човек трябва да внимава като отива до палатката си, за да не се спъва в опънатите връвчици на другите палатки. Единственото хубаво е, че има и няколко други велосипедисти. Точно до мен се е разположил един около 50-годишен висок мъж, с брада, изпечен от слънцето, който е също на велопътешествие. Палатката му е подобна на моята, но по-голяма. Вечерта преди да се стъмни беше седнал пред палатката си и съсредоточил в книгата си. Направи ми впечатление, че се е изолирал напълно от останалите хора в къмпинга. Поради това не го заговорих. Но пък се заприказвах с двама младежи от Италия. Тръгнали са от Венеция и са стигнали до Виена с велосипеди. Симпатични, приказливи и с здрав тен от слънцето. Минали са по малко заобиколен път, не избягвали са големите баири на Алпите и са нощували по къмпинги и хостели. Май само аз спя където сваря.

(more…)

Глава седма: Напред към Виена!

януари 14, 2010

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

Четвърта глава: Стъпвам на Дунавската алея

Пета глава: Дълъг ден и влизане в Австрия

Шеста глава: Денят започва зле, но завършва добре

Колкото и да е изморен човек, все в някой момент се наспива. Така и стана на сутринта на 10 август 2009 г., вторник, в палатката ми до брега на Дунав. Усещането за домашен уют ме дари със сладък и дълбок сън. За радост от стомашното разстройство не бе останало и следа. А като си погледнах и часовника се оказа, че часът е 9.00 сутринта. Разкопчах входа на палатката, показах си главата от нея подобно на някоя ларва, излизаща от пашкул и погледнах небето. Тъмни облаци и слаб дъжд. Прибрах си главата обратно. Според разните му прогнози дъждовното време щеше да трае два дни. Нямах нищо против дъжда, дори ми харесва донякъде да вали по-често, тъй като всичко е зелено и навсякъде цъфтят диви цветя. Но това означаваше, че щях да скучая ужасно. Палатката ми е толкова малка, че в нея мога само да лежа, дори не мога и да седна в нея. Идеална е за пътешествия, тъй като е лека и компактна в сгънато състояние, но пък ако се наложи да се лежи повече в нея вече става по-тежко. Но какво да се прави? Освен всичко установих, че дрехите, които изпрах в събота на къмпинга до Обернцел не са изсъхнали напълно и са започнали леко да замирисват. Нали знаете, ако държите дрехите прекалено дълго да са мокри и започват да миришат не особено приятно. Бяха почти сухи, но това почти значеше, че трябва да ги изсуша някак си в най-скоро време. Затова ги подредих върху спалния ми чувал и реших да полежа известно време по гръб. Надявах се някак си да изсъхнат от топлината, излъчвана от собственото ми тяло. За да убия някак си времето почетох книга и слушах музика на mp3-плейъра. Успокоявах се, че си заслужавам малко почивка и това време ми прави добра услуга.

(more…)

Стъпвам на Дунавската алея

октомври 20, 2009

За непрочелите досега:

Първа глава:Велопътешествие, ден първи

Втора глава:С велосипед през Бавария

Трета глава: През Бавария до ранчото в Дивия Запад

IM000175На сутринта се събудих в много добро настроение. Спането в типито беше прекрасно. Беше приятно проветрено, не беше нито топло, нито и студено. През дупката в тавана се виждаха няколко звезди, а слабият нощен вятър правеше гората наоколо приспивно да шуми.

Единственото нещо, което донякъде ме тревожеше беше болката в левият ми прасец. Не беше отминала. Все още при раздвижване ме болеше и изобщо трудно сгъвах стъпалото си. Струваше ми се, че мускулът ми се е свил, подул и втвърдил едновременно и не иска да се разтегне. Хубавото беше, че не ми пречеше да карам колелото, когато въртях педалите не изпитвах никаква болка и каквото и да е затруднение от страна на прасеца ми. Единственото ходенето не ми беше наред и леко понакуцвах.

Но тези проблеми не ме притесняваха особено. Виках си, че ще се оправя някак си. Просто трябва да внимавам да не го пренатоварвам въпросния прасец. Донякъде подозирах, че това се дължи не на въртенето, а на честото заставане на пръсти. Все пак велосипедът ми е висок, а и е натоварен с багаж. Когато спирах трябваше да заставам в странна поза, на пръсти. А още повече се натоварваше тази част от мускула, когато се качвах на колелото.

Качването на колело, което е относително голямо и е с дисаги, е малко по-различно от качването на колело без багаж. Работата е, че дисагите са доста изпъкнали нагоре и назад. Затова човек трябва да застане на пръсти на единия крак, а другият да го вдигне доста нависоко. И не може да се приведе особено напред, тъй като с ръце стиска кормилото на колелото. Цялата тежест на тялото пада върху едни мускулчета на единия прасец, които те държат изправен. Опитайте се да направите гимнастическата стойка “везна”, но без да се привеждате много напред и ще разберете за какво става дума. (more…)