Автостоп

 

След като се държах така балъшки и писах статия, в кято се заяждах с вече починали автори, е време да цъкна за нещо по-положително.

И това ще е за автостопа.

Отказвам да давам тежки дефиниции от типа „вид транспортиране, при който…“. Предпочитам да разкажа за това какво е за мен автостопа.

За мен лично автостопа е не само вид придвижване, но и хубаво преживяване.

Tръгването. То е свързано с приятна сладост. Тръгваш сутрин рано за да имаш време цял ден да виснеш по пътищата. Загърбваш мястото, където си преседял прекалено много време. Където си се справял със всекидневните проблеми, имал си добри и лоши преживявания. Идва промяната. Приключението. Очаква те нещо ново и не знаеш какво е то. С вълнение се приближавам до пътя, до мястото, където стопирам колите. За човек, който е преживял веднъж приключението, то си остава завинаги в него. И продължава постоянно да го влече. Когато тръгваш, чувстваш, че от рамененте ти пада някакъв товар. Товарът на еднообразното ежедневие, което може да докара човек до отчаяние. Когато пътуваш на автостоп умът ти дотолкова е обзет от случващото се приключение, че почти мигновено забравяш за всичко, което ти се е случвало напоследък. Усещането за приятно преживяване, сега, в момента, е толкова силно, че смачква всички твои тревоги, които до вчера са те мъчили. Понякога забравяш за това кой си. Забравяш образованието си, името си, професията си, родителите си и роднините си. Тези неща вече са твърде далеч. Остават само сегашното Аз и Пътя.

Има нещо приятно, релаксиращо, откриващо и просветляващо в пътуването на автостоп. Раницата е в метната в краката ти, двигателът леко бръмчи, въздухът свисти, колата уверено се носи напред, към твоята крайна точка. Радост обзема сърцето ти, тъй като пътуваш и поне за малко си се измъкнал от дошлия ти до гуша ежедневен живот. И се доближаваш всяка минута до хубавото място. През това време ставаш свидетел на различни човешки съдби, идеи, характери. И пътят напред изглежда много дълъг, около теб се сменят пейзажи, села, градове, ниви и овощни градини, изпреварваш или те изпреварват най-различни хора с най-различни марки коли и камиони. Светът изглежда по-красив, а хората – по-добри и приятелски настроени. Често спират не за да те вземат, а за да питат за посоката. (Така миналата година си подарих една доста опърпана пътна карта на едни турци, които бяха объркали пътя). Слушаш историите на хора, които знаят, че едва ли ще те видят отново и затова са доста откровени.

Ако търсиш нещо ново, то автостопът може да ти го даде.

Не е за вярване какви хора можеш да ти спрат и да те возят нанякъде. Повечето от тях са интересни личности, които обичат да си говорят с някой, да разказват истории (къде истински, къде силно преувеличени или направо измислени). От тях можеш да научиш много интересни и необикновени  неща. Например пред повече от 10 години ми спря един чичко, който имаше мандра и с буса си караше парчета кашкавал. От Пловдив до Чирпан ми разказа куп неща за сиренето и млякото. За това, че колко гъсто става киселото мляко зависи от количеството белтъчини, а не от маслеността. А парченцата кашкавал ги преработвали в топено сирене и роле. Дори ми разказа за завода за сирене в САЩ, който посетил преди време и затова как в САЩ категоризирали млякото.

Веднъж ме качи един към 45 годишен мъж, които работеше като правеше разни ремонти на жилища. Пак с бус. Той бил строил няколко блока в Студентски град като бил млад. Включително 19 блок, в който живях като бях първи курс. Беше много весел и открит тип, който си слушаше Whitesnake и щатливо си потропваше с палци по кормилото. По едно време спря насред Стара Загора и ме остави в буса, дори ключовете не взе и отиде да си пазарува нещо от магазина. За родителите. Някак си разбираше, че нямам никави намерения да забегна с колата му. Същият този чичко (убийте ме, но не му помня името), обичал със същия бус да скита насам-натам, като спи в него. А когато времето е студено си пускал един газов котлон, за да топли. Така доста си обикалял из страната, ходел по разни планини, язовири и на море.

Човек почва да се замисля в кармата и някакъв вселенски ред, когато му спре след няма и 5 минути чакане някой човек, който е много близо до идеи до теб. Така в началото на един септември 1999 г. бях тръгнал от София до Пловдив на стоп и почти веднага ми спря един чичко, с който след като се разприказвахме се оказа, че е вегетарианец като мен, и почитател на йогата, пак като мен. И като всеки истински вегетарианец заяви, че месото не става за храна. Още по-интересното е, че ми разказа интересен случка, която според него обяснява кармата. Ето и самата случка:

Та значи въпросния чичко, ще го нарека Момчил, имал позната, самотна жена. Тя дала малък апартамент под наем на някакви емигранти нейде от Югоизточна Азия. Но в един момент те по някакви прични ужасно се забавили с плащането на наема. И тази жена се оплакала на Момчил  и г помолила да направи нещо. И нашият човек решил да ги посплаши, сложил си тъмни очила (тоя момент с тъмните очила го помня много добре, защото ме разсмя), отишъл при емигрантите и ги сплашил леко. Никакво насилие, просто играел ролята на страшен тип. Наемателите не след дълго се издължили за всичко.

Но след няма и седмица Момчил с трабантчето си нещо запушил пътя на някакъв джип с мутри. Момчил носел пистолет в него, дори бил тренирал спортна стрелба навремето. Можел да ги опука без проблем. Но оставил пистолета в колата, а мутрите дошли и го набили. (Всичко това се случва нейде в средата на 90-те). Той накрая попитал за какво са го набили, а от всички само един му отговорил „Ти си знаеш защо.“ Момчил обясняваше, че това е вид отмъщение задето бил наплашил някакви бедни, уплашени емигранти, отишли в далечна страна като нашата.

След този разказ го попитах дали не смята, че законът на кармата не е малко несправедлив. Той ми отговори, че той просто съществува и няма какво да го обвиняваме с несправедливост.

От тогава като ми се случи нещо неприятно се замислям дали не е защото съм направил нещо лошо на някой друг и това не е вид разплата. Веднага ще кажете, че кармата действа на следващите поколения, но според мен кармата действа най-вече върху самият човек, който я изгражда. Да, действа и на децата му. Особено когато семейните отношения са обременени от лъжа, конфликти, пренебрежение спрямо другите, диктат и насилие. Недостатъците на децата са живо изражение на грешките на родителите.

По тоя повод се сещам за едно пътуване по 5 километрова отсечка към едно село на морето. Ходех си покрай пътя с изключително добро настроение, тъй като само 5 км ми оставаха до крайната цел. Както си ходя и до мен спира моторист. Гол до кръста, с развлечен анцуг и по джапанки. „Качвай се!’ – вика. „Абе не мога, раницата ми е тежка, а и палатка виси отвън“ – му отвръщам. Но той настоя и аз се метнах отзад на старото MZ. Той дава пълна газ, а аз си затворих очите от страх. „Откъде си?“ – пита ме той. „От Плевен“. „Аааа, много яки п**ки има там!“. След малко същият въпрос, със същият отговор и същата реплика накрая. „Аз-казва моториста-съм си пийнал. Ама не се бой, аз добре си карам. Така, събота и неделя, щото книжка нямам“. А аз съм си затворил очите и се проклинам за какво ми трябваше да се качвам на този мотор. Очилата ми са се лепнали на веждите от вятъра. Струва ми се, че се движим с някаква зверска сокорост. По едно време минахме през някаква дупка на пътя, моторът подскочи, раницата ми също, а после моторът започна да се движи на зиг-заг из пътя. Излязохме извън пътя, в тревата (добре че дървета нямаше!), а моториста пак излезе на шосето. После пък настигнахме някаква кола, бял опел. Няма начин да го забравя как изглежда, то човек в такива ситуации такива неща здравата му се запечатват в паметта. „Глей ся как ще го минем!“ вика ми моториста, а аз отчайващо му викам „Недей бе!“. Той се отказа да изпреварва, и ми каза „А тебе май шубе те хвана!“. Най-сетне стигаме селото. Зарадвах се пак на твърдата земя. Пихме бира в хоремага, поговорихме малко. Той се оказа рибар. Лятото лови рапани, есента и зимата – сафрид и акули. Акулите ги ловяли навътре в морето и пътували по 12 часа навътре. Не знам дали да му вярвам. После моториста си тръгна. Аз се преместих в другата кръчма да се видя с другарите ми, които вече бяха там. След няма и час гледам моториста идва. И се държи за дясната ръка. „Ела – вика- да ми помогнеш да вдигна мотора, щото го карах из селото, ударих един камък и паднах“. Ръката му май беше счупена, както и ключицата. Отидох, вдигнах мотора. Калника се изкривил, фарът виси само на жиците. Здравата се е метнал значи. Караме го при някаква позната бабичка в селото (той беше от друго село). Тя му вика: „Тц-тц, Митко, някой път ще се пребиеш с тоя мотор“. Не че вече не се беше леко потрошил де. След това видях кола да отива към града и помолих хората да го закарат до болницата, та да го гипсират. Той се съпротивляваше, викаше да не тревожа хората, но накрая се качи. Като отивахме към колата се кълнеше колко риба щял да ми праща в Плевен през есента и зимата. Не си спомням от тогава да съм го виждал. Но си давам сметка, че късмет съм изкарал, че не сме катастрофирали докато се возехме двамата. Иначе хубавото лято щеше да отече. Тогава реших да не се возя на мотоциклет.

Не мога да не спомена и един мъж, който работеше във фирма за пожарна защита и ми каза, че е завършил българска филология, а дипломната му работа беше на тема: „Литературата като философия“ и беше върху книгата „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ от Робърт Пърсиг. (Цъкни тук, за да прочетеш статия за книгата.) Интересна тема за разговор, докато пътуваш на стоп.

Може би най-приятния ми автостоп е на краткото разстояние от 7 км между селата Българево и Свети Никола. Една година, в един горещ августовски ден ме взе на стоп една каруца. Каруцата беше хубава, имаше автомобилни гуми и поради това не друсаше. Седях си отпред до каруцаря, който май беше от ромите, говорехме си за това колко големи са слънчогледите тази година, радвах се на лекия вятър и прекрасното слънце и зяпах нивите около мен. Бавното пътуване си има много предимства, като едно от тях е, че човек повече си почива, отколкото се уморява. Освен това можеш да видиш повече неща, отколкото когато профучаваш със 100 км/ч с някоя кола.

Необичайното на автостопа е, че поради някакви причини хората, дето се возят, бързо се заговарят и още по-бързо започват да си споделят какви ли не неща. Нещо, което във всекидневния ни живот става все по-трудно. Не е за вярване как хора, които до пред 15 миунти не са се познававли дори, изведнъж почват да си разказват разни истории. За това къде са ходили и какво са правили. Още по-често си говорят за жени. Съвесем открито си казват, че си имат любовница или кога с коя са кръшкали. Не искам да ги подлагам на риск да бъдат разкрити и няма да разказвам особено за това. Още повече, че немалка част от тези разкази са плод на фантазията им.

Така се случи, че веднъж пътувах с две момичета на стоп. Качи ни един доцент от столичен ВУЗ. Говорихме малко и след като ни погледа заяви: „На всичко съм готов само за да съм на твое място!“. Не знам какво си е мислел човекът. Дали че е супер да скиташ насам-натам на стоп. Или си е представял, че вечер в палатката правим диви оргии (нямаше такова нещо). Но въпреки престижната работа, добрите доходи (работеше още на едно-две места), той явно реши, че тези неща нямат стойност и пътуването в хубава компания посред лято е много по-добро от всички научни титли, доходи, „уреден“ живот…

Пътуването на автостоп донякъде променя човек. Със сигурност след определено време, прекарано в пътуване на автостоп на човек му изчезват всички предразсъдъци спрямо циганите (в тази дума не влагам нищо негативно!). Доста често са ме качвали цигани на стоп. Все повече разбирам, че те не се различават особено от нас – мнозинството българи.

Но най-много ме впечатли един циганин, който ме взе на стоп от Пловдив до Стара Загора преди няколко години. На външен вид беше мургав, с типичните за циганите черти, леко пълен. Но се оказа изключително интелигентен, отворен към света и мислещ извън познатите ни за всички схеми на средният жител на България. Оказа се, че е завършил музикалното училище в Котел, където свирил на тромпет. А понастоящем свирел на тромпет в ресторант в Италия, където хората много му се радвали и оценявали теговия труд и талант. Каза, че като бил малък се чувствал много неприятно, когато в детската читанка пишело „Манго краде кокошки“ или нещо от този сорт. Както и да е, като ви разказвам за предразсъдъци трябва да кажа, че лошо от циганите, които са ме возили на стоп, аз не съм видял. Точно обратното – винаги са били весели и открити.

Като край ще си позволя няколко съвета към практикуващите автостоп:

1.Изглеждайте добре. За да има по-бърз стоп и да не чака особено на пътя е добре всеки стопаджия да създава впечатление да приятен и чист човек. Разбираемо е, когато шофьорите не искат да качат някой, който е с мръсни и миришещи дрехи или самият той е неизкъпан. Не казвам, че трябва да сте подстригани първи номер, но е добре косата ви да е чиста и сресана. Не се изискват особени усилия за това. А ако случайно нямате една хубава лятна риза, която да облечете докато стопирате, то на магазините за дрехи втора ръка има такива ризи за по 2-3 лева.

По този въпрос се сещам за един странен мит, който е разпространен у нас и е свързан с хипитата. И той е идиотската идея, че хипитата по правило са мръсни, с мазни коси и смърдящи. Ако погледнете истинските хипита в Западна Европа и Северна Америка, ще се убедите, че няма такова нещо. Но това е друга тема.

2.Застанете така, че шофьорите да могат добре да ви огледат. Това означава, че не трябва да заставате на завои, където ще ви виждат в последния момент, или на отсечки, където колите се движат много бързо. Колкото повече ви наблюдават щофьорите, толкова по-голяма е вероятността да ви качат. Особено ако изглеждате чисти и надеждни.

3.Усмихвайте се. Чисто опитно съм забелязал, че докато човек е в добро настроение, то автостопа му върви повече. Все пак никой не обича да се събира и да търпи мърморковци, които ще го товарят с лоши емоции.

4.Не бързайте и не се изнервяйте! Който е тръгнал да пътува на стоп, значи не бърза. Колкото повече се изнервяте, толкова повече не ви върви стопа. Препоръчвам в такива случаи да си намерите талисман за добър автостоп, които се търкаля покрай пътя: гайка, шайба, малко парче от фар. Стискайте го в ръка и стопирайте.

5. Не се отчайвайте ако ви завари нощта нейде на пътя. Добре е като ще пътувате на стоп да си носите спален чувал, вода и малко храна в раницата. Хипара спи където му падне, а пънкара – където падне. Сутрин повече върви стопа, отколкото вечер, тъй че няма страшно.

6.Уважавайте този, дето ви е спрял и ви вози. В никакъв случай не се конфронтирайте с него, но спорете безмислено. По-добре поддържайте добро настроение и разказвайте разни интересни неща. Лично аз съм забелязал, че хората често обичат да слушат как им разказвам за неща, които не знаят, но са интересни. Например история на траките. Няколко пъти ме късаха по тракология, та по едно време бях научил всички места, където има интересни тракийски разкопки (гробници, градове и т.н.). Или за навигацията в корабоплаването – как са се ориентирали хората в морето през минали епохи. Малко хора са чували откъде идва мярната единица „възел“ например.

7.В никакъв случай не цапайте превозното средство! Ужасно гадно е да начоплите семки на задната седалка на колата. Или по пода да падне пепел от цигарата ви. Изобщо ако ще пушите, първо попитайте шофьора дали по принцип се пуши в колата му. Може пък да му е неприятно, нали?

8.Добре е да си носите пътна карта. Може да се случи да не познавате пътя и да се забиете нанякъде, където ще виснете цял ден и никой няма да ви качи. Също така се случва на шофьора да му трябва пътна карта. Ако помогнете ще е супер!

9. Много се е спорило с колко човека да се пътува. Лично аз съм забелязал, че стопът върви най-добре, когато съм сам или съм с едно момиче. В случаите, когато сме двама мъже стопът върви много зле. Така през 1996 година имах един много куц стоп с един тип Йошко, с който имахме дивотията да тръгнем към Бургас по пътя през Карлово и пътувахме два дни. Но пък иначе си беше готино. Все си мисля, че двама мъже са банда и не са кой знае колко привлекателни за стопиране.

10.Може да ви се стори тъп съветът, но докато движите на автостоп е добре да пиете повече вода. Някак си така става, че човек е доста погълнат от стопирането и не пие особено вода. Като резултат вечерта като си легне ожаднява ужасно. Затова е добре да си носите към литър и половина вода, която бутилка често да наливате и изпивате. Недостатъчното количество вода, особено ако стопирате през горещи дни, ще ви докара топлинен удар и главоболие.

11.По принцип има места, в които стопът не върви. Всъщност върви, само че трябва да се чака повече време. Едно от тях е т.нар. Петолъчка на Сливен. Според други е един разклон на Велико Търново. Всъщност не трябва да се настройвате предварително, щото колкото по-лошо настроението, толкова по-зле върви автостопа.

12.Не се страхувайте! Човек, който е решил, че ще ви помогне в пътуването едва ли ще тръгне да ви направи нещо лошо. Ако ще треперите от страх през цялото време, то по-добре се качете на влака.

Съвсем възможно е да се дадат още съвети за успешен автостоп, но се надявам да ги ги допълните самите вие в коментарите по-долу.

Надявам се с тези съвети да съм ви помогнал да пътувате по-успешно на стоп и да преживеете интересни и приятни неща при пътуването ви по света на автостоп.

Етикети: , ,

10 Отговора to “Автостоп”

  1. Svetlina Says:

    Мммм, не бих тръгнала на стоп с друго момиче. Ти представяш ли си някаква пустош и две обезводнени кокошки с подбити крака? Някой ден сигурно ще забия и аз нанякъде, но или с мъжки индивид или самичка, проблемът е, че частта със собствената карта и способността за ориентиране ми куца. Обаче тия дни така ми се ходи босичка по асфалт…
    Оп, сетих се да ти покажа един сайт… дай им час-два да го потърся, че е забутан…

  2. Svetlina Says:

    Ей го на, голямо търсене падна, ама ми се щеше да ти покажа модерната версия на автостопа: http://www.carpool-bg.com/

  3. Cliff_Burton Says:

    Абе carppol не е точно модерната версия на стопа, защото се уговаряш предварително с хората, с които ще пътуваш и се губи елемента на изненадата🙂

    Браво Багер, много готина статийка (макар и малко длъжка), съветите ти са ценни, а преживяванията на стопа определено радват…

  4. xunap Says:

    @Svetlina Препоръчвам ти да пътуваш с някое момче на стоп. Горещо НЕ препоръчвам да пътуваш сама. А относно способността за ориентиране, е не е толкова задължителна. Има си табели и пътни знаци. Е, в плюс е ако знаеш къде минава основния трафик, но за това могат да ти помогнат самите шофьори, които са те качили на стоп. Те често казват къде според тях е добро място за стопиране. Така че спокойно! Хубавото на България е, че е общо взето населена, което значи, че ако искаш да си налееш вода за пиене, то няма никакъв проблем с намирането. Най-малкото вече на всяка крачка има бензиностанции, в които и вода можеш да си налееш, и зъби да измиеш, и да се разхладиш за малко. Важното е да искаш да преживееш това малко приключение и да гледаш на трудностите от такъв тип като нещо, за което ще разказваш после.
    А за carpool се съгласявам с Клиф. Не е като да виснеш на пътя и да се кефиш на простора около теб. Няма го и елемента на изненадата в добрия смисъл, както и вероятността да ти се случи да замръкнеш посред пътя и да се завираш по разни горички, за да си намериш място за лагеруване.

  5. Val Says:

    Поздравления, Христо!
    Аз обичах да пътувам на стоп по време на студенството (две висши имам, така че дъго пътувах на стоп😉 ).
    Много умело предаваш усещането за стопаджийството като начин на съществуване.
    Историите са наистина интересни…
    Ето една малка, весела добавка от мен: пътувам на стоп от Бургас за Аполонията в Созопол – с един колега-състудент, китарист. Чакаме 3 часа, но никой не ни качва. Секунда след обсъждане на възможността за връщане, до нас ‘заковава’ трабантче – дори без да сме махали. Караше архитектка, пътуваща към Аполонията. Щура дама! Разказваше вицове, интерисуваше се от хобитата ни, искаше да й пеем в колата🙂 . Остави ни пред къщата на чичото на този колега, където щяхме да нощуваме. Когато ни подмина, видяхме залепената отзад бележка: „Мy other car is a Porsche!“. Накара ни да се засмеем дори на сбогуване!

  6. razmisli Says:

    Хей🙂
    Радвам се, че имаш твой блог, когото да навестявам. Честито!

    И аз имам дълга биография на стоп пътувания. Повечето не особено успешни (едно пътуване от Бургас до София – само ще кажа, че в Пловдив с приятелката ми хванахме пътнически влак🙂 ) Но наистина тръпката при автостопа е изненадата и срещата с непознати хора.

    Освен това ми напомни По пътя🙂

  7. Нос Калиакра « Xunap’s Weblog Says:

    […] На стоп. Стопът върви в този район и без проблеми можете да се доберете до Българево, евентуално и до нос Калиакра. Препоръчвам ви да тръгнете сутрин към 9:30 часа и да спазвате някои от правилата за успешен стоп. […]

  8. Муфи Says:

    Полезно четиво и мъдри съвети!
    Струва ми се, че не е лошо да носиш книжка и/или музика. Хем си прекарваш весело, докато чакаш, хем изглеждаш весел и интелигентен, което значително покачва КПД – то на стопирането.
    Изходът от Търново към Варна ми е непреодолимо труден за стоп, но може би съм нетърпелив.

  9. Мила Says:

    Здравейте,мн интересно четиво!
    Аз искам много да отида на стоп от София до Вършец,но ме притеснява факта че съм момиче а не искам или няма с кой др да отида.Някакви съвети,ако може…?

    • xunap Says:

      Най-добре е да пътуваш с някое момче. Така ще ви върви стопа най-добре. Питай някой познат, колега или приятел. Не препоръчвам да пътуваш сама. Във фейсбука има група „На стоп“, можеш от там да намериш някой.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: