Долнопасарелски манастир „Св. Петър и Павел“

Предното много приятно и малко известно място в близост до София.

Този манастир се намира на 4 км от село Долни Пасарел, известно още и като Пасарел, и на около 32 км от София. За да стигнете до него трябва да тръгнете по пътя към Самоков, да подминете Панчарево, Кокаляне и да продължите в посока към язовир Искър. Пътят се вие в подножието на Витоша и Лозенска планина, а отдолу минава река Искър. (Прочети повече…)

 

Страници: 1 2

Етикети: , , , ,

7 Отговора to “Долнопасарелски манастир „Св. Петър и Павел“”

  1. mislidumi Says:

    Хубаво пътешествие! Дано да се намерят пътешественици, на които да им е от полза описанието ти. Такива неща са много ценни, според мен. Поздрави!

  2. Пъков Says:

    На това място аз лично имам прекрасни спомени от едни дъждовен декемврийски ден преди няколко години. Насред руините дори си стъкмихме огън, на който готвихме. http://images12.snimka.bg/001868763.jpg
    След това продължихме по пътеката и стигнахме чак до подножието на язовирната стена на „Искър“. Изглеждаше наистина внушително. Охраната ни усети чак като си тръгвахме. Или поне тогава се разтърчаха разни униформени отгоре по стената.
    Въпреки дъжда, това беше един прекрасно изкаран ден.

  3. размишльотини Says:

    Наистина полезно.
    А в църквата позволяват ли да се снима?
    Има ли монаси и въобще местни хора?

  4. xunap Says:

    @Пъков, тогава валеше слабо през деня, и си споням, че беше края на ноември. В селото на един тротоар лежеше заклано прасе. А охраната ни усети, щото се опита да снимаш стената на язовира със светкавица. И ченгетата се усетиха. Аз леко се ухапах, щото си мислех, че могат да ни чакат на пътя към Пасарел и да ни приберат. Някъде по това време се беше дигнала патардията отколо 11.09, а МВР не е място, където често се шегуват.
    И тоя път ходих до стената само че с колелото. Не видях охраната, пък и не съм се опитвал да й привличам вниманието.

    @Размисли,Преди време идваше един човек от Пасарел за да отваря църквата. Помня, че беше доста необщителен. Не знам дали е разрешено да се снима в църквата, но мисля че можеш да направиш снимки, тъй като вътре няма никой.
    А монаси няма. Няма място, където да живеят. От всичко е оцеляла само църквата. Статията ми беше затова, че човек може да види хубава природа както и да разнообрази с малко културен туризъм. И да не се охарчи особено.

  5. Mariq Says:

    Първо ти бях намерила страницата,а сега и блога :))) пич,кефиш ме супер много,не че това има връзка с темата,ама трябва да си изразя въодушевението някъде … гугъл рулз

  6. Жоро Says:

    Здравейте!
    Пасарелският манастир и мястото на което се намира са приказни. Също доста богати на история – един от важните факти е църковният стенопис, който за огромно съжаление е полуразрушен. Васил Левски нееднократно е намирал подслон в този манастир.
    От 1944г. светата обител е изключително занемарена, като е оставена без монаси, без грижа и подръжка с което е настъпила невероятна разруха на битовите и селскостопански сгради, които са били 4 на брой. Единствено църквата до някаква степен е запазена. Аз имам снимка на манастира, която е правена в началото на миналия век и всичко към онзи момент е било запазено и действащо.
    Сега наистина съществува инициатива за възтановяване на манастира, но не е никак ефективна поради много причини, които не ми се изброяват. Въобще обстановката около това духовно кътче не е никак розова.

    п.п. В описанието и разказът на автора, пътят от софия е описан, че се вие между Лозенската планина и Витоша, но тук е допусната малка грешка. Пътят се вие между Лозенската планина и Плана по течението на р.Искър. Това е т.нар. Панчаревски пролом.

  7. Явор Says:

    Днес аз и семейството ми посетихме пасарелския манастир „Св. Петър и Павел“.Безкрайно натъжен съм.Сякаш в нашата родина съществуват две различни църкви….Едната-на разврата,користта и печалбарството и другата…Като онази в Пасарел…Занемарена,пред срутване,но пък истинска…Преодоляла е три опожарявания,турското робство,ограбвана дори от собствените си калугери….Но оцеляла…Докато не идва комунизма.И тогава е ограбена от своите….Сега за манастира се грижат семейство пенсионери,които ,милите,полагат неистови усилия да спасят неспасяемото….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: