„Състояние на страх“ от Майкъл Крайтън

 

Преди да прочета книгата на Майкъл Крайтън „Състояние на страх“ я прочете жена ми. Каза ми, че Майкъл Крайтън в тази книга правел на пух и прах тезите за глобалното затопляне. „Хайде сега – казвам – и тоя ли се е продал на корпорациите?“.

Но за по-сигурно реших да я прочета.

Каква е книгата? Донякъде типична крайтъновска книга. Забързан сюжет, напрегнати ситуации, добри и лоши герои. И най-важното при Майкъл Крайтън: научната гледна точка. Което за мен е най – голямото предимство на романа. Книгата изобилства с идеи от сферата на науката, този път концентриране в сферата на промяната на климата и свързаната с това човешка дейност.

Винаги съм си мислел, че учените са на едно мнение по въпроса за глобалното затопляне. Всички са убедени в неговото съществуване и предупреждават световната общественост за проблемите, свързани с него. На другата страна са големите корпорации, занимаващи се с добив на петрол, производство на електроенергия от въглища, правещи големи и лакоми за бензин авотмобили и всякакви други производства, бълващи огромни количества парникови газове. А тези газове, както всички знаем, са причина за покачване на температурите глобален мащаб, топенето на ледовете и ужасни природни бедствия като суша, наводнения и урагани. А природозащитниците са добрите и съвестни граждани, които отдали цялото време и енергия за спасяването на земята.

В хода на четенето на книгата нещата се оказаха не точно така. В развитието на този трилър човек все повече започва да си задава въпроси кой за какъв се представя на терена. Кой се опитва да накара учените да променят изводите от изследванията си и защо? Само огромните петролни корпорации ли са заинтересувани от това истината да не излиза наяве?

В тази книга Майкъл Крайтън е безпощаден. Бизнесът си е бизнес, но кой печели? Екологичната фондация може да е печеливш бизнес. Поне така се оказва. Завеждането на дело и вдигането на медиен шум за несъществуващ екологичен проблем като постепенното заливане на малки островчета из Тихия океан също може да се окаже печелившо начинание. Или ако се окаже непечелившо то тогава ,според правилата на бизнеса, трябва веднага да бъде изоставено.

А ако проклетият лед отказва да се топи, или упорито се държи и не иска да направи рекорд по най-голямо откъснат леден блок, паднал в океана? А ако наводненията не идват, а за тях трябва да се вдига медиен шум?

Майкъл Крайтън предлага книга, която съчетава предимствата на сюжета на добрия трилър и изобилието от научна информация. И както се полага за един добър трилър, в него винаги има добрия герой и съвестния заблуден гражданин, който разбира за лъжата и преминава на страната на добрите. Има още по-перфектни жени, които се справят в трудни ситуации толкова добре, колкото и мъжете. Има напрегнати моменти на пътувания по различни части на земното кълбо, включително в антарктида. Има и лошите терористи, които фанатично са приели една съмнителна идея. С развитието на действието читателят разбира, че претендиращите за добри не са чак толкова добри.

Ако така или иначе читателя не иска да сподели съмненията на Майкъл Крайтън за предстоящата глобална климатична катастрофа, то самият автор му подхвърля една дръга идея. За екологичното лицемерие. Нима един истински природозащитник ще пътува постоянно със самолет и ще живее сам в огромна къща с още по-огромен басейн? Или ще се движи из резерватите с огромен тежък джип, както прави един роден български шеф на екологична организация. Или да възхваляваш начина на живот от преди няколко хиляди години, да възпяваш живота в хармония с природата, а в същото време да живееш сред най-урбанизираните и икономически развити места на планетата.

Една от най-ценните според мен идеи в този трилър на Майкъл Крайтън е свързано със заглавието – „Състояние на страх“. На него авторът съвсем накратко излага идеите на епизодичен герой от романа – професор по социология. Защо състояние на страх и откъде идва тази параноя от всичко? Читателят сам ще прецени дали Крайтън е прав или не. Както и за всичко останало.

На края на книгата, в нещо като послеслов Крайтън дава едно прекрасно изложение на своя възглед относно основната тема в романа: киматичните промени. Всеки интелигентен читател с удоволствие би прочел и препрочел този послеслов. Както и цялата книга.

 

П.П. Този преглед е публикуван и в Сивостен, където може да намерите още интересни мнения за книги, игри, филми и какво ли не още.

Етикети: , , , ,

9 Отговора to “„Състояние на страх“ от Майкъл Крайтън”

  1. Val Says:

    Ще взема да я намеря тази книга.

  2. Майк Рам Says:

    За мен това е най-добрата му книга, защото те кара сериозно да се замислиш върху всички готови „истини“, с които те заливат медиите всеки ден.

  3. tL_ Says:

    +1 за намирането и вземането на книжката🙂

  4. bozho Says:

    Покрай екологията доста хора печелят, но в крайна сметка тия, които са заинтересувани да се твърди, че няма никакъв проблем с климата са много повече.

    Все пак Майкъл Крайтън е писател, а не учен.

    А за промените в климата – миналата седмица имаше торнадо в Рила – в района на Сапарева баня. Малко все пак. Няколко по-големи имаше миналата година и в България и в Турция. В нашите райони никога преди не е имало такива явления. Честито.

  5. Виктор Says:

    Климатични промени винаги си е имало.Книгата разкрива порочните практитки и конфликтите на интереси при определянето на общественно занчимите проблеми.В днешно време сензацията продава , и всяка медия която си губи времето да проверява изтончниците бива изхвърлена от пазара.Както не е законно да виакш пожар в претъпкан кино салон не трябва да е законно да се пишат неща в името на сензацията.Човекът от край време обича да преувеличава важноста на мястото което заема в оклния свят, и сега явно ни е забавно да си мислим ,че можем да влияем положително или отрицателно на климата.От тая човекша особенност едно време жрецци и попове са се възпозвали а сега еколози и политици.Цитат от една друга негова книга :“Нещата никога не стават така както си ги мислел“.Няма такова нещо като екологично действие.Резулатът от единино въздействие върху сложна самоорганизираща се система винаги ще е неочакван:)

  6. Антония Says:

    Това е една от най-добрите книги, които съм чела. По принцип Крайтън е цар на криминалетата, но този роман е доста по различен от всички писани до сега от него. Замисляш се за много глобални въпроси, включително глобално затопляне, политизиране на науката и пр. подобни теми. Най-хубавото в романа е че са описани научни факти и данни, върху които всеки един читател съвсем сам може да си направи изводи, за това как ежедневно биваме манипулирани и държани в страх по най-различни поводи.
    Прочетете този роман! Наистина няма да остане същите след него!

  7. Станислав Says:

    Това е един уникален роман. От една страна си мисля, че наистина можем да въздействаме до някаква степен на климата( най-вече със изсичането на повечето дъждовни гори и непоследвало залесяване, както и безотговорното замърсяване и изхвурляне на боклуци „токсични“). Но тук е много важна и другата гледна точка – невъзможността на науката в сегашната и форма и развитие, да каже какви са точните причини за това или онова бедствие, и че за момента е невъзможно да се прогнозират климатичните промени. А за задължителната дезинформация на хората( по-скоро лъжеинформация), мисля че всеки от нас го изпитва всеки ден. Достатъчно е да се гледа…..

  8. Станислав Says:

    Достатъчно е да се изгледа един филм по Дискавъри( например – “ 6 градуса които ще променят планетата“) – и още хиляди примери, които показват как хората се държат в едно постоянно „състояние на страх“. Много важно е че в книгата е побликувано от каде е вадена информацията( в сайта на Nasa наистина са публикувани графиките за температурните промени и за ‘медийното’ масово топене на ледовете). Мисля, че след задължително прочитане на книгата всеки сам трябва да извади изводи за себе си.

  9. Ния Says:

    към bozho :

    преди да твърдите, че „Все пак Майкъл Крайтън е писател, а не учен.“, е добре да се запознаете с биографията му🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: