Разкази край огъня II: Гигантския калмар

Giant_squid_1875Вечерният бриз кара искрите в огъня на брега на морето да се изстрелват в най-различни посоки. Седнали сме в кръг, умълчани, гледайки полюшкващите се пламъчета на огъня. Всеки е потънял в своите си мисли. Китарата е оставена настрана, изпети са няколко песни, но настроението на насядалите не е като за весели песни с китара. Дърветата на брега шумят леко, на всеки му се струва, че нощните духчета пак са напъплили гората.

В такива случаи някой започва да разказва история. Донякъде за да разчупи мълчанието, донякъде и за да отнесе мислите си на друго място.

На този морски бряг, някъде в средата на 90-те години двама приятели-хипари си изкарвали последните дни на лятото. По цял ден се къпели в морето, следобед събирали дърва за вечерното готвене, вечер единият подрънквал на китарата докато другият му припявал отдавна познатите и донякъде втръснали песни, говорели си за какво ли не, гледали звездите легнали вечер в спалните си чували и потъвали в мечти. Излишно е да казваме, че били и добри приятели, които са готови да направят всичко един за друг.

Една вечер на огъня седнало едно момиче, полякиня, която дошла сама на този пуст бряг. Кестенявата й коса била още по-светла от лятното слънце, лицето й било изгоряло от дългите дни на открито, сините й очи ставали още по-сини от синьото море. Хапнала малко от ориза на двамата хипари, изпяла непозната песен на полски. И по едно време извадила бутилка водка. Предложила на момчетата, които си сипали по един пръст в канчетата. (Само да вметна, че истинския хипар пие само вода, чешмяна и минерална, а понякога – и чай.) Тя започнала да пие, за няма и час изпила почти цялото шише. Вече развеселена от водката, свиренето на китарата, приятната компания и пукането на клонките в огъня подхвърлила, че всяка вечер пука по едно шише водка. С вече замъглено от алкохола съзнание скочила върху единия хипар, този с китарата, започнал да му дърпа дрехите, да му бъбри нещо на полски и да се смее на развален немски. Не стига това, ами и повърнала малко върху него докато се опитвала да му разкопчае колана. Обратно на разпространеното схващане двамата хипари обичали чистотата и не си падали по пияни жени. Последното го разбрали от личен опит, имали си и поговорка дори по въпроса. Та затова китариста се ядосал и казал на момичето да си върви и като изтрезнее да дойде пак.

Доброто настроение бързо напуснало Малгожата (така се казвало момичето), та в пиянското си разочарование си взела спалния чувал и тръгнала накъдето й видят очите. А посоката водела към високи скали, надвиснали над морето. Замъгления й разсъдък я тласкал все по-близо до ръба на скалите. Съзнанието й било заето да крещи на полски, че наоколо няма истински мъже, а дори се сетила, че май освен двамата хипари нямало други мъже в тая западнала част на Черноморието. Така стигнала до ръба на скалите, подхлъзнала се и полетяла надолу.

Още когато си тръгвала, единият от двамата приятели видял, че Малгожата отива на височината и след кратък размисъл решил, че е добре да я докара обратно в лагера. На това място и преди се е случвало да падат пияни хора. Уви, закъснението му се оказало фатално, в тъмното осветил с прожектора си тялото на падналото момиче. Веднага се затичал, извикал другаря си и двамата слезли за да окажат помощ на пострадалата. Установили, че диша, макар и слабо сърцето й биело въпреки ужасните рани и счупвания по цялото тяло.

Бързо двамата я натоварили на едно брезентово платнище и я занесли на ръце до близкото село. А селото било малко и както обичали да казват-със затихващи функции. Нямало медицинска служба, а един лекар-пенсионер-алкохолик лекувал разболелите си и случайно наранили се с коси, мотики, гребла, брадви и лопати възрастни селяни. Възрастни, защото млади хоря в селото нямало.

Та двамата хипари познавали всички в малкото селце и занесли тежко раненото момиче при лекаря-пенсионер-пияница. Той вече бил леко къркан, тъкмо се връщал от единствения хоремаг, където водел тежък спор със селяните по въпроса може ли една картечница да изстреля пет хиляди патрона без да прегрее.

Та дъртия лекар веднага познала двамата младежи, сложили момичето на голямата маса в кухнята и лекарят се заел да я прегледа. Започнал да спира кръвотоеченията, да пристяга тук-там. След няма и десет минути казал, че Млагожата няма сърдечна дейност. Хипарите почти се разплакали, обещавали какво ли не, цели бъчви с вино и ракия, само и само лекаря-пияница да я спаси.

Лекарят помислил малко и казал, че няма какво да се направи. Но имал идея. Зад къщата бил паркиран един камион-цистерна. В него се намирал един гигантски калмар, който същия ден рибарите от съседното село били хвалали съвсем случайно. Калмари и особено гигантски калмари в Черно море няма, до доктора смятам, че е мигрирал от Средиземно море, лятото било много хладно, та според него било възможно да е минал протоците. Камиона бил пълен с морска вода, а вътре съвсем здрав си стоял гиганския калмар. Лекаря мислел на другия ден да го закара за изследване в БАН. Та на учудените погледи на двамата хипари за какво по дяволите говори, лекаря-пияница казал, че като бил млад лекар се занимавал с мозъчна хирургия. Казал, че макар и сърцето да е спряло, мозъка на момичето бил още жив. Всъщност, философски заключил доктора, тя е жива докато живее нейният мозък, а не тялото й. Според него е съвсем възможно да се опита да пренесе мозъка й от момичето в калмара от цистерната. След което ще пуснат калмара обратно в морето. Така според лекаря момичето ще продължава да живее, само дето ще е в друго тяло, но по-добре отколкото да умре завинаги.

Докато двамата хипари гледали учудено, лекарят се захванал за работа. След няколко часа с треперещи ръце положил присадения мозък в калмара. След още няколко часа, вече призори, камионът бил на морския бряг и тримата заедно пуснали калмара обратно в морето.

Не се знае точно какво е станало през първите няколко месеца с калмара с присадения човешки мозък. Но на пролетта на другата година няколко рибари усилено разказвали в кръчмата, че са виждали въпросния калмар, само дето е станал още по-голям. Според единия пипалата са му дълги поне 30 метра. На края на дългите пипала имал шипове, с които захващал плячката си. Единствено селския лекар-пияница знаел истината. Знаел също, че този гигантски размер е следствие от присадения човешки мозък, който произвеждал нетипични за новото тяло хормони на растежа.

През лятото на следващата година след нещастния случай с Малгожата за първи път на брега изчезнал турист, който спял на спален чувал на брега на морето. Следите в пясъка сочели, че е издърпан като с въже заедно с чувала в морето. След няколко дни морето изхвърлило на брега окървавен спален чувал, целият накъсан и като че ли е сдъвкан. В чувала имало и малко коса и малки смачкани парчета кости, сплетени в плата.

Не след дълго изчезнал още един човек от брега по съвсем същия начин. И пак морето изхвърлило кървав спален чувал на брега. Случаите продължили през цялото лято. Хората започнали да избягват мястото. Вече имало и очевидци на това как изчезвали хората. Един хипар твърдял, че е видял как през нощта едно гигантско пипало излязло от морето и започнало да опипва брега. Видял и как пипалото се усукало около краката на един негов другар и докато се усети със страшна скорост бил изтеглен в морето. Всичко ставало толкова бързо, че другарят му не успял дори да се разсъни и да извика за помощ.

Според един от двамата хипари, които са били заедно в онази фатална нощ с Малгожата, така тя си отмъщава за всичко: не само за това, че е била отхвърлена, но и че е била обречена на тъжно съществуване в мрачните и студени дълбини на морето.

Никой не знае какво се е случило с гигантския калмар. Но за всеки случай и до ден днешен избягвам да спя на брега на морето по-близо на 30 метра от брега. Човек никога не знае…🙂

Етикети: , , ,

4 Отговора to “Разкази край огъня II: Гигантския калмар”

  1. Cliff_Burton Says:

    Багер, обичам те!

    Само да те питам тази история защо никога не си я разправял наживо?

  2. xunap Says:

    Cliff: Ами то си пише, не е имало подходяща обстановка. Кога с тебе сме били на море? Само по горите тилилейски се крием. А там се разказват други истории.

  3. Charli Says:

    Тази история е малко как да кажа:ако я разкажещ около оганя,всички ще се смеят,малко прилича на приказките от фолклора на топлите морски държави.Поздравления все пак но дайте нещо по реалистичо или малко ала стил’ Приключенията на Хъкълбери Фин“ винаги съм смятал че историите на Хипарите са такива а не толкова мистериозни като тези тук.

  4. indreal Says:

    Абе Багер,
    От къде ги измисляш тия, ти се чудя направо, понякога… Много нереалистичен образ на хипарите, ще ме прощаваш. Много. Иначе за останалото забележки нямам, но виж, псевдо идеализирания образ на хипарите трябва да се пипне.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: