41 години от клането в Ми Лаи

На 16 март 2009 г. се навършват 41 години от клането над нeвинни жители в селото Ми Лай, Виетнам. На тази дата през 1968 г. разгневени американски войници от рота „С“ (рота Чарли) влизат в селцето Ми Лаи и убиват между 347 и 504 човека, между които жени и деца. Всичките убити са цивилни и нито един от тях не е заловен с оръжие или отличителни знаци на партизаните от Фронта за освобождение на Южен Виетнам, известен и като Виет Конг.

Войниците са от Рота Чарли, 1 баталион, 20-ти пехотен полк, 23 пехотна дивизия, които са пристигнали във Виетнам през декември 1967 г. До средата на март войниците не влизат в преки сблъсъци с врага, но имат 23 ранени и петима убити. Жертвите са от капани в джунглата, направени като ями с колове или самоделно направени мини, поставени от партизаните. По време на известната офанзива Тет (януари 1968 г.) ротата е нападната от части на Виет Конг. Партизаните се оттеглят обратно в джунглата и според американското военно разузнаване се укриват в селцето Ми Лаи, провинция Куанг Нгаи. Според същите източници в няколко части на селото са се скрили партизани.

На ротата е наредено изпълнение на мисия тип „Seek and Destroy“ или „Търси и унищожавай“ с цел да бъдат открити и унищожени оцелелите партизански части. Но скоро мисията се превръща в клане. Ударната част е от първи взвод под командването на лейтенант Уилиям Кейли. Войниците направо нахлуват в селото и започват безогледно да стрелят по всички хора, независимо че всички са без оръжие и сред тях има жени и малки деца. Има изнасилиени жени, много от селяните са пребити или намушкани с щикове. На някои от убитите е отбелязан с нож върху гърдите буквата „C company“ като знак на ротата.

Група от 70-80 човека се опитва да се скрие между дигите на напоителните канали, но са открити от лейтенант Кейли и войниците му и са застреляни от него и от още двайсетина войника, по заповед на същия командир. Подобно сцена от евтин холивудски филм, Кейли взема автомата на един от своите войници, който отказва да стреля и с него убива още от мирните селяни.

След клането, извършено от взвода на Кейли в една от махалите на селото, 2-ри и 3-ти взвод започват своята „операция“ в останалата част на селцето. Те убиват оцелели селяни, включително ранените, като 3-ти взвод обгражда и застрелва група от около 12 жени и деца. Не след дълго в селото влиза и друг баталион, който в друга част на селото убива около 90 човека.

На следващите два дни, 17 и 18 март, се започва прикриване на следите от клането. Ротния командир капитан Ернест Медина осъзнава каква заплаха може да е евентуланото разкритие и нарежда изгаряне на телата на убитите и унищожаване на селото.

Пилотът Хю Томпсън

Не всички американци, участващи в операцията, расъждават като Кейли и обезумелите му войници. Един от тях е Хю Томпсън, пилот на малък наблюдателен хеликоптер. Виждайки убийствата на една от дигите, той каца с хеликоптера си и се опитва да възпрепятства Кейли. Кейли се държи арогантно, заявява, че това не е работа на Томпсън. Томпсън отлита обратно, разярен от гледките, и забелязва група от около 10 селяни, включително и деца, да бягат, преследвани от войници от 2-ри взвод. Томпсън каца с хеликоптера си между войниците и селяните, като нарежда на картечарите да се приготвят да стрелят с картечниците по американците. След което слиза си и се противопоставя на взводния командир Брукс, който има намерение да изкара селяните от малкото противобомбено скривалище, в което са се скрили, с „помощта на граната“. Брукс се отказва да спори повече с пилота. Томсън отива до укритието и изкарва всички хора отвън, като ги качва на хеликоптери и ги закарва на сигурно място.

Томпсън се качва на хеликоптера и се прибира, за да презареди с гориво. След което се връща и с още няколко други пилоти на хеликоптери започва да търси оцелели виетнамци стред морето от трупове. Откриват само един и го закарват в болница. Другарите на Томпсън са Лоурънс Колбърн и Глен Андреота.

С това изпитанията на Томпсън не свършват. Веднага след кацането си в базата той докладва на началниците си за клането. Подполковник Франк Баркър, който е командващ на операцията веднага се обажда по радиостанцията и нарежда спиране на огъня. Така Томсън спира разрастването на убийствата. В следващите дни той пише доклад за всичко, което е видял и направил. Дори е разпитван от полковника, командир на бригадата. Резултатът е, че е получена заповед за спиране на военните опеарции в региона. Така Хю Томпсън спасява живота на още стотици, а може би и хиляди мирни виетнамци.

В опита си да прикрият убийствата в Ми Лаи висшите военни издействат Томпсън да бъде награден с орден за действията си в Ми Лаи, като причините са напълно изфабрикувани: Томсън е бил спасил ранено виетнамско дете, като го е закарал с хеликоптера си в болница и така е допринесъл за подобряване на отношенията между американци и виетнамци в региона.

Не след дълго военните започват да разследват случилото се в Ми Лаи. Отначало са отчетени 128 убити партизани и 22-ма цивилни, дори се пише статия в армейско списание, в което се описва битка, продължила цял ден. Въпреки показанията на войници, висшите военни държат на тази версия – Ми Лаи се оказва място на военна победа над Виет Конг. Всъщност никой от селяните там няма огнестрелно оръжие, само един американски войник е ранен, и то поради това, че небрежно почиства пистолета си и се прострелва в крака.

Шест месеца след клането един от войниците – Том Глен – пише писмо до новият командващ на американските сили във Виетнам, в което писмо той подробно описва какво се е случило в Ми Лаи.

Колин Пауъл, който повечето познават като командващ в операция „Пустинна буря“ в Ирак и министър на външните работи по времето на първия мандата на президента Джоржд Буш младши, по това време е 31-годишен майор, който е натоварен да разследва клането в Ми Лаи според писмото на войника Том Глен. Докладът на Колин Пауъл завършва с това, че „отношенията между американските войски и местното население са отлични“.

Вероятно истината за клането никога няма да излезе наяве, ако друг войник, картечар на хеликоптер – Роналд Райденауър, не е изпратил 30 писма на членове на Конгреса и служители на Пентагона. Това става чак след точно една година, през март 1969 г. Повечето получатели на писмата го игнорират поради това, че той не е пряк участник в събитията, са са му разказани от войниците в неговата рота. Един от хората, които му обръщат внимание, е един сенатор от Аризона – Морис Удал.

Със случая се заема и Сиймор Хърш, журналист, който успява да говори с лейтенант Кейли. Следват статии в Тайм, Лайф и Нюзуийк. Друг вестник публикува снимки от клането.

Следва съдебен процес, в който осъден е само един – лейтенант Уилиям Кейли. Признат е за виновен за убийството на цивилни виетнамци и му е издадена доживотна присъда. В него свидетелства и Хю Томпсън. Един ден след издаването на присъдата президентът Никсън нарежда Кейли да бъде преместен от затвора в домашен арест във форт Бенинг. След няколко месеца присъдата му е намалена на 20 години затвор. Кейли изкарва три и половина години от присъдата си под домашен арест, след което е преместен във военнен затвор от който е освободен в следствие от редица обжалвания на присъдата. Всичкото време, излежано в домашен арест и няколкото дни в затвора са три години и половина.

37 години след клането в Ми Лаи, по времето на управлението на Джордж Буш младши, в който първи мандат е и Колин Пауъл (до януари 2005 г.), на 19 ноември 2005 г. в град Хадиджа (или Хадита) в Ирак по са убити 24 иракчани, като всичките са цивилни и невъоръжени жени, мъже и деца. Хадиджа е наречен „иркаксия Ми Лаи“. Разликата е, че след клането в Хадиджа няма осъдени.

Разкритията на клането в Ми Лаи настройват допълнително общественото мнение в САЩ срещу войната във Виетнам. Те допълнително катализират настроенията срещу безмислените бойни действия на американските войски там, извеждат повече хора на протести срещу намесата на САЩ в този регион. Все повече е подокопан мита за това, че американската армия печели войната и нанася значителни поражения на врага. Все повече млади американци започват да смятат, че войниците им във Виетнам са недисциплинирана сган от военнопрестъпници и се занимават с убйиства на мирни жители. Развенчан е и митът за успеха на американските операции по спечелването на сърцата и умовете на виетнамците, лансиран от военните и правителството. Все повече хора разбират, че този конфликт е деградирал до клане на беззащитни хора, и то извършван от собствената им армия. И все по-малко вярват в моралното превъходство на американците, както във Виетнам, така и като лидер на свободния свят. Нещо, което се случва в последните години като резултат на войната в Ирак.

Страници: 1 2

Етикети: Буш, Виетнам, Кейли, Колин Пауъл, Ми Лаи, Ми Лай, Томпсън, Хаджита, Хадита, война във Виетнам, клане, клане в Ми Лаи, масово убийство, осъдени военни, убийства