Два мита за щастието

 Преди да разкажа за двата мита, който върлуват в съвеременния свят ще се спра накратко на определението за мит.

Мит е измислена, фантастична приказка, която няма много общо с истината. Въпреки това митът е приеман за абсолютно истинен. И не само това. Често съмнението в истиността на мита бива наказавано по различни начини. Съмнението в непорочното зачатие, един мит, в миналото се е наказвало по различне начин: от отлъчване до инквизиция или съд за разпространение на „лоши“ идеи.

Другото вярно за мита е, че веднъж възприет, той после трудно бива изкореняван. Имало е такива ситуации, при които хората със собствените си очи са виждали пълното опровержение на мита, но са отказвали да приемат истината. Такива примери има колкото си искате. Една позната например има лошо мнение за гърците и гръцката държава. И въпреки че е ходила в Гърция, твърди, че покрай пътищата им има изсипани боклуци. Такова нещо в Гърция лично аз не съм виждал (а сме ходили на едни и същи неща), но при нея силата на мита за гръцката мизерия е по-силен от това, което е видяла с очите си.

Още един пример за това. На Титаник се дава тревога, че кораба потъва и на всички пътници е наредено да се отправят към спасителните лодки. Въпреки това, част от пасажерите са отказали да се насочат към тях, като държали листовки на копанията, построила кораба, на които пишело, че корабът е непотопяем. Те отказвали да се качат на лодките и да се спасят, защото повече вярвали на мита, разнесен от собствениците на кораба, а не на това какво виждат и чуват.

Сега, да се върна на двата мита за притежанието и щастието. Те може би са едни от стълбовете на съвременното ни общество.

Първият мит може да се приеме за истинен. А той е, че ако човек е гол, без дом, стои навън, студено му е, а в същото време го вали студен дъжд, то следователно човек е нещастен. Спорно е до каква степен човек ще се чуваства нещастен, но приемаме, че определено няма да е щастлив. Но ако приберем въпросната личност, дадем й дрехи, сипем й топла супа, то тя вече няма да е толкова нещастна. Тоест, намалили сме нейното нещастие с порядъци.

От тук произтича и вторият мит, който пък е абсолютната лъжа. А той гласи, че колкото повече имаш, толкова по-щастлив си. Вярно, ако нямаш дрехи и си гладен нещастието те е споходило. Ако се сдобиеш с такива, то си по-малко нещастен. Оттук започва да се мисли, че колкото повече вещи придобиваш, толкова по-щастлив ставаш. Заменяш вегетарианската супа с шкембе чорба, и оп, щастието скача едно ниво нагоре. След това към менюто прибавяш и две печени чушки с доматен сос. Опааа, щастието, подобно на стълбче на спиртен термометър върви нагоре. Прибавяш и малко сирене, пак щастието скача. След време заменяш чушките с тройка кебапчета. Още щастие. Заменяш дрехите с по-толпи, щастието расте, преместваш се от простата колиба в тухлена къща – щастието пращи по шевовете. Тъпчеш все повече и повече, трупаш вещи, местиш се във все по-голямо жилище, купуваш си кола, след това още една, редиш всякакви неща на кучинки, и решаваш, че ти трябва още пространство за тях. И все така трупаш, докато един ден изпадаш в абсолютното щастие, самдахи, нирвана. В това отношение Бил Гейтс е отличен пример, той очевидно е най-щастливия човек на Земята, а може би и в цялата Вселена.

Този мит се експлоатира в съзнанието на хората най-вече от разните производители и търговци. При тях манипулацията е по-изтънчена, но е базирана на втория, лъжливия мит. Често човек се чувства тъжен, скърбящ, разгневен, гневен, отчаян, иначе казано, нещастен. Търговците му отправят едно просто послание „Причината за твоето нещастие е, че нямаш нищо от нашата стока. Ако си я вземеш, то ще си решиш всички проблеми.“ Те са го замазали като „изучаване на нуждите“, но всъщност за опитните продавачи си е изучаване на нещастието ти. Купуваш си, но след известно време ти омръзва новата играчка. И пак си нещастен. Защото не са ти продали щастие, а са ти дали негов груб заместител. Пробутали са ти сурогат. Наместо да отидеш на планина ти дават филм за дивата природа в Канада. И така докато се появи следващия продавач-хитрец. И така до безкрайност… 

Ясно е, че за търговците е важно да си нещастен и самотен. Затова те се опитват да поддържат това ти състояние чрез послания, в които се внушава нещастие и страх. Медиите те заливат с новини и предавания, които ти казват колко си зле. Колко си малък, грозен, бездарен, дебел, нищожен и как нищо не си постигнал в живота си. И ти набиват в очите компютърно обработени снимки на перфектни жени и мъже. Те също са митове, поради простата причина, че не съществуват. С компютърни програми са махнати пъпките, тлъстините, целулита, издължени и подходящо оцветени са очите, скулите са подчертани или прибрани. Мъжете са такива, че са със железен характер и квадратни брадички, и нито една жена не може да им устои, притежават ужасно хубави скъпи коли и получават всичко, което пожелават. Всичките хора в рекламите на търговски центрове преливат от щастие. Шопингът е равен на щастие! Хората в рекламите никога не са нещастни: не са гневни, тъжни, самотни, отчаяни и разочаровани. Няма начин да са такива, те са толкова митологични колкото Зевс, Афродита или непорочното зачатие. Както компютърната програма е доиздялала техния външен вид, така и куп експерти-психолози са одялали характерите им и тяхната индивидуалност, за да ги превърнат в нещо като божествени създания.

Второто състояние, до което се опитват да те докарат продавачите, е самотата. А тя се постига чрез страх. Страхът има други цели, но сега ще се фокусирам на това как страхът води до алиенация (отчуждаване), а то от своя страна води до самота.

Колкото повече хората се страхуват от престъпници, катастрофи, природни бедствия, опасности най-различни, толкова по-отчуждени стават те. Да казвам ли, че част от страховете са пак митологични. Куп хора смятат, че вълците в българия ракъсват хора из планнините например, или имат страх от мечки-стръвници или отровни змии. Да не говрим, че напоследък около нас е бъкано с сексуални маниаци и педофили. Я си помислете как ще реагирате когато някой ви заговори в градски транспорт? Колко пъти напоследък сте се заговаряли с някой в градския транспорт? Със сигурност повече пъти, отколкото сте си чатили с непознати по интернет. Опитай се да се заговориш някой и почват да те гледат все едно искаш да изнасилваш и режеш хора на парчета. Резултатът: ужасяваща самота. Човекът по принцип е групово животно и не се чувства добре, когато е сам (има и изключения, разбира се, но за тях си има специални термини). Самотният човек е склонен да харчи пари за да запълни някак си самотата: да отиде на кино, да цъка игри в геймърски клуб, да ходи по дискотеки, от които излиза също толкова самотен и с горчив вкус в устата, да ходи по някакви масови сбирки, където временно се чувства част от групата на участниците, но вечер се прибира отново сам и всичко продължава по същия начин.

Много хора биха ме запитали какво предлагам като съм тръгнал да се резиля и да се правя на гуру.

Започнете да мислите за себе си. Задайте си въпроса „Защо?“. Защо правите определени неща? Защото ги обичате или защото изпълнявате волята на някой друг? Това, което правите (говорите, пишете, четете, работите) го правите, защото винаги сте искали или защото някой друг смята че така трябва да правите? За пояснение: този другият може да е дори ваш близък, родител, брат или сестра, дори приятел. А може да е някой си голям шеф от корицата на някое бизнес-списание. Дайте си сметка за емоциите, за самите вас. Струва ми се, че повечето хора отделят страшно много време за всякакви възможни неща, но не и да си дадат сметка за собствения живот и собствените си чувства и идеи. Ако се чувствате зле и нещастни, то причината е в това, че сте правили неща, които не са ви били приятни, не са отговаряли на вътрешните ви стремежи и идеи. Когато купувате нещо, то си задайте въпроса „Защо купувам това нещо? То ще реши ли проблема ми?“ и след като помислите, ще разберете, че предлаганата стока не ви върши никаква работа и не може да реши нито един проблем, тъй като решението на проблема зависи изцяло от вас и от никой друг. Консуматорите са нещастни, въпреки всички опити на рекламите да ни убедят в точно обратното. Консуматорите всячески се опитват да си набавят щастие и всеки път попадат на груби и лоши сурогати. Задайте си въпроса „Защо правя това? Правя ли го защото обичам да го правя или защото така трябва?“ за почти всичко, което правите всеки ден. От друга страна ако пазаруването ви прави наистина щастливи, а не замества липсата на щастие, то тогава пазарувайте на воля. Важното е да не се мамите самите себе си. (Ще си позволя малко отклонение: забелязал съм, че пушачите са склонни към самоизмама, за да правдаят разрушаването на здравето си. Измислят се всякакви видове самоизмама от типа „няма да живея вечно“, „веднъж се живее“, „толкова съм изпушил, че вече няма значение“, „сега и цигарите да откажа и за какво да живея“, „то безвредни неща в живота няма“ и т.н.)

Другото, което мога да ви предложа, е да споделяте. Истинският приятел ще ви разбере и ще подкрепи всяко ваше ново начинание, което искате да подхванете и което ви кара да се чувствате щастливи. Лошият приятел ще ви каже „Да, но обаче…“ и ще ви изреди куп причини да не правите нищо и как сегашното ви състояние на нещастие си е в реда на нещата. И че всички са така и няма какво да се оплакваш толкова. Ще те светне, че работата, която не понасяш, е в бързоразвиващ се отрасъл и имаш прекрасни перспективи. Добрият приятел ще ви каже да не правите омразните ви неща и ще ви предложи помощ.

Ако пък се оказва така, че няма с кой да споделите, то може да си водите дневник. Записвайте си състоянията и мислите и всеки ден ще сте по-наясно със себе си.

А да бъдеш наясно със себе си е пътят към щастието.

Етикети: , , , ,

4 Отговора to “Два мита за щастието”

  1. Peter Kamenov Says:

    Wow!
    😀

    Поздрави

  2. Val Says:

    Лесно е!🙂
    Няма да има проблем с това, което ‘трябва’ да правиш (представи си, че то гарантира пари за лекарствата на родителите ти и друга алтенатива няма…), ако до теб ИМА някой, когото обичаш и който те обича. Тогава всичко е лесно. Нали?

  3. albinos Says:

    Като за начало добър текст! Радвам се, че излезе от клуба на блог хейтърите – ебем блогери. Много по-добре хипар, отколкото багер!

  4. Пейо Says:

    предател

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: