Забавна история на хипитата, част I

 

Завръщане на Хайт стрийт

За всеки, които е пътувал по Западния бряг на САЩ, посещението в Сан Франциско си е заслужавало. Той може да посети не само наистина интересни места като Рибарския пристан или острова Алкатраз, но и след задължителната  визита на мостът Голдън гейт с парка към него и туристическия център, той ще се поразтъпче към Университета на Сан Франциско.  Ако се насочите към югоизточната част на заградената зона на университета и диагонала към парка Buena Vista, вие ще преминете съвсем близо до точката където Хайт Стрийт се пресича с Ашбъри.

 Хайт стрийт се пресича с Ашбъри

 

 

На пръв поглед няма да видите нищо чак толкова различно от хубавите зони в един типичен американски град. Има магазини, бистра и ресторанти. В по-голямата част те са населени със съвсем обикновени жители на голям град.  Но по-внимателния наблюдател може да отбележи малкият дял на възрастни жители, облечени някак си демодирано и понякога с изтъркани дрехи: дълга коса (или там каквото е останало от нея), очила с телени рамки, сандали, гердани от мъниста, и странно изглеждащи висулки и медальони. Още повече- тези вече прошарени граждани постепенно намаляват, но все още можеш да ги откриеш из щата, или из цялата страна.

Това, което откриваш- ако не си заблуден от имитациите и преструвките- е остатък от един американски уникален феномен от средата на XX век, познат като хипита. Няма да е лесно да пренебрегнем имитациите. Дори няма да е възможно да кажем и истината. О, има определения в книгите, и от интернет-сайтове от типа “Вие хипи ли сте?” Но бедата е в това, че много от днешните самообявили се глави, даващи определение на хипарството, го правят за да удовлетворят техните собствени днешни политически цели. От това, което четеш можеш да сметнеш, че всички хипита са споделели идеите на защитниците на околната среда от типа “Взриви автомобила” или защитници на животните от вида “Всичко, от което се нуждаеш е тофу (соево сирене)” (All-You-Need-Is-Tofu, пародия с All You Need is Love- “Всичко, от което се нуждаеш е любов”, една от най-известните песни на The Beatles). Нито едно от тези неща не съответства на истинските хипита. И след всичко това- много от хипитата са харесвали добрите бургери и не са обичали нищо повече от това да карат наоколо със скърцащи и прегракнали, замърсяващи и гълтащи бензин многоцветни и изрисувани с цветя бусове и ванове.

Ако се опитвате да се разпрострете върху дефинициите, то няма да стане по-добре. Неизбежно е да свършиш като хипи, което някак си вярва, че на всеки трябва да се разреши да си живее своя живот както му харесва и доколкото не наранява останалите. Разбира се, такова определение също би могло да бъде закачено на всеки, който наистина не му дреме за нищо.  Има мултимилиардери на Уолл стрийт, стокови и бондови инвеститори, измамници, безделници, четкаджии- търговци от Пето авеню, които се вместват в това определение. Но те не са хипита.

 

Първите хипита

 

 

Вече изпаднахме в беда, когато трябваше да дадем определение затова какво са хипитата, и това дали те са наистина исторически феномен, който започва в средата на 60-те години за завършва вероятно десет години след това. В този смисъл, тогава хипитата днес не съществуват, подобно на битниците от 40-те и 50-те години, както харлемските хипстъри от 20-те или бохемите от края на XIX век. Вие трябва да определите какво са БИЛИ хипитата, а не какво са те. И за да разберем какви са били хипитата, ни е нужно да разберем от какво са произлезли. Е, най-накрая отговорът се вижда!

Хипитата произлизат от нареченото днес Бийт поколение, или ако използваме по-известният термин- битници. Произлизащо от литературата, бийтовете започва като една шепа студенти в Колумбийския университет в Ню Йорк през 40-те.

Най-известният сред битниците вероятно е Джек Керуак, чиято книга “По пътя” става наръчник за всички младежи, които искат да открият себе си. Но всъщност поетът Алън Гинсбърг е този, който заслужава похвала за превръщането на писанията на Бийт-поколението в храна за сквернословните опити на тяхното сегашно колебливо уважение да бъдат задължително четиво за учениците. Други бийт писатели са Кен Киси, Грегъри Корсо и много странният Уилиям Бъроуз.

 

Преди - битници
Преди – битници
А след тях - хипита
А след тях – хипита

В допълнение на търсенето на нов тип литература, битниците също прекарват доста време в правенето на неща, които техните родители не одобряват. Те пият, забавляват се и се отдават на всякакви сексуални развлечения. И вземат наркотици.

Наркотиците са заемали значителна част от начина на живот на битниците и те са първите, които са нарочили наркотиците като (това сега е станало вече банално)начин за разширяване на съзнанието. Част от най-известните битнически писания, като “По пътя” и “Вой” са писани под тяхно влияние. Което някои хора мислят, че този факт изяснява много неща.

Поради редица причини- недостиг на доходна работа, арести, затваряне в лудници, и други подобни- основателите на бийт-поколението постепенно се изнасят от Ню Йорк и се събират в Сан Франциско. В усилията си да популяризира битническите писания (а също така и начина им на живот), поетът Лоурънс Ферлингети отваря книжарницата Сити Лайтс. Сити Лайтс не е просто книжарница. Тя е също така и издателска къща, и много от ранните битници са публикации с нейна помощ.

Висенето около битниците става много модно, и Сити Лайтс става често посещавано от хлапетата от района около Университета на Сан Франциско. Както обикновено, групата на “старите” осмива всеки по-млад, който иска да бъде като тях- почти както осмиват всеки, койно не иска да е като тях. Скоро някои от по-старите и по-малко перспективни битници, които са се закачили за оригиналната нюйоркска група, започват насмешливо да наричат тези хлапета- който очевидно искат да бъдат “hip” (в речника ми освен другите значения на тази дума, има и препратка към думата “hep”, което означава: добре осведомен, по последна мода; с разбиране по; запален по суинг/джаз)- като “hippies” (хипита). Това име здравата залепнало.

 

Първите хипита
Първите хипита

 

ПРОМЯНАТА

Интересното е, че е имало разлика в поколенията между по-старите и по-младите битници, която предизвиква края на бийт-поколението и като последица- възникването на хипитата от 60-те. Много от младежите никак не си падат по музикалните вкусове на битниците- това е “куул” и “боп” джаз, най-добре характеризиран от музиката на Чарли Паркър, Дизи Гилеспи и Майлс Дейвис. Когато джазът се появява в началото на XX век, той е смятан за абсолютно зла проява на най-отвратително морално извращение. Но в края на 50-те и началото на 60-те години много от родителите харесват джаз. Той дори е хвален от учени и музиковеди като единствената истинска американска музика. Значи по това време ако искаш да измъчваш родителите си, то трябва да се обърнеш към рок енд рола. А по това време това е било Елвис.

Битниците никога не си падали по Елвис. За тях той е смешен, неизтънчен, и някак си селски и донякъде са имали право. Откакто рокът става музика, изключително придържаща се до темите от типа “момчето среща момиче”, той е точно за хлапетата. Идеален за личности в предпубертетна възраст, но не е суперготин за битниците, та да си падат по него.

  

Битниците никога не си падали по Елвис Пресли
Битниците никога не си падали по Елвис Пресли
 

Но както е казал Пол Рийвър, „Британците идват!“ Според разказите, американският шоумен и импресарио Ед Сълива е отишъл в Лондон през 1963 г. за да търси таланти. Докато вижда голяма маса крещящи, истерични деца пред една концертна зала. Когато пита какво става, му отговарят че всеки иска да види групата, наречена The Beatles.

Ед Съливан е знаел за “наистина голямото шоу” когато вижда и се свързва с менажера на Бийтълс Брайън Епстаин. Скоро Ед има групата, която ще свири на неговото Неделно телевизионно шоу. Несъмнено никой не е можел да предвиди последствията от стореното от Ед Съливан откакто неговото шоу започва да се смята за по-благотворно от четвъртъчното изучаване на Библията.

Като оставим настрана тяхната музика, която продължава да издържа изпитанията на времето, Манчестърската четворка има нейна отличителна характеристика- косите. Те са изоставили пригладените прически “пачи задник” на младият бунтар Джеймс Дийн, и се отклоняват от стереотипа посредством рошав и несресана прическа и със забележителния бретон, който някак си родителите просто мразят. И когато Бийтълс се появяват на шоуто на Ед Съливан през февруари 1964 г., адът се отваря.

 

Ед Съливан и Бийтълс
Ед Съливан и Бийтълс

Родителите навсякъде са изпаднали в крайна възбуда когато виждат техните дъщери превърнати от слаби девственици, лежащи в техните стаи, хълцащи по “Последна целувка” на Франк Уилсън, в разлигавени, врещящи, пращящи от хормони тълпи които се тъпчат по стадиони и концертни зали. Всеки британец е бил вбесен. Косите се спускали надолу, а полите вървели нагоре. Бради и мустаци изникват навсякъде и рок групите изоставят лъскавия външен вид на Бъди Холи и са се опитвали да изпреварят всеки друг по своята дълга и рошава коса. Докато родителите мразят тези коси и музика толкова много, децата с радост вземат всички нови символи на бунтарството.

 

 

 

 

 

 

 

3 Отговора to “Забавна история на хипитата, част I”

  1. Владкомен Says:

    Познавам автора. Той ме накара (да не кажа изнуди да напиша нещо).
    Ето какво:
    1. Запознах се подробно с написаната от него статия.
    2. Виждам, че отново се пропагандира американо-английската ПОП култура. Забележете ПОП-култура.
    3. Какво ме интересува какви са им дрешките на американците. Моите като н.с. (да се чете научен сътрудник) са по-избелели и по-окъсани. Това означава ли, че и аз съм станал хипи? (задавам си тоя въпрос риторично, защото клошарите като ме видят и питат дали съм намерил нещо ценно).
    4. Не съм съгласен, че Елвис е „селянин“! Елвис е вечен! Той е THE KING. Кралят. Единствения. Просто е попаднал на лоша компания. Иначе сигурно би станал н.с.
    5. Незнам защо, но Битълс за мен са си просто Битълс. На 33г. съм и досега не съм имал собствена кола. Но ако имам (дай Боже всекиму) със сигурност в колата ми няма да се слуша Битълс. Виж бг-еквивалента им са в пъти по-яки. Та разбра се, че не обичам Беатлес както пишат на US стандарт.
    6. The Doors (доколкото знам и имам бегли музикални понятия) и Roliing Stones заслужават място в историята на хипитата. А Джими Hey Joe Хендрикс? А? Къде е той?
    7. Очаквам една модерна статия – нещо като теория на “ Съвременния националист-гъзар в ерата на глобализацията“ Известна още като Сидеров-Расате контрапункт на гей-парада.
    8. Все пак автора заслужава адмирации за извършените задълбочени изследвания по темата. Това е актуално изследване върху безгрижието на 2-3 поколения хора.
    Моето скромно мнение (лаик съм все пак) е автора да продължи с изследванията.
    П. С. Макар, че се познаваме от казармата и двамата по природа и светоглед сме пацифисти.

  2. xunap Says:

    Имай търпение, Владко, едва на първа част от историята на хипитата сме! Още е началото на 1964 г. Бйтълсите едва са стъпили в САЩ, а Стоунс още берат студ в Лондон. Джим Морисън още се мота из университетите и чете „Дверите на възприятието“ от Олдъс Хъксли и снима черно-бели филми. А косата на Хендрикс още не е пораснала и го е срам да се показва пред публика. А после ще научим и за отношението между поп-културата и хипитата и защо тази скромна историйка не е пропаганда.
    Но все пак имаш поздравления от мен! Ти си първият, който ми пише в блога!
    Христо

  3. Пъков Says:

    Хайде честито и от мен, Багер!
    Крайно време беше и ти да се намърдаш в блог пространството като автор, а не само като писател на коментари, пък били те и винаги сполучливи. От отдавна чакм оторизираната ти поява, жалко само че бях такъв наивник да смятам, че блогърстването ти може да бъде на различна тема от хипарството… Но нищо де, слава богу за сега хипарските ти идеи все още не вредят никому, защото не си ги преквалифицирал в политически възгледи. Тогава вече ще стане страшно, защото ако вие, хипарите, вземете властта лошо ни се пише на нас, обикновените представители на потребителското общество. И най-страшното е, че цялата ви хипарска култура по същество е крайно деструктивна. Формално се правите на интересни, отричайки достиженията на съвременното общество и откровенно незачитайки някои от неговите норми и порядки, но и не предлагате нищо насреща. Но аз винаги ти прощавам тези уклони, защото си ми приятел!!!
    Хайде със здраве!!!
    Пъков

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: