Кен-Саро Вива и ШЕЛ

 

Кен-Саро Вива

Мислех за тази статия преди много време. Как ли да разкажа за всичко, което научих за този смел човек и борбата му за запазване на собствения му народ? От къде да започна?

 

Ще започна малко назад във времето. Скоро след основаването си през 1907 г. тази компания се насочва и към Африка. През 1938 г. получават разрешение за търсене на петрол в Нигерия, а през 1956 г. усилията им се увенчават с успех. Находищата са в земите на народа огони, в делтата на река Нигер. Нефт е открит, и през 1958 г. започва неговият износ от тази африканска страна.

Доста от вас очакват, че огони ще скачат радостно и ще пласкат с ръце. Оказва се, че да открият нефт в земите на племето ти не е чак толкова добро нещо. Или направо си е лошо.

 

Истинският конфликт с хората, живеещи в Нигерия започва, когато Шел започват експлоатацията на нефтените находища в делтата на река Нигер и в земите на народа огони. Трябва да се посочи, че в началото на 90-те години Нигерия е държава, която е напълно зависима от износа на петрол. От него идва една четвърт от брутния национален продукт на страната през 1990 г., а през 2000 г. вече е 40%. Износът на петрол оказав лошо въздействие върху останалите отрасли. Деградира селското стопанство и другите отрасли. Малко малцинство от нигерийците за заможни, и всички те са свързани с петролната индустрия. Огромното мнозинство от населението, особено това в делтата на река Нигер е бедно, и е станало все по-бедно от 60-те години насам. В този регион е най-гъстонаселената част на Нигерия, като в него живеят 30 млн. души или 23% от населението на страната.

Началото на спора е когато нигерийското правителство започва насилствено да принуждава хората от региона да изоставят определени земи. Без да иска съгласието им и без да им дава някаква компенсация за това. През 1979 г. се приема и поправка на конституцията, според която правителството има право да отчуждава земи, като оценката за компенсацията за тях е не според цената на земята, а според реколтата, която дава. Което означава, че правителството има вече правото да иззема земите на местните хора, и да ги дава на петролните компании. И всичко това срещу нищожни компенсации.

На иззетите вече земи се настаняват две компании – Royal Dutch Shell и Chevron. От двете компании особено силно се изявява Шел. Добивът на петрол е извън всякакви стандарти, включително екологични. Некачествения суров петрол се излива направо в земята наместо да бъде депониран обратно в петролните кухини. Огромни пламъци от изгарящ газ денонощно обгазяват селищата, шумът от това горене е като на реактивен двигател и причиняват редица болести на местните хора. Петролопроводи минават направо през джунгли, реки и езера, като унищожават диви животни и растителност. Петролните разливи замърсяват водните басейни, като местните рибари са принудени или да се изселят, или да ловят се хранят с риба с високо съдържание на отровни вещества. Същата замърсена от петрола вода са принудени да ползват и пият всеки ден хората от делтата на Нигер, като тя и причина за висока заболеваемост, прична за тумори и рак. Петролните разливите са повече от 4000 от 1960 г. насам. И всичко това е заради желанието на компанията Шел да спести разходи.

 

 

Петролът е в основата на редица конфликти между местни групи, разпалвани от Шел и Шеврон. До 2007 г. за заведени над 1000 дела срещу Шел, но и до ден днешен тази компания отказва да изпълни решенията на съда и да плати компенсации на засегнатите.

Унищожена земя в Икот Ада Удо

 

 

 

Още по-тежко става положението на живеещите в делтата на Нигер огони и други племена през 1985 г., когато военен преврат, воден от Ибрахим Бабангида, взема властта. Бабангида се самообявява за президент и върховен главнокомандващ. Най-отчайващото е, че тази държава, която дава 10% от добивите на Шел е затънала в дългове и Бабангида се опитва да ги уреди някак си. Същият диктатор обещава да възстанови демокрацията през 1990 г., но после срокът се удължава до 1992 г. Гражданско правителство има за по-малко от година, и то бързо е свалено от поредния преврат, с който начело на страната застава генерал Сани Абака.

 

Нормалната реакция на пострадалите хора в този регион е да започнат да се организират, за да се противопоставят на безотговорността на Шел. Така е основано Движението за спасение на народа огони (Movement for the Survival of the Ogoni People или MOSOP). Кен-Саро Вива е един от първите членове на движението.

Кен-Саро Вива е роден на 10 октомври 1941 г. в град Бори, в делтата на Нигер. Получава добро образование в Университета на Ибадан, за малко е асистент в Университета на Лагос. Работи като гражданската администрация през 60-те години на пристанището Бони, пак в делтата на Нигер, а в началото на 70-те – като комисар по образованието на провинцията. Оттам е уволнен заради подкрепата му за автономия на огоните. Започва успешен бизнес, а през 80-те се отдава на писане и публицистика. През 1990 г. посвещава цялото си време за защита на човеките права в делтата на Нигер, както и за опазване на околната среда. Кен Саро-Вива е един от първите членове на MOSOP, чиято цел е да автономия на народа огони в рамките на Нигерия, получаването на справедливи дялове от печалбите от добива на петрол и поправяне на щетите на околната среда, причинени от копанията Шел.

За тази си дейност през 1992 г. Кен-Саро Вива е пратен в затвора за няколко месеца. Това става по нареждане на военната хунта, която пак взема властта в Нигерия през същата година. Затварянето му става без съд и присъда.

Съащата година MOSOP отправят нови искания. Те са: Шел и Шеврон да изплатят компенсации за щетите върху хората и околната среда която е съвкупна сума от 10 милиарда щатски долара, да спрат унищожаването на околната среда и съгласие за условията за бъдещо сондиране и добив на петрол. Централното правителство е накарано от Шел да предприеме ответни мерки. Така то забранява всякакви публични изяви и обявява всички опити за спиране на добива на петрол за държавна измяна. Кен-Саро Вива е отново арестуван и задържан от военните, този път за един месец (юни 1993 г.)

MOSOP е мирна организация, която иска да постигне целите си по мирен начин, без използване на насилие. Затова на следващата година MOSOP организира мирни маршове, в които участват 300 000 човека, които се състоят във почти всички градове, населени с народа огони. През същата година Шел заявява, че спира всякаква дейност в региона докато диктаторското военно правителство не окупира района със сила. Тази компания директно притиска правителството да „възстанови реда“ и да продължи безпроблемно да помпа нефт, както и да изтребва местното население.

На 21 май 1994 г. диктаторското правителство на Сани Абака предприема военни репресии срещу народа огони. В много от селата на огони са разположени войници и полицаи, които на повечето места достигат с хеликоптери на Шел, дадени под наем на военната хунта. Започва полицейски терор срещу местните жители. Поне 40 човека са убити, 600 задържани и вероятно измъчвани, 30 села са напълно унищожени и над 100 000 са изселените, като по този начин удобно са освободени земите за добив на петрол от Шел. На същият ден – 21 май 1994 г. – са жестоко убити четирима вожда от народа огони, като общото между тях е, че не симпатизират особено на MOSOP. Военният администратор на провинцията без да чака каквото и да е разследване и съдебен процес обвинява за това „безотговорни и безразсъдни главорези от части на MOSOP“.

През май 1994 г. Кен-Саро Вива е арестуван по обвинение за подстрекателство за убийство на тези четирима вождове. Той отхвърля обвиненията, но бива задържан за една година, през която трае скалъпения съдебен процес. Съдебният процес прилича на черна комедия. Водят се свидетели, подкупени (според техни лични признания) от военния режим на диктатора генерал Сани Абака. След смъртта на генерала се оказва, че на него, неговото семейство и негови представители са преведени между 3 и 4 МИЛИАРДА щатски долара и е номер четири сред най-корумпираните политици в света за 2004 г. според Транспарънси интернешънъл.

В този добре дирижиран процес са произведени доказателства за вината на Кен-Саро Вива и съдът го обявява за виновен и издава смъртна присъда, както и за останалите осем обвиняеми, които са лидерите на MOSOP.

Много от наблюдателите в този процес са шокирани от решението на съда – смърт чрез обесване. Повечето експерти се съмняват, че присъдите ще бъдат изпълнение, тъй като така военната хунта в Нигерия ще предизвика масово гняв на международната общност и възможни санкции.

В последната си защитна реч Кен-Саро Вива заявява на съда:

 

„Ние всички сме изправени пред съда на историята. Аз съм човек на мира и човек на идеите. Ужасен от позорната бедност на моя народ, който живее на богата земя, потресен съм от тяхното политическо пренебрегване, от икономическото им задушаване, разгневен от унищожението на тяхната земя, тяхното най-голямо наследство, загрижен от запазването на тяхното право на живот и достойно съществуване, решен да осигуря на цялата страна спрведлива и честна демократична система, която защитава всеки и всяка етническа група и ни присъединява към цялата човешка цивилизация, аз посветих всички мои интелектуални и материални сили, целият ми живот, на кауза, на която напълно вярвам и с която не мога да бъда изнудван или заплашван. Аз не се съмнявам за пълният успех на моята кауза независимо от всички съдебни процеси и изпитания с които съм убеден има по време на моето пътуване. Нито затвора, нито смъртта ще спрат нашата пълна победа.

Още веднъж повтарям. Изправени сме пред съда на историята. На този процес съдите не само мен и другарите ми.Шел е също на този процес както се полага и и представена от обвинителя… Тази компания опорочава този специален процес, но и нейният ден със сигурност ще дойде и уроците, научени тук ще бъдат доказани полезни и че няма никакво съмнение, че екологичната война, която Шел води в делтата [на река Нигер] ще бъде обявена за престъпление и накрая ще бъде наказана. Престъпленията от война срещу народа огони, водена от Шел, също ще бъдат наказани. На този процес са и цялата нигерийска нация, нейните сегашни водачи и тези, които им помагат. Всяка нация, която наранява слаб и изостанал народ като огоните, губи всякакви претенции за независимост от виншна намеса. Аз не съм от тези, които срамежливо стоят настрана от протеста срещу несправедливостите и потискането, и които се оправдават, че има военен режим. Военните не действат сами. Те са подкрепени от шумна компания от политици, адвокати, академични личности и бизнесмени, и всички те се крият под претенциите, че си изпълняват дълга, мъже и жени, коитоса твърде наплашени дори да си изперат бельото. Когато одобряваме ненормалното и приемаме двойни стандарти, както открито лъжем и мамим, както подкрепяме неправдата и потискането, така и изпразваме класните стаи, омаловожаваме здравеопазването, пълним си стомасите с глад и гласуваме за тези, които ни правят роби и които си приписват, че са носители на по-високи стандарти, следват истината, прославят справедливостта, свободата и упорития труд.

Предричам, че тази комедия тук ще бъде играна многократно и ще я видят още неродените поколения. Някои са приели ролите на злодеи, някои са трагичните жертви, някои от тях все още имат някакъв шанс за избавление. Всели прави своят личен избор.

Аз предричам, че развръзката на съсипването на делтата на Нигер ще дойде скоро. Дневният ред започва с този процес. Дали ще стане по мирният път, който предпочитам, зависи от решението на потисника и какви послания изпраща той на публиката навън.

В моята невинност пред тези фалшиви обвинения, в абсурдната присъда, аз присовавам народа огони, хората от делтата на Нигер и потиснатите етнически малцинства да се изправят и да се борят безстрашно и миролюбиво за техните права. Историята е на тяхна страна. Бог е на тяхна страна. Както се казва в Корана „За всички тези, които се борят защото са потиснати без вина, Аллах ще накаже потисника“. Денят ще дойде“

 

Но на 10 ноември 1995 г. Кен-Саро Вива и останалите осем лидери на MOSOP са обесени, като присъдата е изпълнена от военните. За да се подиграят докрай с Кен-Саро Вива, го оставят последен и го принуждава да гледа последните мъки на другарите си.

Смъртта на Кен-Саро Вива и другарите му предизвикват гняв сред много хора и страни. Нигерия е незабавно изключена от Общноста на нациите (Британската общност), която по това време има заседание в Нова Зеландия. Зелени активисти започват кампании срещу Шел, противници на диктаторските режими принуждават правителствата си да наложат санкции срещу диктатурата в Нигерия, като САЩ и други страни налагат икономически санкции срещу африканската държава. През 2004 г. компанията Шел признава, че е подхранвала въоръжените конфликти в Нигерия, бедността и корупцията. Директорът на Шел Нигерия скромничко признава, че „Дейностите ни през миналото са далеч от перфектните“. Шел все още разчита на залежите в Нигерия и 10% от петрола на тази компания идва от там. Вече е започнала да заделя известни суми (далеч по-малки от исканите 10 милиарда щатски долара) за хората по делтата на Нигер. За 2007 година Шел бие всички рекорди по печалби. Увеличението им е с 21% и са вече 25 МИЛИАРДА щатски долара или чиста печалба от 70 милиона долара на ден. (източник)

През 1998 г. умира диктаторът Сани Абака. С това свършва периодът на военните диктатори и двата следващи демократично избрани президенти правят опити да намалят корупцията и да забързат развитието на страната. Засега не толкова успешно.

 

„Денят ще дойде.“

Етикети: Кен Саро Вива, Нигерия, Шеврон, Шел, герой, околна среда