Първо писмо от Немско

Честно казано се чудя какви впечатления от Германия да пиша в блога си. По принцип съм човек, дето бързо събира впечатления, но от друга страна май не искам да правя каквито и да било изводи относно немците. Рано е да се каже, както се вика.

Малко конкретна информация. Отидох в Германия за да изкарам стаж в една консултантска фирма в Мюнхен. Заплащането не е кой знае какво според германските стандарти, но както се вика дядо знае две и двеста, тъй че не ми дреме особено.

Живея с още двама германци в един апартамент в приятно кварталче в западната част на града. Квартала се казва Пазинг, хубавото е, че има всякакви неща наоколо-супермаркет (по-точно няколко такива в непосредствена близост), гара, басейн – казва се Вестбад. Има и два парка като единият е по-скоро празно пространство с някакви ниви, докато другият е като гора с рекичка и езерца. След първото ми ходене прецених езерцата като идеални за да си пуска човек в тях самоделно направени лодчици с платна или с електромоторчета на батерийки.

Засега тук обстановката е леко досадна, тъй като е зима и народа се изпокрива по къщите си. Имах късмета да оцеля една-единствена топла събота, та да видя дали живва обстановката. Мда, при стоплило се време (5 градуса над нулата) хората изпълзяват по улиците, а вечерта е пълно с пийнали и пияни хора. В квартала има и гара, на която спират май почти всички влакове, както и градската железница- т.нар. S-Bahn. Та времето се беше постоплило след шибания студ в началото на януари (тогава температурите паднаха май към минус 10-12 градуса), и хората весело пълзяха насам-натам. Пред гарата имаше и група дърти хипари, дори един чичак с китара заедно с тях, и всички поркаха бира и се опитваха по всякакъв начин да скандализират обществото. Не си носих фотоапарата в джоба, иначе хубава снимка щеше да излезе…

Иначе тука е бъкано с пънкари. Почти навсякъде се среща тая сволоч. Всъщност нямам нищо против пънкарите, кефят ме с това, че са по-различни от масата нормални и порядъчни граждани на Мюнхен. Ама от друга страна с един пънкар нямам много общи теми за разговор. Ама кой знае… като няма риба и ракът е риба, като се стопли ще се събирам с пънкари ако не намеря себеподобни хипита.

От известно време забелязвам, че жената на шефа, която се пада и офис мениджър или нещо подобно, се е заела с извънредно тежката и непосилна за всяко човешко същество задача да ме превъзпитава. Кауза пердута бих казал. Доста хора са претърпели поражение в тази неравна битка: родители, учители, някои университетски преподаватели, няколко на брой гаджета и една съпруга. Не виждам как фрау Хауг ще успее да се справи без наличието на силна воля, строг научен подход и опит от казармата. Та фрау Хауг често ми обяснява че, виждате ли, тука има правила, та вие, хер Панталеев трябва да идвате на работа обръснат. Или че, вие, хер Панталеев, трябва да се обръщате към мен и хер Хауг на „вие“ (на немски учтивата форма е в трето лице множествено число т.с. Sie). Да не ме вземете за простак, аз добре си знам към кого как да се обръщам, но май съм направил някоя грешка с немския. И по тоя въпрос за използването на „вие“ и „ти“  ми метна една лекция от към 20 минути, с историческа ретроспекция върху проблема. Слава богу тази форма (Sie) съвпада с инфинитива на глагола, та не се налага да се чудя особено как се спрягаше.

Изобщо ми се струва, хората около мен доста си падат по възпитанието. И съквартиранта се опитва да ми обяснява, че виждаш ли, в кухнята не е достатъчно чисто, или че трябва да се използва еди-кой си препарат когато се чисти мивката в банята. Е как да му обясня на праволинейния ми съквартирант-инженер по топлотехника, еманация на германската идея за ред, йерархия и организираност – че мога да мия всичко със всичко? Мога да мия, например, чинии с прах за пране, тоалетната с препарат за чинии, да си пера дрехите с Тест-гел (нали ги знаете онези концентрати за миене на чинии?) и ефекта ще е един и същ. Казах му и поговорката „Дядо знае две и двеста“, но той, горкият, не я отлепи. Опитах се да импровизирам с варианта: „мога да обядвам и за две евро и за двеста евро.“ Тц! Някак си в болното му съзнание праха за пране си е за дрехи и не се използва за други цели. Не може, не трябва и не е редно! Реших също така, да го питам какво ще прави ако на магазина няма веро, то с какво ще си мие чиниите? Но реших, че няма смисъл. Едва ли фантазията му ще стигне ЧАК ДО ТАМ. В магазина да няма веро? Gibt es keine Spülmittel im Supermarkt? Шайзе! Найн, Христо, найн!

Успяла ли е вдовицата Уотсън да превъзпита Хъкълбери Фин? Не. Изобщо някой успял ли е да превъзпита друг човек без използването на крайни мерки като електрошок, арест, непоряди, биене с тоягалишаване от градски или домашен отпуск или психотропни вещества? Не казвам да възпита, имам пред вид превъзпитанието. Това между другото е интересна темаза неуспеха на превъзпитанието.

Изобщо фрау Хауг и единият ми съквартирант си падат по превъзпитанието. Няма значение, че фрау Хауг е с едно-две нива на образование под мен (средно), а съквартиранта ми е новоизлюпен инженер. (не мисля, че това е важно де). Още повече, че май съм от хората, на които трудно може да се внуши каквото и да е било. Някак си не съм в правия път. Стигна се дотам, че инженера една вечер влиза в кухнята и гледа, че съм си взел малка чиния, и съм я напълнил догоре, направо преливаше със супата ми от зеленчуци. И почна да ми обяснява що да не съм си вземел по-голяма чиния. По едно време ми писна и му казах „Че виж ся, Флориан, аз съм голям човек. Мога да почвам от десерта и да свършвам със супата, както и да си пълня чинията до преливане.“ С лошия ми немски не знам как е прозвучало, но съкафезникът ми махна отчаяно с ръка. Надявам се да се оправи от културния шок след някой и друг ден. Иначе не мога да се оплача от никой, и фрау Хауг, и съкафезника ми са добри люде. Лошо от никой не съм видял. Точно обратното. Много са мили и симпатични.Като говорим за културен шок може да се каже, че в събота (31.01) изживях един такъв. Викам на Флориан (сдухания инженер): „Дай да слушам някаква немска музика“. И той ми тиква в ръцете един диск на Дитер Томаc Куун. Немсkи шлагери. Между другото думата „шлагер“ се оказа немска, идва от „Der Schlag“ – „удар“ би трябвало да се преведе. Група, напълно достойна за миналогодишната класация на Бат Пепо.

no

no

Ужасяваща музика! Вземете някоя плоча на Лили Иванова от 70-те, турете й немски текст, заменете я с мъж, добавете вряскащи фенки (диска беше концерт на живо – Live auf Rimini) и ето ви Дитер Куун с бенд. Тука таме има и някоя английска/американска песен, почти буквално преведена на немски. Например на Смоуки „Living next Door to Alice“, то немското май беше „Tür an Tür mit Alice“. И всичко това в Италия, страната на истинските ценители на музиката! Ако бях на мястото на президента на Република Италия щях да предява иск за плащане на репарации затова, че Дитер Куун е пял на италианска земя. Не искам насърчавам безмисленото пиратство чрез торенти, нито пилеенето на електроенергия, тъй че не ви препоръчвам да го даунлоудвате и слушате. Не правете това в къщи! Нали разбирате, човек се разглезва леко в Германия, няма чалга около него, слуша си само избрани неща в къщи, редките улични музиканти са почти перфектни, а по телевизията рядко намира посредствени групи. И изведнъж-Дитер Куун!

 

Засега това са ми писанията, надявам се читателите да ме извинят за графоманията ми. Имам още много впечатления, но за тях следващия път.

Advertisements

9 Коментари to “Първо писмо от Немско”

  1. mislidumi Says:

    Aз, честно казано, макар да живея в Германия от 13 години, не бях чувала за Дитер Томаc Куун 🙂 пък и не знам някой от моите приятели да слуша такова нещо. Този твой съквартирант е доста странна птица. По другите въпроси, какво да ти кажа – след две седмици ще пукне пролетта и хората ще подивеят 🙂 Успех!

  2. batpep Says:

    оо-ще! оо-ще!

    😆

  3. flowerchild Says:

    хехееее, дръж фронта, хипарю! :-8 и да се удавиме, няма да се даваме, както е казал поетът… на всякакви там набедени превъзпитатели, с все опитите им да се справят с нашите светли фрий спирит личности… имала съм си работа с такива, но май вече вдигат ръце един по един – то веднъж ли бе да го опишеш 😀
    та за теб също не се безпокоя, явно си hard as a rock – репликата ти към новоизлюпения-инженер-шлагер-фен-съквартирант е достойна са Пипи Дългото Чорапче! Респект! тръпна и аз в очакване на продължение… :)))))

  4. Selene Says:

    Ахахах:))))
    Дупе знае две и двеста – кажи му го на немеца ей точно по този начин и после пиши как точно е реагирал;)
    И, да, присъединявам се към batpep!

  5. Марио Пешев Says:

    Всеки път ми е забавно, когато видя шефовете или колежките така, да се опитват твърде заобиколно да ме помолят да се обръсна, с цел, видиш ли, да не съм атракцията при груповото ни излизане довечера или нещо такова 🙂 При което следва тактично жегване от моя страна, че ако представата им за мен се променли с махане на брадата, то това говори доста лошо за интелекта, общата им култура и визията за живота 🙂
    Все пак ще видим немското възпитание дали ще те пречупи… Макар че над Ганьо по-голям няма 😀

  6. Cliff_Burton Says:

    Дръж хипарията другарю Багер, аз отидох в Германия и там изхипарях, пък ми е интересно ако отидеш хипар какъв ще се върнеш 🙂

    А със съквартиранта не съм имал подобни проблеми, може би защото беше пънкар и не му пукаше с какво (и дали изобщо) се мият чиниите 🙂

  7. flowerchild Says:

    Ей, хипарю, да не забравя… ако през лятото си още в Германско, непременно иди на ей този фестивал –
    http://www.burgherzberg-festival.de/index_d.html
    Аз бях миналото лято и направо се омаях… не че си нямаме тук Джулай, ама просто нищо не е пред тяхното – има невероятен дух… peace and love със страшна сила :))))

  8. Пъков Says:

    Браво Христо, браво Багер! Дори бих добавИл евала Панталеев!

  9. Ena Says:

    Много са весели международните съквартирантствания. Имах съквартирантка китайка в САЩ, която ме учеше, че печката се мие след всяко готвене, независимо дали се е изцапала видимо или не, и че от друга страна банята няма защо да я чистим всяка седмица, защото банята по презумция си е мръсно нещо. Дерзай! Най-хубавото на възпитаващите съквартиранти е, че са временни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: