Велопътешествие от Германия до България, част V: Отново в Австрия

За непрочелите досега:

Към Част I: Заминаване

Към част II: Насред Австрия

Към част III: Минавам Линц

Към част IV: Германия!

Сбогом на Пасау!

Сбогом на Пасау!

Сутринта на 26 август 2011 г., петък. Нощта се оказа хладна. Не толкова заради времето, а заради къмпинга. Явно предният ден бе валяло повече, отколкото при мен, докато спах в палатката до езерцата на Фелдкирхен. Под зелената трева се показваха локвички и човек от време на време шляпаше в тях. Оказа се, че под палатката ми също е влажно. Нямаше локва, но пода на палатката и шалтето ми бяха леко мокри. Когато слънцето изгря разбрах защо къмпингът е толкова мокър – поляната беше обърната на север, покрай река (има по-хладно течение) и слънцето пече само до към 10:00 сутринта. Така изпраните сутринта дрехи си останаха мокри бе особени шансове да изсъхнат до обяд.

След бързото изпиране на още допълнителни дрехи се устремих с колелото към центъра на Пасау за да си свърша работата в банката. Всичко мина съвсем добре, оказа се, че банков превод на пари от Германия до България бил безплатен. Причината е, че България е член на ЕС. Използвах останалото време да отида до магазина на C&A, където да си купя боксерки. Старото ми бельо вече приличаше на нищо. Щом съм решил да го хвърлям, значи наистина е било много зле. За незнаещите C&A е магазин за дрехи, които не са особено скъпи, но пък са хубави. За седем евро си купих пакетче с три чифта боксерки. От една книжарница на центъра пък си купих книга с карта и пътеводител на Дунавския веломаршрут в частта му от Будапеща до Белград за 12,99 евро. Прецених, че други карти не ми трябват. Надявах се в Белград да си намеря поредната книжка, изобщо мислех да преценя на място след като вляза в Сърбия. Хубавото на тази книга е, че съвсем подробно е обяснен маршрута. Има достатъчно едри карти, предлагат се различни варианти (каране по черен път, каране по малко натоварен или много натоварен път), написани са и различни възможности за минаване през определени градове или да се кара по-напряко. Например в книгата са дадени варианти за каране от Унгария направо в Сърбия или каране през Хърватия и после да се влезе в Сърбия. Има и кратка информация за населените места – като какви забележителности има в района. За всяка страна има и важна за велосипедистите информация – например че в Унгария е забранено дивото къмпиране, в Сърбия е разрешено, в Сърбия не е разрешено да се качва велосипеда на влак, но никой не прави проблем ако го качиш и т.н.

Кратката разходка из Пасау е приятна. Времето беше ясно, топло и слънчево. А хората изглеждат щастливи. Няма как да не забележи човек, че човеците в тези територии изглеждат спокойни, доволни от живота и крачат гордо изправени. Трудно е да забележи човек някоя скръбна физиономия за разлика от нашенските градове и села. Освен всичко има идеални условия за разходка пеш (велосипеда го заключих близо до банката) – тротоарите са равни и чисти, и няма нито един автомобил, паркирал върху тях. Има и централна пешеходна улица, на която е забранено карането на колелета – затова моето го тиках. Тази улица имаше и един хипарясал тип, който си беше облегнал велосипеда на една стена и свиреше на саксофон. Надявах се да е велопътешественик, който така изкарва пари за по-нататъшното си каране.

Прибрах се в къпинга, стегнах си нещата и точно в 12:00 се запътих към изхода. Видях и двамата си познати младежи от предната вечер – лежаха до палатката си сякаш имаха намерение да останат още един ден. „Е – казвам им – платили сте до 12 часа и оставате до 12 часа”. Единият ми каза, че са такива характери – решили са да не се пресилват особено, да не бързат и да се мотаят. Сбогувам се с тях, наливам си вода за последно в къмпинга и тръгвам обратно по велоалеята в посока Виена.

За последно пих вода и си напълних бутилките в къмпинга. Бях решил да се връщам по съвсем същия път до Ашах. Ако не си спомняте, то на повечето места има велоалея и по двата бряга на Дунав. Но предпочетох да карам от северната страна, т.с. в Германия и чак в Ашах да карам от другата страна, за да видя повече неща.

Карах, а нещо не ми се напускаше Германия. Въпреки че за повечето хора няма разлика между Германия и Австрия, за мен Германия е малко по-приятно място. Обяснението ми е, че някак си смятам баварците за по-общителни и приятелски настроени (макар че всеки берлинчанин никога не би се съгласил с мен), отколкото австрийците. Мнението ми е напълно субективно, никой не знае кои са по-общителни. Но в Германия бях прекарал повече време, бях обикалял околностите на Мюнхен с велосипед и някак си всичко ми е по-познато. Двадесет и четири часов престой в Германия не ми бе достатъчен.

Както и да е, това изобщо не ми пречеше бодро да въртя напред. След около час и половина бях в Обернцел – последното градче преди Австрия. Беше петък и още отпреди бях решил да си напазарувам тук за цялата събота и неделя. Малко отклонение – в Германия магазините не работят в неделя. Мисля, че в Австрия е същото. Освен всичко хранителните стоки в Германия са по-евтини. Например литър прясно мляко от 1,5% е 53 цента, кашкавал тип гауда е около 5,50 евро килограма, малките кръгли сиренца тип „бри” или „камембер” са по 65 цента. От преди си знаех, че на влизане в Обернцел има един Пени Маркт. Влязох в него и напазарувах доста ядене – хляб, домати, праскови, гауда, камембер, тубичка доматен концентрат и за бъдещо готвене – кутия кнедли. Кнедлите ми изглеждат практични – една опаковка има 6 сухи кнедли в найлонови обвивки и струва 65 цента. Три кнедли се потапят в гореща вода и след около 10 минути са готови – трябва само да се махне найлоновото пакетче и да се залеят с някакъв сос – може с горчица и някакво сирене. Сигурно има някакви оригинални рецепти за кнедли, но не ги знам, а и едва ли ще тръгна да готвя според тези правила на брега на Дунав.

За добра изненада до входа на магазина има поставена дървена маса с две пейки. Някой се е погрижил да хапвам по-човешки. За незнаещите – в Германия ако масата няма покривка това значи, че всеки може да си носи яденето от къщи или магазина и да я ползва без да плаща или поръчва каквото и да е. Например в бирариите в Мюнхен масите без покривка означават, че човек трябва да си купува само бирата от съответното заведение. А всички яденета за мезе може преспокойно да си ги носи от най-близкия супермаркет. Ако масите са с покривка, това значи, че всичко се поръчва от заведението. Просто и ясно.

Затова използвах възможността да хапна пред магазина на сянка. Изядох цялата кутия с праскови от Италия, вкусни както винаги, хапнах и домати с камембер.

Оказа се, че съм купил толкова ядене, че нямам достатъчно място в дисагите за него. Затова събрах половинката хляб в предната чантичка, да съжителства с паспорта, картата-пътеуказател на Дунавския веломаршрут и фотоапарата. Дисагите без малко да се пръснат, но удържаха екстремното натъпкване. Сигурно се чудите защо съм изял толкова плодове. Защото откакто бях тръгнал основното ми ядене беше хляб с гауда или някакво друго сирене. С подобна диета човек си докарва констипация (запек) и му е проблемно ходенето до тоалетна. Затова плодовете и зеленчуците са добре дошли.

Поседях още малко за храносмилане и зяпах купчина тийнеджъри, които бяха дошли да си купят някакви безалкохолни от магазина. Оказа се, че отсреща на реката има градски плаж и младежите идваха от време на време да си купуват някакви напитки. Изглеждаха щастливи и загорели от слънцето. Впечатли ме това, че никой не си взе никакъв алкохол, дори и бира.

По пътя настигнах една голяма група от велосипедисти-пенсионери – някъде около 30 човека, мъже и жени. Някои от тях изглеждаха доста възрастни, може да имаха над седемдесет години. Типично за хората по тези земи бяха добре организирани – всички се стремяха да карат в дясно на велоалеята, а първият и последният бяха със зелени сигнални жилетки. Като наближих групата последният даде сигнал на всички да минат максимално в дясно, тъй като може би ще искам да ги изпреваря. Аз му казах, че няма проблем, ще карам зад тях. Като казвам организирани – това значи, че всички по този сигнал минаха в дясно, като по команда. А през следващия половин час всички въртяха с еднаква скорост, никой не изпреварваше и групата им не се разкъсваше. Явно водачът отпред се съобразяваше с най-бавните, а и всеки от велосипедистите се съобразяваше с останалите – гледаше да не пречи и да пази дистанция.

Карах зад групата докато пенсионерите се отбиха малко преди границата с Австрия, в някаква сенчеста бирария.

IMGP0127

От другата страна на реката се виждаха спретнати села с църкви, подредени сякаш за туристически проспект. След спирането ми за поредната почивка за пиене на вода установих, че нямам достатъчно от тази ценна за велосипедиста течност. И не е лоша идея докато съм сред селцата да си налея вода. Оглеждах се, но чешма не намерих. Чак пред една къща имаше нисък кран. Бързо спрях, налях си бутилката и докато я пълнех се сетих, че кранът всъщност е към къщата и се ползва за поливане на зелената трева отпред. Иначе казано – частна собственост. Затова без да се помайвам веднага сложих напълнената бутилка на колелото и отпраших. Все пак си наливах вода без позволение. Ако бях питал никой нямаше да ми откаже, но без позволение някак си се смята за не особено възпитано. А в къщата имаше някой, имаше отворен прозорец и се чуваха някакви шумове от обитателите.

Дунав в Австрия, мостът е между Обернцел и Ашах

Дунав в Австрия, мостът е между Обернцел и Ашах

Не след дълго минах границата и влязох в Австрия, преминах от другата страна на същия мост по който бях дошъл. Набързо извъртях по шосето четирите километра, по които няма велоалея и отново се озовах на най-красивата част от влеоалеята в Австрия – познатият вече Донаущайг. Отново карах по меандрите на Дунав, заобиколени със стръмни хълмове с гори. Не бързах особено – бях си изпълнил графика за стигане навреме до Пасау и можех да спирам и да снимам. Направих и кратко видео в което карам велосипеда по велоалеята.

Донаущайг

Донаущайг

Така неусетно наближих Ашах. Велоалеята близо до Ашах е всъщност малко използван път, по който почти няма коли. За късмет след мен по едно време се появи една кола. А шофьорът се оказа много търпелив – кара зад мен и не смее да ме изпревари. Струва ми се, че за тукашните хора това не е нищо особено – пазиш велосипедиста и се съобразяваш с него. И в мен също се поражда желание да се съобразя с шофьора отзад и затова отбивам настрани, спирам и му махам да мине. Той ми маха за поздрав и благодарност и забързва напред. Интересен повод за размисъл – когато другият се държи добре с теб и ти някак си искаш да се държиш добре с него.

IMGP0137

Отново стигнах до една каменна стена, която бях запомнил от предишното ми пътуване преди две години. Не се въздържах да я снимам – в избилият между камъните мъх и порасналата трева има нещо хармонично и красиво – някак си природата си съжителства мирно и в разбирателство с построеното от човека.

IMGP0139

Оказа се, че съм в резерват и поради това е направено така, че велосипедистът не може да се отклони от алеята. А ако се умори? Някой предвидлив австриец е направил специално място за почивка и го е означил. За да се слее с местността местата за сядане и масичката представляват големи камъни. И е сложена табелка, че къпирането тук е забранено.

IMGP0140

По тези земи ми се струва, че куп хора се грижат за моя комфорт. Не въртят някакви реклами, не декламират лозунги и не режат ленти. Но по подобни местенца като това човек си мисли, че някъде в общината или някое министерство някой мисли за твоя комфорт. Дали ще са пейки или пейки с масички, чешмички, тоалетни, указателни знаци, безплатни брошури с карта на маршрута, кошчета за боклук и прочие неща внушават подобни идеи на човек. Особено ме впечатли място за почивка с масички и пейки и задължителното кошче за боклук, но така е планирано, че велосипедистът да е под сянката на дървета. Някой много загрижен чиновник се е сетил, че велосипедистът не обича да слезе от колелото и да се поти на слънце. На тази тема за комфорта ще се върна малко по-късно, когато минах през Виена.

Туристическата информация в Ашах

Туристическата информация в Ашах

На влизане в Ашах спрях пред симпатичния туристически инфоцентър за да си налея вода и да се измия в тоалетната. Забелязах, че отпред има пейка с маса. Беше вечер и попитах служителката дали мога да хапна на пейката. „Ама разбира се, каза тя, заповядайте, разполагайте се.” В очите й се чете искрено щастие затова, че ми помага. Извадих си хляб, кашкавал и домати и хапнах хубаво. Забелязах, че до инфоцетъра има и работилница за ремонт на велосипеди. Хитро, колоездачите се спират за информация и мога да използват случая да постегнат нещо по велосипеда. След малко служителката от инфоцентъра ми каза, че си тръгва и прибра чадъра над масата. Каза ми да седя колкото си искам и че тоалетната не се заключва, пожела ми приятна вечер, аз благодарих. И си седях така на масата, хапвах бавно и от време на време поглеждах хората в работилницата за велосипеди. Не знам как стана, но ми се прииска да остана в Ашах. Всичко беше спокойно, приятно, чисто, подредено и мило. Рекох си, че някой ден ако мога да живея за известно време в Австрия, то ще е в Кремс или Ашах. Кремс заради това, че има съчетание от индустрия, образование и изкуство, а Ашах заради селската тишина, спокойствие и красивата природа по Дунав.

И така седях на масичката пред инфоцентъра и се наслаждавах на всичко. Старателно си изхвърлих боклука в кошчето и с тоалетна хартия почистих масата от трохите и няколкото семчици от домати. На човек му се иска всичко това да си остане чисто и спретнато, както го е заварил. Пак ми минават идеи как например на поддържана и добре окосена зелена тревичка на човек не му дава сърце да метне дори и най-дребното боклуче. И обратното – как лошо поддържаните сгради, улици и зелени площи предизвикват асоциално поведение. Но това е друга тема и читателят може сам да се запознае с това.

Колкото и да беше приятно в Ашах нямаше как да къмпирам тук, затова се насилих да продължа нататък. В центъра попитах къде има уличен телефон и за две евро се обадих до къщи, за да кажа на жена ми, че всичко е наред и пътувам в обратната посока. Въпреки, че бяхме отдалечени на около две хиляда километра я чувах в слушалката сякаш е в съседната телефонна кабина.

И продължавам напред. За да видя повече неща реших да карам от другата страна на реката – покрай Ефердинг.

Вечер покрай Дунав около Ашах е много идилично. Има хора, които спокойно си карат велосипедите, явно живеят наблизо. По брега има и пейки с лице към реката. И хора седят кротко и се наслаждават на гледката или четат книги. В паметта ми се е забила картината на мъж с брада и очила задълбочено чете малка книжка на пейка на брега. Не знам защо, но реших, че чете поезия. Сигурно защото изглеждаше като поет в моите представи.

Между Ашах и Ефердинг

Между Ашах и Ефердинг

Подминах няколко селца, замък и стари сгради и започнах да се оглеждам за място за спане. Открих такова на брега на реката, досами велоалеята, близо до градчето Ефердинг. Велоалеята се разклоняваше и ми предлагаше възможност да мина през града, но предпочетох да продължа все по реката. И от нямане къде да къмпирам намерих едно малко равно място, широко няколко метра и разположено между дигата на велоалеята и Дунав. Явно е ползвано за място за риболов. Странното е, че имаше съвсем тънка асфалтова пътечка. За да не дразня местните хора, които се разхождаха по алеята облегнах колелото, седнах на брега и зяпайки реката изчаках слънцето да залезе. След което старателно си опънах палатката на малкото равно място и заключих колелото на близкото ниско дърво. След като съвсем се стъмни се съблякох съвсем гол и се изкъпах в реката. Тъй като не знаех колко е дълбоко и дали има силно течение нагазих съвсем наплитко и просто клекнах във водата като се поливах с канчето за готвене. Дъното беше леко тинесто, но реших, че е по-добре да се изкъпя отколкото да съм с полепнала пот по мен и солен като сирене. Като погледанх отпред се сетих, че от отсрещната страна е онова езерце на Фелдкирхен, до което бях преспал по-предната нощ на отиване към Пасау.

Дунав близо до Ефердинг

Дунав близо до Ефердинг

Като си легнах в палатката чух как по реката минава кораб и как вълните, направени от него се разбиват в брега. Замислих се дали е възможно тези вълнички да се плискат в палатката, в половината, където са ми краката? Толкова близо до Дунав ми беше платката. Затова изчаках следващия кораб и с фенерчето излязох да видя докъде стигат вълните. Бяха на безопасно разстояние от палатката, тъй че нямаше от какво да се безпокоя. Или имаше? Ами ако вземе че се вдигне нивото на Дунав с половин метър от някакви валежи нейде в Германия? Доста често се срещаха табелите с надпис „Защита от наводнения” или имаше маркировки докъде е стигнала водата в предишни години, когато е имало подобни бедствия. Казах си, че от притеснения полза няма и заспах.

About these ads

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , ,

4 коментара to “Велопътешествие от Германия до България, част V: Отново в Австрия”

  1. Стоян Says:

    Хипар, ти водиш ли си записки докато пътуваш.
    Прави ми впечатление с каква точност описваш от къде си минал, селца, градове, чешми, тоалетни, езерца, бензиностанции…, какъв магазин е имало, какъв мост и т.н. Може би имаш страхотна памет. Било е миналата година, а ти така подробно описваш всеки човек, всяка къща …. браво. Направо съм възхитен. Намерих една карта на дунавската алея и сега гледам селцата и местата от където си минал. Като прибавим и страхотните описания и снимките, все едно и аз пътувам с теб.
    Очаквам с нетърпение и следващите части.

    • xunap Says:

      Стремя се всяка вечер да записвам горе-долу една страница на тетрадка малък формат какво съм видял и направил. Иначе разчитам на памет, особено за разни детайли като магазини, разговори с хора и други подобни. Между другото пътешествието беше по-миналата година, 2011. :) Да не забравя: помагам си като гледам снимките си и карта на велоалеята.

  2. Animoko Says:

    Здравей Хипар, от 2 седмици в главата ми се върти да пропътувам България-Словения с колелото си. Съвсем случайно днес попаднах на твоят пътепис и от сутринта съм с широка усмивка. Чакам с нетърпение да чуя за прибирането ти към България. Много ще ми помогне, защото мисля да тръгна по Дунава до някъде и после да се отклоня към Словения, а имам само 10-ина дни да стигна до там.

  3. Tsvetan Tsvetkov Says:

    Здравей,Хипар. Много ме впечатли с твоя пътепис,а и още повече ме запали за такъв вид приключения.Аз съм собственик на фабрика за велосипеди в град Ловеч и по тоя повод искам да се запознаем и ако ни е писано да направим някой бъдещ проект съвместно.Ето моите данни-ако имаш интерес-прати коардинати: xxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx ,Цветан Цветков

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: