Наместо да се хвърлям да обяснявам за кризата, за икономиката и прочие неща ще се опитам да направя друго. След като прочетох писанието на Бат Пепо се замислих и в главата ми изникнаха куп въпроси. Ето, от някъде, да речем 10 години, в България има икономически растеж. За цялото това време:
Станахме ли по-щастливи? Завързахте ли нови приятелства и заздравихте ли повече старите? Станахте ли по-спокойни? Радвате ли се повече на живота си? Научихте ли нови неща, купихте ли си повече книги и ги прочетохме? Посетихте интересни неща, който обогатиха знанията ни за света? Влязохте ли в повече музеи? В България подобри ли се образованието? Построихме ли достатъчно детски градини за всички деца? По-интелигентни и с повече знания ли станаха учениците? Подобри ли се качеството на висшето образование? Увеличи ли се борят на библиотеките и техните читатели? Отидоха ли повече хора на театър? По-често ли започнахте да си говорите за постиженията на науката?
Стана ли по-чист въздухът в градовете? Водата от чешмата стана ли по-добра за пиене? Намаляха ли задръстванията? Посториха ли се повече велосипедни алеи? Увеличиха ли се зелените площи и парковете? Пред входа, където живеете растат ли вече цветя и цъфтят ли дървета през пролетта? Сутрин чувате ли чуруликането на птички пред прозореца ви?
Опазихме ли си резерватите, националните паркове и изобщо българската природа? Станаха ли курортите ни по-зелени, подредени и привличащи заможни чужди туристи? Станаха ли по-чисти реките, езерата и язовирите? Успяхме ли да намалим замърсяването на въздуха? Станаха ли по-бързи влаковете?
Подобри ли се здравеопазването и стана ли достъпно за всички хора, независимо от доходите и произхода им? Заживяхме ли по-дълго? Станахме ли по-здрави и по-силни, физически и духовно? Хората станаха ли по-елегантни и със спортно-ателтични фигури?
Изчезнаха ли бездомниците? По-малко ли са хората, които ровят по-кофите? Намаляха ли просяците по улиците и мизерстващите пенсионери?
Работят ли по-добре полицията и съда? Изчезнаха ли дебеловратите мутри? Изчезна ли страхът на хората от престъпост? Махнаха ли се дилърите на хероин от улиците? Започнаха ли да се спазват законите и да има повече ред? Намаляха ли катастрофите и загиналите по пътищата?
Политиците ни станаха ли по-малко корумпирани? И по-малко лъжливи и лицемерни? Заработиха ли за общото благо? Заработи ли държавната машина?
Хранителните стоки по-качествени ли станаха? Ядем ли повече плодове и зеленчуци? Хлябът стана ли по-добър и вкусен, сиренето и кашкавала станаха ли по-добри? Млякото придоби ли вкус на мляко? Изчезна ли нишестето от киселото мляко? Минахме ли на по-здравословна диета? Изчезнаха ли консервантите, оцветителите и прочие химикали от храните?
Започнахме ли да отделяме повече време за децата си? Повече ли ромски деца започнаха да ходят на училище? Намаля ли насилието между децата в училище? Станаха ли учителите с по-добри заплати, по-квалифицирани и получиха ли повече уважение? Децата по-малко ли боледуват? Увеличиха ли се случаите децата да ходят на планина и да излизат сред природата? Намаляха ли алергиите и заболяванията сред децата и младежите? Пенсионерите имат ли по-достойно съществуване?
Започнахте ли да пиете по-малко? Отказахте ли цигарите? Заменихте ли кварталните кръчми с концерти или разходки извън града? Започнахте ли да се веселите истински и след всеки купон да се чувствате заредени с енергия и радост от живота? Имате ли ново хоби или поне развихте ли старото си хоби още-повече?
Има ли повече усмивки по лицата на хората по улиците? Има ли повече смях в парковете, кафетата и дискотелите? Намаля ли ненависта и конфронтацията между хората?
Това са само мои въпроси, на които ти, драги читателю, е добре да си отговориш сам. Не искам да пиша нищо повече, тъй като не искам да определям начина ти на живот. Искам да знам с какво допринесе икономическият растеж през последните 10 години и ползите от него. И какво бихме загубили при една криза.
Ще ти предложа да си запишеш на кои си отговорил с „да“ и на кои – с „не“. Запази статистиката за себе си, не искам да споделяш с останалите личния си живот и възгледите си за него. Но ако отговорите на повечето въпроси са „не“, тогава нищо няма да загубиш от предполагаемата криза.
Етикети: здравеопазване, икономика, икономически растеж, криза, култура, образование
май 17, 2009 в 1:36 pm |
Станахме ли по-щастливи? Завързахте ли нови приятелства и заздравихте ли повече старите? Станахте ли по-спокойни? Радвате ли се повече на живота си? Научихте ли нови неща, купихте ли си повече книги и ги прочетохме? Посетихте интересни неща, който обогатиха знанията ни за света? Влязохте ли в повече музеи? – ей до тука съм с Да-тата. От една старана, да, преди 10 години бях 16, а тази година ще направя 26. Тоест, това са активните ми години. От друга страна, много от тези Да-та са точно поради икономическия растеж и промените. Ако положението не се беше променило, аз надали щях да мога да си купувам толкова много книги и да пътувам толкова много.
юни 4, 2009 в 9:05 am |
хе
юни 9, 2009 в 8:33 pm |
Много право!
Хубаво е човек дa си припомня от време на време важните за него неща и да ги използва за критерий
юни 10, 2009 в 3:48 pm |
Багер, тъй като на блога не намерих твои контакти, пиша ти тук.
Можеш да изтриеш коментара, защото не е свързан конкретно с този пост.
Искам да те поканя теб и вички диви шарени хора да се съберем в социалната мрежа July Morning – http://julymorning.ning.com
Там можем да се запознаем, да споделяме видео, снимки, истории на стоп, да пишем за предстоящи събития и събирания…
Ще се радвам да се видим там : )
Поздрави,
Вальо
юни 25, 2009 в 7:14 pm |
Може би за много хора са се повишили доходите им благодарение на икономическия растеж през последните години, но качеството на живот се променя по-трудно. Защото до голяма степен то е въпрос на ценностна система. И на умение така да се нагаждаш към условията, че те да оказват минимално влияние върху степента ти на удовлетвореност от живота. Така си мисля аз.
Много е хубаво да имаш възможност да си купуваш повече книги, но дори да нямаш, винаги можеш да си ги заемеш от библиотеката. Като нямаш възможност да пътуваш луксозно до далечно и екзотично място, отиваш на някое по-близко и скромно място, не е голяма бедата. И т.н. и т.н.
Ако разсъждава така човек, кризата не може да го притесни по никакъв начин.