Коледно парти

(безобиден разказ)

През един хладен следобед някъде в началото на декември на електронната поща на Бруни – стажант от отдел „Човешки ресурси” в клона на голямата корпорация XYZ Int. – кацна следното съобщение.

„Господин Бруни,

Възможно ли е да организирате едно коледно парти за цялата ни фирма в града? Миналата година с груповото посещение в италиански ресторант не се получи толкова добре. Мисля, че една забава, организирана от нашата фирма в залата за заседания ще бъде много по-добра. Имам пред вид тясната неформална задушевна обстановка, нали разбирате – гирлянди, напитки и ястия.

Албрехт,

Изпълн. директор”

Стажантът Бруни взе задачата присърце. И без това работата му не беше особено интересна. Най-голямото й предизвикателство беше да получи от властите разрешение за работа на някой младеж я от Индия, я от Китай или България.

Затова изгуби цял един ден да подбира гирлянди, да избере подходящи подаръци за работещите от различните нива на фирмената йерархия. Няколко часа разлистваше каталози, за да подбере подходящите свински ребърца, филета и шунки от реномирани производители. Около два дни избираше различните видове алкохолни и безалкохолни напитки.

След като касите с напитки бяха вече заключени в очакване на купона в един подземните гаражи на фирмата, а доставчиците бяха обещали своевременното доставяне на деликатесите, Бруни направи една симпатична дигитална картичка-покана. На нея беше изрисуван усмихнат Дядо Коледа, застанал пред шейна, теглена от еленчета и държащ в ръцете си голям чувал с подаръци. На шейната се возеха няколко джуджета и една Снежанка, които махаха с ръце. На картичката имаше следния текст:

„Скъпи колеги,

Коледа е свят за всички празник, който обичаме и уважаваме.

Тази година ръководството на фирмата най-любезно ви кани на коледно парти, което ще се състои на 23 декември от 16.30 часа в голямата конферентна зала. За всички вас сме приготвили напитки и най-вкусните наденички, свински ребърца и шунка. Очакваме ви с нетърпение!

С най-сърдечни поздрави:

Господин Албрехт,

Изпълнителен директор”

Натисна бутона „изпрати до всички” и въздъхна облекчено. Времето работеше за него и единственото му занимание до коледния купон беше да порови в папките и да провери дали всички са си използвали годишния платен отпуск.

Но ровенето в папките и спокойното очакване на коледа бяха помрачени от едно ново съобщение, отново от големият директор – г-н Албрехт.

„Господин Бруни,

Преди малко получих поканата ви за коледното парти.

Всичко изглежда много добре, но мисля, че трябва да съобразите менюто с двамата работещи при нас мюсюлмани – г-н Абас и г-н Садат. Не мисля, че ще се чувстват добре, ако не могат да участват пълноценно във фирменото парти. Все пак целта му е да се сплоти нашият колектив, а не да накараме някой от работещите да се чувстват остракирани.

Албрехт,

Изпълнителен директор”

Бруни не знаеше точното значение на думата „остракирани”, но напълно разбра смисъла на посланието. След кратко ровене из интернет той реши, че е добре да замени шунката с телешки кюфтета. С доста усилия се свърза и успя да поръча няколко дузини подобни кюфтета от единствения ориенталски ресторант в града. След което промени текста на поканата:

„Скъпи колеги,

Коледа е свят за всички празник, който обичаме и уважаваме.

Тази година ръководството на фирмата най-любезно ви кани на коледно парти, което ще се състои на 23 декември от 16.30 часа в голямата конферентна зала. За всички вас сме приготвили напитки и най-вкусните наденички, свински ребърца и ориенталски телешки кюфтета. Очакваме ви с нетърпение!

С най-сърдечни поздрави:

Господин Албрехт,

Изпълнителен директор”

За всеки случай изпрати поканата на г-н Албрехт за одобрение. Но наместо очакваната похвала получи следното съобщение:

„Господин Бруни,

Благодаря за старанието в осигуряването на подобаващо меню. Когато ви писах да съобразите менюто с двамата работещи при нас мюсюлмани очаквах да промените по-голяма част от текста. Мюсюлманите не празнуват Коледа! Нима очаквате да се забавляват истински на религиозен празник, който им е напълно чужд!?

Албрехт,

Изпълнителен директор”

Бруни не изпадна в паника, а се захвана за работа, тъй като усещаше студена пот по гърба и ръцете си. Добре, щом не празнуват коледа, то какво друго ще празнуват християни и мюсюлмани заедно? И отговорът му бе много точен: Нова година. Затова той написа следният текст под поканата:

„Скъпи колеги,

Нова година е приятен празник за всеки от нас.

Затова ръководството на фирмата най-любезно ви кани на празнично парти,  което ще се състои на 23 декември от 16.30 часа в голямата конферентна зала. За всички вас сме приготвили напитки и най-вкусните наденички, свински ребърца и ориенталски телешки кюфтета. Очакваме ви с нетърпение!

С най-сърдечни поздрави:

Господин Албрехт,

Изпълнителен директор”

Отново изпрати съобщението си само до г-н Албрехт. След не повече от час получи следния отговор:

„Господин Бруни,

Оценявам старанията ви за подготовката на празненството. Но въпреки това мисля, че трябва да вземете по-сериозно тази задача. Във фирмата ни работят двама стажанти от Китай както и г-жа Чонг от Виетнам, която отговаря за гаража. Не знам дали ви е известно, но в Китай и Виетнам новата година се празнува едва в края на януари. Нали не искате колегите ни от Далечния Изток да се чувстват пренебрегвани?

Албрехт,

Изпълнителен директор”

Господин Бруни отново не се подаде на паниката, породена от студеният тон на големият началник. Затова отново се зае за работа. След дълго ровене в интернет и говорене по телефона с няколкото китайски ресторанта в града той реши да замени свинските ребърца от менюто с ориз по съчуански, лют, с повече пилешко и фъстъци. Промени и текста на поканата:

„Скъпи колеги,

Предстоящата зимна ваканция е дългоочакваният заслужен отдих за всеки от нас.

Затова ръководството на фирмата най-любезно ви кани празнично парти,  което ще се състои на 23 декември от 16.30 часа в голямата конферентна зала. За всички вас сме приготвили напитки и най-вкусните наденички, лют ориз по съчуански и ориенталски телешки кюфтета. Очакваме ви с нетърпение!

С най-сърдечни поздрави:

Господин Албрехт,

Изпълнителен директор”

С чувството на добре свършена работа тя отново изпрати картичката на господин Албрехт за одобрение.

Не след дълго за нейна изненада дойде следните отговор от директора:

„Господин Бруни,

Напредъкът ви в организацията на партито е значителен. Но трябва да ви напомня, че в нашата компания работят и трима вегетарианци, като единият от тях е началникът на отдела за качествен контрол господин Мюлер, както и г-н Поласки, оператор на копирна машина в отдела за планиране и шампион по маратон за тази година на първенството на софтуерните фирми. Бих искал да ви напомня, че е възможно на празненството да дойде и самият генерален директор и основател на фирмата г-н Дейвидсън. Мисля, че не е добре да вижда недоволни служители. Все пак това ще се отрази негативно и на двама ни.

Албрехт,

Изпълнителен директор”

След кратък размисъл реши, че е традиционните коледни наденички ще паднат в жертва. Ще поръча някакво вегетарианско ястие наместо тях. Но пък наденичките… почти всички ги обичаха. Затова стигна до едно съвсем разумно решение: да замени свинските наденички със соеви. Спомняше си, че някъде беше срещал такива. След известно ровене в интернет установи, че във вегетарианския био-ресторант „Мандала” приготвят и соеви наденички. С леко учудване установи, че са тройно по-скъпи от най-добрите наденички с месо, но какво пък сега, веднъж се организира подобно парти, а пък нали и господин Дейвидсън може да дойде… А единствената промяна в поканата беше замяната на „наденички” с „вегетариански соеви био-наденички”. С облекчение отново изпрати поканата за одобрение на господин Албрехт.

Но след половин час се появи ново съобщение.

„Господин Бруни,

Работата ви по организацията на партито е невероятна, но все още има някои детайли, които трябва да оправите. Фирмата ни е известна с духа на равноправие и равни възможности между половете, а на изображението на картичката Дядо Коледа е в доминантна позиция. Обърнете внимание, че мястото на водача на шейната е празно, а юздите висят отпуснати. Тоест, мъжът е взел управлението, докато жената е някъде отзад, покрай купчината с подаръци и джуджетата, тоест в производственият отдел. Не намирам подобна картинка за особено остроумна, сякаш я е правил господин Ковалски от маркетинга, след като жена му го напусна преди два месеца и оттогава има зъб на всички служителки във фирмата. Възможно ли е да сложите картинка, на която Дядо Коледа и Снежанка са в равнопоставена позиция?

Албрехт,

Изпълнителен директор”

След двудневно ровене в интернет и завръщане към хапчетата за сън господин Бруни откри картинка, в която Дядо Коледа и Снежанка заедно държат чувала с подаръците и всеки от тях раздава шарени пакетчета. Шейната с еленчетата и махащите джуджета пак си стоеше на заден фон. Вече доволно отпуснала се от добре свършената работа той изпрати картичката за одобрение.

Но не след дълго получи следното съобщение:

„Господин Бруни,

Виждам че полагате наистина големи усилия при оформлението на една добра картичка. Но бих искал да ви подсетя, че във нашата фирма работят и цветнокожи служители, доколкото си спомням това са господин Зага от Етиопия, господин Смит от Ямайка и госпожа Нгези от Намибия. Добре е в картинката на поканата да има някакво представяне на различните етноси, събрани под общия покрив на нашата компания.

Албрехт,

Изпълнителен директор”

След много усилия и посягане към антидепресантите на сутринта Бруни успя да вкара в картинката деца от различни раси, които получаваха подаръци. В неговите очи всичко беше съвършено – бяха представени хора от всички раси, Снежанка раздаваше подаръци наравно с Дядо Коледа. С облекчение натисна бутона „изпрати”, пак за одобрение от големият шеф.

Не след дълго получи следното писмо:

„Господин Бруни,

Оценявам старанията ви за подготовката, но предложеният вариант за картичка е напълно в колониалистки стил. Излиза, че вменяваме вина на нашите колеги от Африка като единствено получаващи помощи, произведени от бели хора. Искрено се надявам, че грешката ви не е била умишлена и не сте расист, нали? Възможно ли е да вложите малко повече творчество в тази малка покана, така че да достави радост на всеки от нашите служители? И не искате да ни докарате съдебни дела за расизъм???

Албрехт,

Изпълнителен директор”

Същата вечер нервите на Бруни не издържаха и той отиде в кварталния бар. След като изпи около осем бири започна да буйства, счупи щеката за билярд и се сби с двама рокери пред бара. На другият ден отиде на работа с голяма синина под окото и за нещастие в асансьора се засече с господин Албрехт. Големият шеф учудено го погледна и каза:

-Бруни, надявам се да не сте се опитвали да набиете някой цветнокож или, не дай боже, гей? В нашата компания няма да търпим нито расисти, нито хомофоби, запомнете добре това! Току-що ми дойде една идея, но за нея ще ви пиша след заседанието.Приятен ден!

Бруни отиде със смесени чувства на работното си място. Но все пак реши да направи нещо по въпроса наместо да се остави да го глождят съмнения за бъдещето си в тази фирма. Добре, каза си той, какво ще стане ако Снежанка е цветнокожа? Ще й направи лицето кафявичко, косата- къдрава и готово. Не!- помисли си Бруни – по-добре е да направя Дядо Коледа кафяв. И част от джуджетата. С много усилия придаде вид на Дядо Коледа като стар негър от гетата на Ню Орлиънс. За пример взе разни снимки на черни блус-музиканти. С известно напрежение изпрати картичката на г-н Албрехт. Не след дълго дойде следното писмо:

„Господин Бруни,

Поздравявам ви за добрият избор! Креативно мислене, точно това очаквам от вас! Когато ви споменах за идеята си в асансьора, тя е следната: Нашата фирма е една от първите, която обявява политиката си на равни възможности между хетеро-, би- и хомосексуални. Надявам се да знаете, че ние стриктно прилагаме тази политика и се опитваме да я демонстрираме при всеки възможен случай. Мисля, че в картичката ви липсва това. Моля, помислете върху това след като я редактирате за пореден път.

Албрехт,

Изпълнителен директор”

Наместо да изпада в паника или да повтори пиянството си от предната вечер, Бруни прекара половината нощ пред компютъра в къщи за проекта за нова картичка. Реши, че е най-добре да има две джуджета, едното бяло,а другото – цветнокожо, които да си държат ръцете. За по-сигурно направи и двете да се гледат с усмихнати лица. Направи и две женски джуджета, едното – русо, а другото – с кафяво лице и черна къдрава коса, които се бяха прегърнали в задната част на шейната. Русото женско джудже махаше със свободната си ръка към децата, получаващи подаръци. С известно напрежение изпрати проекта си на директора Албрехт.

В отговор получи следното писмо:

„Господин Бурни,

Поздравления за успешната картичка! Оценявам напълно труда ви. Само ще ви помоля да се заемете с още един детайл, който смятам за важен. Живеем във времена, в които тероризмът заплашва всеки от нас. Войски на САЩ и съюзническата коалиция се борят с терористите във далечни страни. Мисля, че ще добре ако в картичката ви има някакъв патриотичен елемент, да се издава съпричастност към войниците, които ще прекарат празниците далеч от дома. Вярвам, че ще се справите успешно и тази малка задача.

Албрехт,

Изпълнителен директор”

След края на работния ден Бурни беше на крачка от отчаянието. Когато се качваше на влака към дома със завист гледаше как един работник от железниците ходеше по релсите, метнал чанта с инструменти на рамо и запътил се някъде по работа. Бруни си каза, че никой не иска от него да прави дядо Коледа негър или да изразява подкрепата си за войниците в Афганистан и Ирак в една коледна картичка.

Като се прибра в къщи се чувстваше без сили, метна се на дивана, включи телевизора и започна с безизразно изражение да гледа някакъв глупав сериал. Така и се събуди на сутринта, телевизорът беше изключен, но Бруни беше спал на пода, както си беше – с дрехите и чехлите на краката.

На работа отиде с някакъв горчив вкус в устата си, но реши, че няма да се предава и ще направи проклетата картичка. Бърз поглед на картинката и му стана ясно, че от пет джуджета в шейната на дядо Коледа четири бяха хомосексуални. Оставаше сега някак си последното джудже да подкрепи войниците в Ирак. Затова Бурни му превърна обичайните дрехи в пустинна маскировъчна униформа. За по-истинско му метна на рамото и една дълга карабина М-16, а на главата му нахлупи каска. След малко мислене върху униформата му надяна и бронежилетка. След това се зае да уголеми един подарък, който дядо Коледа даваше на едно от децата. Замени бялата опаковка на подаръка с опаковка, която изобразяваше американското знаме. От устата на детето излизаше малко балонче с реплика „Ура! Подарък и за татко в Ирак. Той е войник там.”

С изпотени ръце натисна бутона за изпращане на картичката. Не след дълго дойде и отговорът на Албрехт.

„Господин Бруни,

Поздравления за добрата картичка! Свършихме отлична работа и мисля, че всичко е наред. Остава ни само да чакаме с нетърпение фирменото празненство. Моля, изпечатайте на хубава хартия една картичка за г-д Дейвидсън, все още се надяваме да посети нашето парти.

Албрехт,

Изпълнителен директор”

Бруни се почувства сякаш невидимите ръце, които го стискаха за гърлото от известно време насам някак си изчезнаха. След като изпрати поканата и картичката до всички колеги, всичко изглеждаше наред. Бруни можеше да се занимава необезпокоявано с обичайната работа. Получи няколко кратки имейла от работещи в различни отдели, съдържащи възклицания или изречения от типа „Какво по дяволите…?”, но реши да ги игнорира. „Работата на доста от хората е монотонна и може би така си правят живота по-интересен” каза си Бруни.

Дните до празненството изминаха бързо, ден преди него се оказа, че г-н Дейвидсън наистина ще присъства. Това не смути особено Бруни, той здравата се бе потрудил и нямаше от какво да се безпокои.

Самото празненство започна по график. Всички работещи се бяха събрали навреме в заседателната зала, дойде и г-н Дейвидсън. След обичайните приветствия за добре дошъл зазвуча лека музика и хората наобиколиха масите с храна и напитки. Албрехт лакейски се навърташе около Дейвидсън, правеше комплименти и на съпругата му. Бруни забеляза, че след известно време с видимо задоволство Албрехт подаде един бял плик на Дейвидсън. Със сериозно изражение генералният директор на фирмата отвори плика, извади поканата, сътворена от Бруни и избухна в несдържан смях. Албрехт стоеше пред него и не знаеше какво да каже. След няколко минути Албрехт дойде при Бруни и каза:

-Бруни, господин Дейвидсън изобщо не одобри поканата и картичката. Каза, че си се подигравал с традиционните коледни празници, уронвал си престижа на фирмата и си правил всички за посмешище. Не очаквах от вас такава липса на професионализъм! Считайте се за уволнен от 1 януари догодина! Обадете ми се след празниците за да уредим прекратяването на договора ви и да си получите необходимото обезщетение.

След което Албрехт се обърна с вирнат нос и отново отиде да кръжи около Дейвидсън.

Бруни винаги бе мислел, че в подобни ситуации човек ще се почувства много зле. Но изненадата беше, че нямаше никаква следа от подобни емоции. По лицето му се плъзна усмивка. Седна на един от столовете и за пръв път от дълго време забеляза, че Анджела от съпорта има страхотна фигура, прекрасни очи и от време на време го гледаше с един особен блеснал поглед. Докато си наливаше още една чаша бяло вино пред очите му отново се появи онзи работник от железниците, който вървеше по релсите, нарамил чантата с инструментите. Бруни се приближаваше към Анджела и беше сигурен, че хубавата част от живота му тепърва започва.

Етикети: , , , , ,

6 Отговора to “Коледно парти”

  1. Пъков Says:

    Хо-хо-хо!

  2. lilia Says:

    Ха ха -яко танго

  3. Denia Says:

    В Германия имат представа коя е Снежанка? Верно ли?

  4. xunap Says:

    Дения, идея си нямам имат ли си представа германците за Снежанка. Тя е включена в разказа за да засегна и политическата коректност и спрямо феминистките. Такава е нейната функция.🙂

  5. batpep Says:

    хахаха, супер, благодаря🙂

  6. Ivan Says:

    Разказът изобщо не е безобиден, а обиден … и обижда когото трябва🙂

    Само като си спомня за разни мои „работодатели“, където работата на яйчарите беше да организират тийм-билдинг и новогодишно парти, работата на шефа беше да си развява допуподписания по мероприятия в чужбина, а през това време подопечните им ресурси се скъсваха да напускат.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: