С велосипед през Бавария

(За непрочелите за първия ден на пътешествието, моля да погледнат предния постинг)

Сутринта се беше върнала миризмата на свинеферма. Имах чувството, че някъде наблизо се отглеждат хиляди прасета. Поради това филията с мед и масло изобщо не ми се услади поради тази неприятна миризма. Иначе казано, просто си натъпках човката. Помотах се още малко и тръгнах някъде в 9.30. Но имах проблем, който беше доста прост-нямах пътна карта. Ориентацията ми досега се базираше на запомнената карта от интернет. Затова се повъртях малко из близкото село и потеглих смело към градчето Поинг. Там за мой късмет имаше една бензиностанция OMV, в която се отбих. Преди всичко отидох до тоалетната, където се измих и налях вода. С радост забелязах, че има дори и стая с душ. Но не използвах душа, тъй като едва от предната вечер бях на път. За сметка на това пък си рекох, че е добра идея от време на време да се отбивам в някоя подобна бензиностанция и да се къпя.

В бензиностанцията имаше и рафт с пътни карти. За радост имаше супер подробна пътна карта на Бавария, и то не на цялата област, а само на Obernbayern, което е грубо казано източната й половина, точно каквото ми трябваше. Някак си прежалих 7 евро за тая карта, но си казах, че без нея не съм за никъде. Ако бях решил да карам без карта щях да се омотая много здраво и във всяко село или градче да разпитвам за посоката към Пасау. А от друга страна добре знаех, че към Пасау има и магистрала, има и един по-тесен път. А аз трябваше да се движа по нормалния път, тъй като по магистралата е забранено за велосипедисти.

Та купих картата и предприех подхода за стигане до главното шосе за Пасау по метода “от село до село”. Значи стигам до едно село, там гледам картата, и така решавам към кое от следващите села да продължа.

За моя приятна изненада през почти целият път между селата имаше велоалея. Между другото по целия път към Пасау, по който се движих и е едно нормално двулентово шосе, се срещаха велоалеи. Често те свързваха две близки села, които са до пътя. Човек трябва само да поглежда от време на време дали не се е появила велоалея и просто да мине и да кара по нея до следващото село.

Така карайки първо се запътих към едно село със странното име Markt Schwaben. След това по същия метод от село до село стигнах до едно градче Ердинг. Някакви си 16 км, а въртях сума ти време. Доста време се мотах по едно отклонение на пътя с пътен възел, за около 100 метра се забих в насрещното движение, което водеше обратно към Мюнхен. Изобщо подобни отклонения са доста демотивиращи, тъй като човек губи време и енергия, тъй като често са по наклон. А е доста неприятно да искаш да се отдалечаваш от Мюнхен, а в същото време да се въртиш все около него.

Другото което забелязах е, че изобщо не съм свикнал на карането с толкова багаж. Всъщност багажа ми не е толкова много, но акъла не ми го побираше как ще карам толкова време, след като 20 км каране от сутринта ми изглеждаше доста, а колелото ми тежеше, т.с. мускулите ми не бяха свикнали с това натоварване.

Та въпреки че можех да заобиколя Ердинг, аз минах през въпросното градче. В него нямаше нищо особено, можех спокойно да го заобиколя. Но пък добре си починах в едно малко паркче срещу един старчески дом. Казвайки “старчески дом” човек си представя някаква смотана сграда и нещо близко до мизерия, но всъщност си беше стара три- или четири-етажна сграда, около която има паркче, в което пък има хубави пейки и дори масичка със столчета. Само пенсионерите не ги видях, реших, че сигурно си имат някакво занимание вътре или обядват. Да, обядват, защото докато се дотътря до Ердинг си беше станало обяд. Затова реших да почина малко. Обядвах на една пейка и полежах на нея с вдигнати нагоре крака. А времето беше приятно, слънчево без никакви облачета, без да е горещо, а подухваше и слаб вятър. Паркът беше симпатичен, както всички паркове, които бях виждал в Германия – със зелена окосена трева, големи дървета с дебела сянка и идеален по отношение на чистотата. Почивката ми трая около час, след което се метнах на велосипеда и продължих нататък. От Ердинг излязох на шосето към Пасау. Сега трябваше да се движа само по него и да не се отклонявам. Шосето е отбелязано на картата с номер 388, имаше и изобилие от пътни знаци. Вероятността да се загубя беше почти нулева, тъй като останалите пътища бяха доста по-тесни и водеха към някакви села.

По-лошото е, че в Ердинг свърши велоалеята и започнах да карам по пътя на колите. И времето ставаше все по-горещо, слънцето здравата ме пердашеше. А бях обул едни стари джинси, с които ходех общо взето целогодишно. За зимата бяха екстра, но не бяха удобни за горещо слънчево време и каране на велосипед. По едно време ми стана съвсем топло, та се отбих покрай пътя зад едно дърво с храсталаци и набързо ги превърнах в къси панталони. Почувствах се много по-добре.

Продължих с карането, минах през едно градче, Тауфкирхен, май единственото ми впечатление от него е, че имаше едни тесни улици в центъра. Имаше и замък в покрайнините, заобиколен от парк. Замъка ми хареса, беше подобен на старите сгради, които бях разглеждал в Аугсбург. На изхода от града имаше отбивка на пътя, на която бяха паркирали две коли и шофьорите вътре спяха както си бяха седнали на предните седалки. Едната беше като бус и се зачудих защо тоя човек не си легне в задната част, а спи прав като конете. Като ще спи, да го прави като хората!

След здраво въртене стигнах до следващото градче – Филсбибург (Vilsbiburg). Преди да стигна до него почивах на една автобусна спирка до някаква ферма. По едно време от отбивката на пътя излезе един тип, който караше велосипед, но от тези велосипеди, в които си легнал почти по гръб, а краката са малко нагоре. Даже си дърпаше една количка за багаж. Махнах му, той ми каза нещо, което не разбрах. Аз му извиках, че движа към Пасау, той махна с ръка и продължи в посока Мюнхен.

Във Филсбибург нарочно се отбих през градчето за да си купя ядене от супермаркета. В центъра питах някакъв дядка за супермаркет, а той ми отговори с някакъв невъзможен баварски диалект. Имах чувството, че поне 30% процента от думите му нямаха нищо общо с книжовния немски език. Въпреки това намерих един Penny Markt от който си взех 250 гр. сирене (точно нашенско бяло саламурено сирене, само дето е правено в Германия), хляб, един голям хубав домат, пакетче маслини, шоколад и литър и половина ябълков сок, който се оказа газиран. Някъде за към три евро ядене накупих.

Планът ми беше да хапвам пред магазина или някъде около него. Ами! Пред магазина имаше само един паркинг, здравата напечен от слънцето. Зад магазина имаше зелена площ, но с табела да не се стъпва върху нея. Не знам ако бях пропълзял дали щеше да се брои за нарушение. Ядосах се малко, щото си беше вече жега, а на напечен от слънцето паркинг не е кой знае колко приятно място за ядене и почивка. Накрая седнах на стойката за велосипеди, изпих сока, върнах бутилката, че струваше 25 цента (ако не знаете в Германия и пластмасовите бутилки се плащат, затова е добре човек да ги връща). Прибрах някак си останалото ядене в дисагите и отново потеглих. Тази част от пътя повече ми хареса, минаваше покрай малки селца и ферми. Само дето здравата миришеше на прасета. Вече ми се струваше, че тази неприятна миризма ме преследва през целия път. Дори и да не миришеше на прасета, пак ми се струваше, че долавям тази смрад. А от време на време се сменяше и с миризма на краварник. По принцип миризмата на крави не ме дразни, но се оказа че е дразнеща, когато е в големи количества.

Сещам се, че преди време приятелят ми Васко Гълъбов един ден ме попита “Абе тебе миризмата на овце дразни ли те?” Аз му казвам, че не ме дразни, дори ми харесва, особено миризмата на вълна. А той ми вика “И аз съм така, значи ставаме за овчари”. Та по време на велопътешествието се замислих, че може би и миризмата на неколкостотин баварски овце би ме дразнила. Особено ако е силна и концентрирана в малко пространство.

Хубавото е, че няма много коли, пътят върви и километрите се нижат. А от двете страни на пътя има много симпатични полегати ниски хълмове, в които се редуват гори с поля. Тук-там се вижда селце или самотна ферма. Изобщо колкото повече се отдалечавах от Мюнхен, толкова повече ми харесваше. То и аз май си падам по по-рядко населени райони и големите градове никога не са ме привличали особено. Но виж, срещу селски райони или най-добре без села нямам нищо напротив. Но пък ми е ясно, че в Бавария човек трудно ще намери място, в което няма села, пътища, пътчета или ниви. Приятното е, че селата някак си се сливат с околността и не са дразнещо изпъкнали на фона на останалата природа.

Bayern1

Отбих се в едно голямо село с малко смешното име Бинабибург, където в една бирария ми наляха вода. Добри хора са германците.

Продължих с карането в посока изток като се оглеждах за места за спане. А около пътя имаше хубави полегати и не особено високи хълмове. По едно време свих по тесен път отдясно. Започнах леко изкачване, заобиколен от ниви с царевица. Изкачването не е от най-приятните за каране на колело с багаж, но пък се успокоявах, че на следващия ден ще следва слизане.

Покарах още като се оглеждах за хубаво местенце и в двете посоки. Виждаха се самотни ферми или къщи с някакви пристройки към тях. По едно време пътят навлезе в гора, по-точно само от едната страна имаше гора. И аз – все по пътя. След малко забелязах, че в гората влиза нещо като черен път (досега се движех по тесен асфалтов път, колкото да се разминат две коли). Здравата беше обрасъл този черен път. И аз – по него. Вече тикам колелото. Здравата се изподрах в къпините, а и доста коприва ме опари. Излязох от другия, източния, край на гората. Но освен един заек-дългоушко, който небрежно си скачаше в една ожъната нива, не видях хубаво място за спане (това изречение е странно! 🙂 ). Заобиколих горичката откъм южния й край и открих хубаво местенце, точно под място, което беше обрасло с високи и дебели иглолистни дървета. Хубавото в случая е, че отдолу е меко, човек трябва само да изчисти клонките и шишарките и спи на хубава постеля от иглички и малко трева. Освен това и беше на края на гората, та беше и светло. Вечерното слънце огряваше ожънатата нива до гората и се почувствах като на доста уютно място. А оттатък нивата имаше самотна ферма. Дори се виждаше как фермерът щъкаше около стопанските постройки. А по асфалтовия път мина дори и трактор. Иначе казано, ужасно пуст и безлюден район като за Бавария. Викам си, че е хубаво да има и хора наоколо, да не кукувам съвсем сам.

Опънах си палатката, приготвих си всичко за лягане, подпрях велосипеда на едно дърво, а китарата окачих на един клон на съседно на палатката дърво. Опитах се да вечерям до палатката, ама някакви дребни мушици все ми налитаха. Излязох на ожънатата нива – и там същото. Накрая отидох на асфалтовия път на слънце, седнах на края на асфалтираното. Хем да хапвам, хем да се наслаждавам на гледката и залязващото слънце. А от другата страна на пътя се беше ширнала една перфектно зелена ливада. Само да вметна, че за разлика от България в тези части на Германия тревата си е зелена през цялата година, не изсъхва като в България през лятото. То е красива тази зелена трева, но аз си знаех от преди, че в подобни зелени ливади, особено ако в тях пасат и домашни животни има и кърлежи. Та тъкмо си бях изял домата и сиренето и си погледнах крака и видях как малък нахален кърлеж пълзеше нагоре. Веднага го махнах, но си казах, че трябва да внимавам, по-добре е човек да седи на асфалта в такива случаи наместо да се търкаля по тревата.

След яденето взех по-голямата бутилка с вода (от литър и половина), вече празна, и отидох до фермата. Стопанинът още работеше, а беше вече към 21.00-21.30 часа. Помолих го за вода, той ми наля, усмихна се и не ме пита каквото и да е повече.

С водата от другата бутилка, от един литър се опитах да си направя баня. Съблякох се гол в горичката и се облях кажи-речи по цялото тяло. Почувствах се доста пои-добре след като се избърсах старателно. От карането през целия ден, а бях навъртял колкото и да изглежда невероятно цели 95 км, доста се бях потил, а всичката сол от потта беше останала по мен. А и прах беше полепнала по мен.

IM000149Легнах в палатката и се чувствах приятно. Времето беше топло, нямаше да ми стане студено през нощта. Гората ми се струваше много гостоприемна и приветлива. Писах малко в дневника на пътуването ми и сладко заспах. Имах усещането, че тепърва ми предстои някакво приятно и интересно приключение. Изобщо вторият ден на пътуването ми беше приятен, особено лагеруването в тази гора.

По едно време през нощта чух нещо средно между лаене и грухтене. Два пъти. От минали преспивания по разни по-диви гори знам, че няма начин някакви животинки да не тичат около мен, така че не се изненадах особено. Пък и съм сигурен, че нищо не може да ми се случи, то дивите животни избягват хората. За тази нощ не чух никакви други шумове от диви животни.

HackenwimmНа другия ден установих точното име на селото, състоящо се от една или в най-добрия случай две къщи. Казваше се Hackenwimm и го няма отбелязано на картата. Но пък до тези къщи имаше хубав асфалтов път гладък като полиран. До къщата пък имаше кофи за разделно събиране на отпадъци. В такива моменти човек си вика, че немската държава наистина се грижи за гражданите, щом в някакво забито село, състоящо се от една или две къщи има гладък асфалтов път, ток, вода, табела, пощенска кутия и кофи за боклук.

Advertisements

Етикети: , , , , , , , ,

4 Коментари to “С велосипед през Бавария”

  1. Пъков Says:

    Най-сетне и втория ден от епичното велопътешествие! Добре дошъл отново

  2. windtank Says:

    Бавария??? Господи, това ми е мечта. Сега е почти 2 сутринта, така че ще се върна към блога ви утре. Без съмнение. :)))

  3. batpep Says:

    тъкмо бях започнал да мисля, че след първия ден така си се уморил, че си умрял от умора 🙂

  4. mislidumi Says:

    🙂 хайде, чакаме следващите части.
    Между другото и аз си мисля, че Германия е по-хубава в селските си региони, и аз обичам да се загубя сред природата някъде далеч от големите градове. Препоръчвам Шварцвалд за следващите пътешествия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: