Велопътешествие от Германия до България, част VI: Дъжд, дъжд, дъжд

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Към част V: Отново в Австрия

Палатката ми до Дунав

Палатката ми до Дунав

Сутринта на 27 август 2011 г. (събота) се оказа много по-различна от останалите. Като си подадох главата от палатката установих, че над мен са надвиснали сиви дъждовни облаци и духа хладен вятър. Затова по най-бързия начин си прибрах палатката, стъкмих дисагите и потеглих нататък. А времето е хладно – няма нищо общо с предните горещи летни дни. Облякъл съм си единствената дебела блуза и въртя напред. За радост имам попътен вятър и скоростта ми е относителна висока. Ако се чудите защо така съм се забързал – причината е проста: не исках да прибирам нещата си в дъжд, палатката щеше да е мокра, можеше да се намокри спалния чувал и това е наистина неприятно. Затова оставих закуската за по-късно.

Бързо стигнах до електроцентралата на Отенсхайм, където доста време се лутах докато намеря точно откъде се минава по нея, за да мина на другия бряг. Бях хванал грешния път и карах към Вилхеринг. А от там за да мина реката трябваше да се качвам на ферибот. Затова предпочетох да пресека на ВЕЦ-а. Там имаше едно момиче, което си разхождаше кучето и ме упъти за посоката. Забелязах, че очите на кучето са с различен цвят и това стана причина за кратък разговор. Оказа се, че отсреща има нещо като спортна гребна база, а има и кафе, в което мога да си налея вода. Благодарих и продължих. На кафето, което тъкмо отваряше, помолих да ми налеят вода и вече с пълна бутилка продължих напред и се оглеждах за пейки, на които да закуся. Хапнах набързо, пих доста вода.

Следвах велоалеята и наистина стигнах до малък парк, в който имаше специално място за барбекю. В парковете из Австрия и Германия има такива обособени места. Има табелка с надпис на турски с правилата за използването на грил-зоната. Хапнах набързо на пейката и продължих нататък.
На влизане в Отенсхайм, точно до велоалеята, имаше изложена една голяма нашарена с африкански мотиви лодка. Оказа се, че това е рибарска лодка. С такива лодки бягат от Африка към Канарските острови, които са испанско владение. Много хора загиват в това опасно пътешествие.

Лодка от Африка

Лодка от Африка

Продължавам нататък – към Отенсхайм и Линц. И нещо се заплеснах по пътя, влязох в градчето и велоалеята изчезна. А не ми се връща назад, за да я търся. Затова питах един мъж, който беше застанал на терасата на къщата си. Той ми обясни – много просто, стигаш до центъра и завиваш към Дунав. Попита ме от дали съм от Нидерландия. Не, казах, от България и сега въртя към къщи. Странно, за втори път ме вземат за холандец.

Къща в Отенсхайм

Къща в Отенсхайм

Малко по-надолу по улицата пък имаше един магазин от веригата Nah&Frisch. От задната му страна един от работещите в него остави кашон със изглеждащи стари банани и нещо като маруля. Чудех се дали това са безплатни банани (непродаваеми) и затова спрях и питах едно момиче. Хем да си подърдоря с местна красавица, хем да си задоволя любопитството. Първо я питах къде е алеята и след като ми обясни й благодарих и посочих кашона с банани. „Тези банани безплатни ли са?” А тя ми отговори, че няма понятие. Е, така или иначе съм закусил, пък и не мога да взема бананите с мен – ще се смачкат. Тъй че се запътих напред.

Лесно намерих центъра и после завих към реката. И велоалеята се показа! Затова завъртях по нея, познатата ми вече велоалея с път и железопътна линия до нея. Минават нови регионални влакове, а на тях надпис “Zukunft auf Schienen”, тоест „Бъдеще върху релси”. И аз споделям идеята, че бъдещето на транспорта ще е върху релси и ми стана приятно за прямотата на лозунга на Австрийските железници.

Отенсхайм и Дунав

Отенсхайм и Дунав

Така полека влязох в Линц, но този път реших да обиколя малко града и да разгледам. Туристическата информация се намира от другата страна на Дунав, до площад, заобиколен от стари сгради. Там получих безплатна карта на града. Оказа се, че този централен площад е зает от бит-пазар, или фломаркт на немски. Тези пазари са особено забавни, тъй като на тях продават невероятни неща – често пъти има разни кичозни чаши, чинии, картини или пък почти неизползвани неща като прахослукачки, миксери или фенерчета. С тази разлика, че са от преди повече от двадесет години. Сред тях има и странни играчки, пак от същата епоха. Човек направо си блъска главата кой ги купува тези неща. Така или иначе направих една обиколка, знае ли човек, може да намери нещо, което му трябва и от много време го е търсил. Не намерих подобна вещ, затова продължих нататък.

Паметник на централния площад в Линц

Паметник на централния площад в Линц

Разглеждайки картата, установих, че в Линц няма кой знае колко забележителности за разглеждане. Затова реших, че ще погледна катедралата,  която има претенции да е по-голяма от Св. Стефан във Виена. Не знам коя е по-голямата, но тази в Линц изглежда огромна. Толкова голяма е, че не може да се вмести в кадъра на фотоапарата ми.
Наоколо имаше туристи, които обикаляха площада около катедралата с странни колелета, оказа се, че се казват сегуей, задвижвани с акумулатор. И съответно ги бъзиках „Ден за спорт, а?”.

Катедралата в Линц

Катедралата в Линц

Излязох отново на главната улица, която се оказа пълна с пешеходци. Събота е и хората са излезли на разходка. Изглеждат щастливи и се носят определено безгрижно напред-назад. Тук-там се виждат 40-50 годишни дами, които са привърженички на модата от 70-те години – дънкови поли до коленете с широки колани и блузи с дълги ръкави.

Главната пешеходна улица в Линц

Главната пешеходна улица в Линц

След това направих бърза отбивка за пазаруване на храна от един Шпар, разположен на главната улица и се запътих нататък. Когато времето е облачно индустриалната зона на Линц с всичките металургични и химически заводи изглежда още по-страшна. Мирише станно, а ми се струва, че над фабриките въздухът е жълтеникав. И пак влизат кораби от Дунав, а по моста, под който съм се скрил минават огромни влакове.

А за моя беда започва да вали и ми се струва, че става още по-хладно. Обличам си якето срещу дъжд и продължавам. Опаковал съм спалния си чувал в два плика и се надявам да не се намокри.

А дъждът се усилва все повече. И май става все по-студено. Въпреки това въртя напред. Нахлупил съм си каската не толкова за безопасност, а за да ме пази от дъжда. А то човек не може да очаква велосипедна каска с дупки да го държи сух за дълго време. Стигам в Санкт Георген, където решавам да се скрия от дъжда в поредният супермаркет на Шпаар. Понеже е събота плодовете и зеленчуците са намалени наполовина. Затова си купувам малко сливи и ги ям бавно под козирката пред магазина. А вали здраво. Спомних си онзи австриец, който бях срещнал в долината Вахау и който ми каза, че като вземе да вали, то вали здраво. И гледах колелото на паркинга за велосипеди до магазина, как задната му част е под дъжда и колко вода се изсипва върху дисагите.

След малко продължавам, стори ми се, че дъжда беше отслабнал. Бях си сложил велосипедни ръкавици, но и с тях усещах хлад по ръцете. Така се спуснах в Маутхаузен, където се отбих в туристическата информация. Разпитах какво е положението с евтините квартири, оказа се че има къщи за гости за по 20-25 евро. Взех си и една нова карта на Дунавската алея, тъй като старата (от 2009 г.) беше доста намачкана, а сега дъжда я беше намокрил почти наполовина. Попитах и служителката знае ли каква е прогнозата за времето. За радост ще вали само днес, а през следващите дни ще е слънчево. Поговорихме малко и аз се пошегувах, че от разликите в температурата ми се струва, че е студено. Оказа се, че температурата е около 17 градуса. „Е – казвам аз – вчера бях в Африка, а днес в Сибир”. Жената се усмихна и каза, че е само за днес.

В Австрия е хубаво дори когато вали (град Маутхаузен)

В Австрия е хубаво дори когато вали (град Маутхаузен)

А навън продължаваше да вали. От нямане накъде отидох до близката уличка се скрих под една сушина, под която паркират автомобили. Отстрани има и църква с висока камбанария, по стената на която е отбелязано докъде са стигали наводненията в недалечното минало. Само наводнение ми трябваше сега…

А отгоре се носят черни огромни облаци, по пътя минават коли и порят дъжда. Дунав е тъмен и мътен от изтичащите в него води. Въпреки това ми се струва красиво.

А времето си течеше, а аз не бях стигнал до никъде. Все още обмислях дали да правя диво къмпиране или да се насоча към къмпинга в съседното на Маутхаузен село Ау и да спя в стая за 20 евро. Накрая реших, че не ми се дават 20 евро и ще спя на палатка зад велопункта до ВЕЦ-а на Митеркирхен.

На излизане от Маутхаузен се отбих пак на сухо в тамошния Шпар. Изобщо този ден ми беше тръгнало само на криене на сухо и ядене. Пак ядох плодове, от намалените. Този пък се скрих под една спирка до селото Ау. В спирката имаше табло за местните хотелчета и къщи за гости. Изкушаващо.

Накрая, подгонен от времето, решавам да карам смело към Маутхаузен, без да спирам особено. Ще се топля в палатката, викам си, това е положението. Понеже алеята откъм реката е затворена (вж. глава III), обикалям през Наарн. А пътя ми изглежда дълъг, дъждът плющи още по-здраво, облаците са надвиснали почти над нивите наоколо. Сякаш този дъжд няма никакво намерение да спира. Подминавам Наарн, освен мокър път и сгради може би на училище нищо друго не забелязвам. Забил съм нос надолу, за да не ми вали в лицето.

Струва ми се, че въртях цяла вечност докато стигна до Митеркирхен. А за беда дъждът наместо да спира почва да се усилва. Капките са станали по-едри и по-нагъсто. В Митеркирхен не се вижда жива душа. Всичко е подгизнало, по улиците се стичат малки ручейчета и се изливат в шахтите. А аз не спирам, няма и за какво вече да се крия от дъжда – по-мокър едва ли щях да стана. Така подминах градчето и се запътих към крайната си цел – поляната зад пункта за велосипедисти. Има навеси срещу пункта, чешма с вода, тоалетна, какво повече да искам.
Последните километри дъждът се превръща в порой. Водата се стича по якето ми, надолу по късите ми панталони и влиза в обувките ми. Косата ми е мокра, очилата ми, които трия от време на време с показалец, късите ми панталони, чорапи и обувки.

Най-накрая стигнах до въпросния пункт, точно на смрачаване. Няма никой, пунктът е затворен и няма никакви велосипедисти. За радост дъждът спира, а на запад се показва залязващото слънце. Облягам колелото на пейката под навеса и веднага вадя сухи дрехи от дисагите. Събличам се съвсем гол, тъй като всички дрехи по мен са напълно мокри, дори и боксерките ми. За късмет дрехите ми в дисагите са сухи и се чувствам малко по-затоплен. Лошото е, че имам само една дебела блуза от полар, която е леко мокра (все пак е била под якето), а и изначално не си взех дълги панталони. Същото е и положението с обувките – имам само един чифт и те са толкова мокри, че джвакат и пускат вода.

Залез до ВЕЦ-а до Митеркирхен.

Залез до ВЕЦ-а до Митеркирхен.

След като се преоблякох реших да потърся място малко в страни от велосипедния пункт. Започнах да тикам велосипеда в мократа трева и усещам, че ми е много студено. Обувките и чорапите са напълно мокри, сякаш съм газил в Дунав с тях. Блузата ми студи. А със залязването на слънцето над мен се открива чисто небе със звезди – облаците се бяха разпръснали. Поради това ставаше все по-хладно. Беше ми толкова студено, че треперех, зъбите ми тракаха неконтролируемо и ръцете ми потръпваха. Въпреки че държа на студ, този път ми се струваше, че просто не мога да се стопля. Затова се отказах да търся друго място за палатка и се запътих зад постройката, където в полумрак си опънах палатката. Бързо приготвих всичко за спане и се мушнах в спалния чувал.

С това премеждията ми не свършиха. През нощта стана още по-хладно. За лош късмет чувалът беше летен и усещах как студа прониква през него. Въпреки, че бях с блуза, а върху него за изолация бях метнал якето си срещу дъжд. Поради това тази нощ не успях да спя добре – постоянно се будех от нощния хлад. Разтривах си тялото и ръцете за да се стопля и отпусна по-добре и после пак се унасях в нещо като полусън. Ако имах един най-обикновен найлонов чувал щях да го метна върху спалния чувал и да се затопля. Вестници също щяха да свършат работа. Но просто нямах нищо повече от малко мокри дрехи, две сухи фланелки и една тънка риза. Но научих един урок по трудния начин – велопътешественикът не трябва да подценява промените във времето и винаги трябва да има нещо допълнително за завиване през нощта.

About these ads

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Един коментар to “Велопътешествие от Германия до България, част VI: Дъжд, дъжд, дъжд”

  1. Стоян Says:

    Защо не се скри някъде и да прекараш деня блаженно пиейки бира или лимонада в някоя кръчма. В този дъжд нито може да се наслаждаваш на околните гледки, нито да пътуваш комфортно. Сега имаш проблем с мокрите дрехи (по скоро обувки) и ще загубиш следващия да се сушиш. Макар да зная от предния ти пътепис, че си беше увесил прането по велосипеда, да се суши докато караш, и сигурно няма да се забавиш.

    Вече си свършил важната работа взе парите, разпускай…

    Всичко това е приятелски коментар, а не заяждане.

    Като споменах предишния ти пътепис, имам спомен, че той бе през август 2009, този е от август 2011, да очакваме ли и август 2013? Ако е така, привършвай бързо този пътепис, че след някоя и друга седмица трябва да тръгваш.
    Ако е вярно, то от последното изречение ще има две изгоди за нас. Хем по-скоро ще се появят останалите части, хем ще очакваме и пътепис от новото ти пътешествие.

    Очаквам с нетърпение продължението, за да разбера дали мина пак през онези градини с вкусните круши от 2009г.

    ПП. Колко ти тежи палатката и като цяло багажа. Струва ми се, че се движиш доста бързо за така натоварен колоездач. Макар че предния път беше и с китара, което ми се струва още по- затрудняващо.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: