ДИК ПРОНЕКЕ И ЖИВОТЪТ МУ В ПУСТОШТА

Дик Пронеке пред своята дървена къща, 1968 г.

Не малко хора са опитвали да живеят самодостатъчен, независим живот в дивата природа. При сблъсъка с реалността малко от тях са успявали в това начинание. Има един блестящ пример за това в наше време и това е Ричард Пронеке (1916 – 2003).

Той е роден в малко градче в Айова, баща му е участвал в Първата световна война. След нападението над Пърл Харбър Дик Пронеке влиза в редовете на военния флот, където служи като дърводелец. През 1945 г. заболява и е прикован на легло за около шест месеца. След края на военната си служба Пронеке отива в професионално училище и става механик на дизелови двигатели. Става добър механик благодарение на комбинацията от интелигентност, адаптивност и отдаденост на работата. Умението му в работата е съчетано с любовта му към природата. Затова се мести в щата Орегон, а по-късно, през 1950 г. и на остров Shuyak, Аляска. В следващите години работи като механик във военноморската база на остров Кадяк, рибар на сьомга и механик и в държавната агенция на САЩ за опазване на рибата и дивата природа. Уменията на Пронеке като механик са добре познати и търсени и благодарение на тях той може да задели скромна сума пари за пенсионирането си.
Всичко това му позволява той да се пенсионира на 51 години със скромна пенсия и да се установи до двете големи езера в югоизточната част на Аляска – Туин Лейкс в Националния парк „Лейк Кларк”. На 21 май 1968 г. Пронеке пристига на новото си място на брега на езерото, като преди това се е разбрал да използва бунгалото на един свой приятел. Бунгалото е близо до мястото, където Пронеке иска да построи своя нов дом. Почти веднага той започва да стори къща от дървени трупи, като използва за строителни материали камъни, пясък и дървета от околността. Със себе си носи и малка филмова камера, с която заснема всекидневния си живот, дивите животни наоколо. Всеки ден води дневник, в който отбелязва напредъка по строителството, данни за времето и животните, които е видял. Пронеке е изкусен дърводелец – сам и само с ръчни инструменти успява да направи дървената си къща, камина с камъни, докарани от брега на езерото, мебели – легло, маса, столове, както и врата с дървени панти, дървена врата и дървена заключалка! Прави си посуда за готвене от използвани ламаринени кутии, както и дървена лъжица и купи. Успява да изработи и хладилник –дупка, която достига до вечно замръзналата земя  Освен всичко успява да засади картофи и зеленчуци в импровизираната си градина, да обикаля околностите и да наблюдава дивите животни.

За разлика от другите хора, оттеглили се в дивата природа, Пронеке не губи връзка с цивилизацията. За най-необходимите неща той разчита на приятеля си Бейб Алсуърт – пилот на малък самолет – да каца върху езерото (самолетът може да е хидроплан през лятото или да има ски през зимата) и да му доставя важни неща като някои хранителни продукти и строителни материали (например цимент, пирони и дебел найлон за покрива). След 16 месеца на брега на езерото той отива да посети роднините си и да презареди с нови припаси и необходими вещи, както и да им покаже заснетите с любителската си кинокамера ленти за живота си в Аляска.

Пронеке се стреми към прост начин на живот и затова в дневника си отбелязва:

 

„Пържени картофи, лук и риба. Няма нищо по-хубаво!”

 

или:

 

„Открих, че някои от най-простите неща ми доставят най-много удоволствие. Те изобщо не ми струват куп пари, а въздействат на моите сетива. Някога брали ли сте на големи боровинки след летен дъжд? Разходка в горичка от тополи, открита като парк, и взиране в синьото небе над трептящото злато на листа? Да нагласиш сухите си вълнени чорапи след като си свалил мокрите от краката си? Да се завърнеш от студа отвън, паднал под нулата и да потреперваш от топлината пред горящите в огъня дърва? Светът е пълен с подобни неща.”

 

Къщата на Пронеке, снимана през нощта и осветявана от огъня на камината

Често лови пъстърва в езерото пред къщата си, а за зимата убива един див овен (Ovis dalli), който опушва и складира. Намира и един убит, но недокоснат от вълците северен елен, който също бива складиран. Събира диви плодове, от които прави сироп и сладко, с които си подслажда сутрешните палачинки. Чувства се щастлив, когато вижда изпълнена поредната си идея и казва: „Много хора правят само части от неща. Чувствам се доволен когато напълно завърша нещо.” И така със сръчните си ръце успява за петнадесет минути да направи хубава дървена лъжица. Напълно осъзнава опасността за живота си, в резерват, където най-близката помощ е не само далеч, но и трудно би могла да дойде. Затова се отнася с особено внимание към катеренето си по планинските била и срещите си с едни от най-големите хищници – мечката гризли. Внимателно си подбира маршрута и постоянно носи със себе си карабина, макар че никога не му се налага да застреля гризли или вълк. Има и свой морален кодекс за лова на животни, който е много прост: „Ако не ти се налага да ядеш, то не убивай!”. Затова заявява, че уважението му към вълците пада, когато намира убитият от тях елен, който изобщо не е яден.

През 1973 г. излиза книгата на Пронеке “One’s Man Wilderness: An Alaskan Odyssey”, която е направена от неговите дневници и фотографии. Книгата се оказва харесвана и бива препечатана много пъти. Дори печели награда през 1999 г. През 2003 излиза и едночасовият филм „Alone in the Wilderness”, който е направен от филмовите ленти на Пронеке и текстове от книгата му. Препоръчвам на всички да гледат поне филма.

Ричард Пронеке прекарва тридесет години в своята малка къща от дървени трупи на брега на езерото. През 1999 г., вече на 82 годишна възраст, той се завръща в цивилизацията и прекарва остатъка от живота си при брат си в Калифорния. Умира от инсулт на 20 април 2003 г., на 86 години. Къщата му в Аляска е завещана на Националната паркова служба на САЩ, запазена е и в ден днешен и има статут на музей на открито, което включва, разбира се, и възможността за посещения. В нея са всички вещи, направени от Пронеке.[1]Материалното наследство не е голямото богатство, оставено от него, а идеите му за самодостатъчен живот и щастие: минимални нужди, простота в храната, достатъчно физическо натоварване за добро здраве, търпение при лошо метеорологично време и неблагоприятни обстоятелства, служейки си с ръчни инструменти (което допълнително укрепва вярата в себе си). Както и важните философски характеристики: осъзнаването на относителността на времето, разстоянието и събитията, примирението с естествените цикли на живота и оценяването на простотата на това какво е красиво и приятно.


[1] Между другото посегателството срещу музейни ценности в САЩ може да ви докара 250 000 долара глоба, затвор и конфискация на превозните средства, използвани за тази цел.

Advertisements

Етикети: , , , , , , , ,

Един коментар to “ДИК ПРОНЕКЕ И ЖИВОТЪТ МУ В ПУСТОШТА”

  1. indreal Says:

    Качих се на влака за Реброво от Централна гара в 18:00. Внезапният порив за това пътуване дойде като спонтанен отглас от кратката биография на Дик Проенеки, публикувана на хипарския блог. Текстът ме вдъхнови да опитам да последвам поне за ден завета на Дик Проенеки. Kaк: http://indreal.blog.bg/turizam/2012/11/07/na-batuliia.1017829

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: