Забавна история на хипитата, част II

Забавна история на хипитата, част II

Пропастта между поколенията

 

Причините за много хлапета да вземат участие в революцията с такъв жар са повече отколкото четирима певци с прически тип “паница”. Истината е, че е имало пропаст между поколенията, която расте от двадесет години и никой не я е забелязал.

Разликата в поколенията от 60-те години е често омаловажавана, като се е обяснявала като нищо повече от нормалното търкане между тийнеджъри и техните родители. Но през 60-те тази разлика е била значително по-голяма от когато и да е било преди. В основата си, както повечето предишни култури на XX век, тази пропаст между поколенията произлиза от Втората световна война и рано или късно става задача за сериозни изследвания на престижни учени като Маргарет Мийд. Но на вас не ви трябва докторат от Колумбийския университет за да разберете защо пропастта между поколенията е толкова голяма.

Разликата в поколенията датира от Втората световна война

Разликата в поколенията датира от Втората световна война

Младите мъже и жени от Америка, които маршируват за война през 1941 г. са израснали по времето на Голямата депресия. Странното е, че това им дава повече уважение към работата, ако използваме по-популярната фраза, “вътре в системата”. Въпреки че има слабо нарастване на радикализма през началните и най-жестоки дни на депресията, Франклин Рузвелт със своя Нов курс (New Deal) рязко го отрязва. И както Америка започва да се готви за Втората световна война, благоденствието се завръща с трясък. И когато войната най-накрая свършва и младите ветерани се завръщат в къщи, те виждат себе си, правителството, и военните в САЩ- и “работейки в системата”- които трябва да защитят света. Иначе казано, били са достатъчно наивни или просто индоктринирани, за да си въобразяват, че американската система е най-съвършената не само в света, но в цялата вселена.

Със същият положителен образ за себе си, тълпата от времето на войната усилено започва да създава малки въглеродни копия (демек дечица) на самата себе си. За съжаление копията излизат прекалено груби. Разбирайки, че техните родители са създали свят, в който всичко може да бъде унищожено за няколко секунди чрез натискане на копчето на ядрените ракети, децата остава определено несъгласни, че родителите им се смятат за най-великото поколение, което някога е живяло. Друг страничен ефект от войната е, че в училище започват да налагат това, какви късметлии са те да живеят в демокрация където всеки- ама наистина всеки- има едни и същи права и привилегии.

Друг проблем е, че децата, родени в края на 40-те и началото на 50-те години са също първото поколение бомбардирано с медийни новини. От гледането на ежевечерните предавания, те скоро разполагат с изобилие от причини на се съмняват че най-великата демокрация на света дори ще се приближи до изпълнението на нейните обещания. Една сфера, където е напълно ясно, че тази велика демокрация не се осъществява е сферата, където се очаква това да стане. Това са гражданските права.

Гражданските права

Движението за граждански права е било наистина уважавана институция. Но чрез “работа в системата” нищо не може да бъде постигнато. През 50-те ресторанти, училища, паркове и дори тоалетните напълно законно са разделени по раси, и както продължава и през 60-те сегрегацията е напълно разпространена в Юга. Напредъкът е бил толкова малък, че един от най-великите лидери на ранното движение за граждански права- W. E. B. Dubois, просто се отказва, напуска Америка и се преселва в Гана.

Но повечето от лидерите се запъват и възприемат по-нови и по-ефективни тактики като демонстрации, окупационни стачки и маршове на свободата. Въпреки че маршируващите са против насилието, телевизионните предавания ги правят да изглеждат като предизвикващи бунтове защото винаги, когато искат да се запишат за гласуване, законът може да бъде вкаран в действие и всички да бъдат прибрани в ареста. Положението изобщо не е било за майтап- черните граждани се опитват да се регистрират за гласуване и ясно да вземат живота си в техни ръце.

Приложенията на избирателния закон

Приложенията на избирателния закон

За всичко това вероятно се иска малко повече обяснение. Избирателната система в САЩ се базира на това, че хората предварително се записват известно време преди изборите, за да фигурират в избирателните списъци. Докато в България и други европейски държави понастоящем си има готови списъци и желаещите просто трябва да отидат и да гласуват. Причината е, че в САЩ както през 50-те години, така и досега, няма списък с населението. Така става, че формално през 50-те години в САЩ никой не е пречел на цветнокожите американци да гласуват, но всячески са се опитвали да им попречат да се запишат за гласуване. Сами разбирате абсурдността на ситуацията в стил „Параграф 22“.

 

Въпреки че неприязънта, създавана от въпроса с гражданските права е разделена по географски признак, то в нея съществува и елемента на разликата в поколенията. По-възрастните американци са склонни да поемат консервативна позиция и продължават да смятат, че най-добрия начин да се променят нещата е действие “вътре в системата”. Повечето техни деца казват, че демонстрациите не са само необходими за Движението за граждански права, но и също нещо очевидно полезно за други подобни цели. Скоро новата тактика е възприета от повече политизирани студенти от студентските градчета. От 1964 г. американските университети стават места, в които повечето праволинейни американци виждат развъдник на отчетливи и опасни антиамерикански идеи.

 

И нека има хипита!

През 1965 г. вече има дълги коси, радикални политически възгледи и рок енд рол. Изведнъж се появяват хипитата. Америка е крайно възбудена.

Битниците никога не са били смятани за особена заплаха освен свръхпараноични галфони като Дж. Едгар Хувър. Никога не е имали струпване на много битници на едно място и те никога не са били голямо количество извън регионите на Ню Йорк и Сан Франциско. Но с хипитата е различно. Скоро те ще бъдат просто навсякъде.

 

Да не понасяш хипита е било масово явление

Да не понасяш хипита е било масово явление

Не след дълго много американци са били убедени, че хипитата се стремят да разрушат основната тъкан на Америка. Не е било просто някаква основна тенденция за Америка да не харесва хипитата. Веднъж група от рокерската банда на Адските ангели връхлита на група хипита без никаква причина. Всичко на всичко, мразещите хипитата смятат за глупав всеки, който вярва и се стреми към мира, любовта и толерантността. В Америка това е значителна част от населението.

Дори и техните деца да не са хипита (все още!) родителите търсят дори и на най-тънкия намек за симпатия към тези врагове на Бог и Америка. Тя виждат знаци, понякога дори и да ги няма, и много родители и учители стават параноични. Някои деца разбират че ще бъдат изгонени от къщи и училище за таива ужасни престъпления като да имат дълга коса (за момчетата) или колената да надничат из под полата.

Въпреки че някои родители вземат тези неща твърде присърце, повечето от тях не са правят нищо. Откакто правилния начин на подстригване и обличане са сред нещата, които нямат разумни основи, родители и учители нямат истинска основа за тяхната истерия. Така те не само започват да изглеждат наивни в очите на техните деца, но и малко глупави. Един младеж, който живеел в чужбина от пет години се завърнал да се види с родителите си. Когато стига дома, неговият баща отказва дори да го пусне в къщи докато не отида да се подстриже. Отношенията между родители и техните потомци започват да стават сприхави, и на някои деца им е казано да си подстрижат косите или да се махат. Някои се подстригват, но други се изнасят от къщи, и отиват в Сан Франциско.

3 Отговора to “Забавна история на хипитата, част II”

  1. Деница Николаева Гаджева Says:

    Браво, страхотна история!

  2. WhiteningBlack Says:

    Страхотен си. ( : Влизам да чета тук отвреме-навреме покрай блогрола на един приятел, но сега се зазяпах и в архивите и не можех да не споделя колко е уютно това място. Усмив ( :

  3. Александър Says:

    Много хубава информация. Наскоро се запалих по the doors и the beatles просто страхотна музика🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: