Разкази край огъня I: Хипарят и момичето

Надявам се, че всеки от вас е бил вечер с приятели край лагерен огън, на място, отдалечено от цивилизацията. Клонките в огъня пукат, пламъка се вие нагоре в някакви невероятни форми, прехвърчат искри, в тенджерката отстрани се вари ориз, картофи или макарони. Често пъти след като е приключено с вечерното ядене, около вас са останали само мръсни канчета и лъжици, извън светлия кръг на огнището е непрогледна и малко плашеща тъмнина. Скитането в изолирани райони или прави хората приказливи, или ги кара да замлъкват и да слушат пукането на дървата в огъня и странните и непознати шумове в гората зад гърба им. Краткото мълчание на всички хора, насядали околко огъня ги кара да усетят плашещата тъмнина зад гърбовете им и побиването на тръпки, причинени от неизвестните шумове на гората.

В такива моменти започват да се разказват истории. Самата атмосфера предразполага към разказването на необикновени истории, свързани с духове, извънземни, привидения, халюцинации, сънища и необикновени случки. Хора на науката, вярващи в здравия разум и привърженици на грубия материализъм започват да обсъждат карма, нива на съзнанието, злобни същества от астрала или правенето на капани за сънища. В подобна среда призраци, духове и извънземни изглеждат на човек съвсем реални същества. А кармата, нивата на съзнанието и чакрите – неща, в които никой не се съмнява.

С това започвам една поредица, в която съм написал свои и чужди истории, разказвани край лагерния огън. Първата история е за туристът-хипар и момичето. Трябва да кажа, че това е една от най-интересните истории, които съм чул около огъня. Не е моя, не знам дали е истинска или измислена. Ще я разкажа така, както са я разказали на мен. Ето я и нея:

Хипарят и момичето

В един есенен ден на 1992 г. самотен хипар слизал от планината в едно село, близо до Карлуково. Както сигурно знаете, според доста хора районът на Карлуково, известен с многото си пещери и построеният там „Пещерен дом“ (или Национален Пещерен Дом „Петър Трантеев“) са прокълнати места. До Карлуково се намира едно доста зловещо място – кучешката пещера. В тази вертикална дупка селяните са хвърляли кучета, от които са искали да се отърват. Както и умрял добитък. Според слуховете там живеят и се размножават кучета, които са слепи поради тъмнината и приличат на някакви изроди. Въпросните кучета се хранят с изхвърленото отгоре, а като няма умрявл добитък – и с други кучета. Осен това, разказвачката ми каза, че в цъкрвата в Карлуково се пазела църковна книга от 18 век, в чиито поле местният свещеник е написал „И обявявам това място за прокълнато!“. (Не съм виждал тази книга-багера) Пак според нея мястото наистина действало зле на хората. Много от тях, които къмпират наблизо вечер са обхванати от зли сили и иначе нормални и добри хора започват да вършат безумия.

Та да се върна историята за хипаря и момичето. Та въпросният хипар, нека да го наречем Митко, слизал към близкото село, за да се качи на влака към дома си. Било есен, вече вятъра бил студен, а от време на време от надвисналите мрачни облаци поръсвал и слаб дъжд. Наближавайки селото Митко срещнал момиче на около 20-25 години, по-скоро млада жена отколкото момиче. Леко облечена, с дрехи като нощница до глезените и разпилени дълги светли коси. На Митко му се сторило, че има нещо странно в нея, но не можел да каже каква точно е причината за това чувство. Момичето попитало Митко дали може да й даде някаква горна дреха, тъй като й било студено. Митко бил с добро сърце, хипар, на който нищо не му се е свидило. Знаел, че гарата е наблизо, а във влака – топло и сухо, и не се поколебал да свали старото си яке от гърба и да го даде на момичето. Момичето казало, че се казва, да речем Албена, и живее в селото на улица „Теменужка“ номер седем. Та когато Митко имал ходене насам да минел през тях и да си вземел якето. Митко си записал адреса на малко листче, пъхнало го в паспорта си, тръгнал към гарата, качил се на влака и почти забравил за случилото се.

През пролетта на другата година Митко пак минал през селото и се сетил за старото си яке. Погледнал листчето в паспорта си, с питане намерил адреса и почукал на вратата на стара къща. От там се подал възрастен човек. Митко казал, че идва за якето си, което бил дал на Албена през есента. Старият човек изведнъж пребледнял, казал „Изчакай тук малко, сега идвам“. След няколко минути излязъл заедно със жена си, старица с черна забрадка, и без да продумват нищо, с мрачни лица, повели Митко към края на селото. Отишли на гробищата, и стигнали до стара надгробна плоча. На нея висяло старото яке на Митко, а на гроба пишело „Албена 1962 – 1984 г.“ А от снимката на плочата го гледало лицето на същото момиче, което Митко видял през студения есенен ден. Старият мъж подал якето на Митко без да каже и дума и заедно със жена тръгнали към дома си.

Тази история ми я разказаха покрай един лагерен огън преди доста години. Разказвачката се казва Надя, а случката е с неин познат.

Advertisements

Етикети: , , , , ,

10 Коментари to “Разкази край огъня I: Хипарят и момичето”

  1. mislidumi Says:

    Уау, ама страшен разказвач си! 🙂 Само лагерният огън ми липсваше, но обещавам – ще я преразкажа в подходяща обстановка.

  2. Деница Г. Says:

    Здравей 🙂 наминавам от време на време през твоя блог, радвам се, че пишеш и то все тъй увлекателно 😉 тъкмо търсех повод да ти пейстна една историйка, свързана с Карлуково, четохме я на глас една вечер при една приятелка: http://paper.standartnews.com/archive/2004/07/31/supplement/s4156_7.htm

  3. Bunny Says:

    Много хубав разказ…

  4. Петър Иванчев Says:

    Peace!

    Много приказни неща стават в тъмните нощи там и тогава.
    When the music`s over

  5. Charli Says:

    Здрасти Хипар
    Одавна искам да ти пиша и сега го правя,постовете ти са супер яки,редовно те посещашам.Историята е готина но супер измислена аз лично съм я чувал в няколко варианта/единят на италиански/ но е готина и за приказки на маса или край огън е върхът.

  6. Муфи Says:

    Гората се раззелени и се отваря апетит за хипарлива романтика. Тъкмо навреме ми дойде този текст, продължавай напред, Багер! Очаквам историята за злокобната сепия.

  7. batpep Says:

    тази история иде да докаже, че алкохолът и наркотиците не прощават никому :mrgreen:

  8. Гонзо Says:

    Историята е нечовешка! А колкото до кучешката дупка – познавам хора, дето са слизали и разказът не е подходящ за приказка преди лягане за малки деца.

  9. Дивак Says:

    @Деница Г. – човекът от статията този ли е?

    http://www.vbox7.com/play:a99c7ee3&start=394

    виж 6:34-7:05 мин, човекът със зелента връзка на главата, който е централно

  10. lorena Says:

    това е една напълно правдоподобна история,нищо че изглежда невероятна за някои господа…имала съм и аз изключителни преживявания в „една друга реалност“,пък психиката ми е напълно здрава,склонна съм да подлагам на проверка всичко и не само че не употребявам дроги,ами даже не обичам цигари и никакви алкалоиди/тези в питиетата-също/.Радвам се,че я прочетох,нищо,че имало 1000варианта по цял свят…все някъде е било началото й!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: