НЕОБИКНОВЕНАТА КОЛЕДА

 Наближава коледа. И все по-често си спомням за една моя необикновена коледа, която преживях преди години. Обикновено в коледните историйки хората някак си стават добри, на други се случват чудеса, Скрудж разбира, че не е добре да пести въглищата за отоплението на офиса… И изобщо всички са пропити с несъществуващия коледен дух на доброта, разбирателство, съчувствие и прочие измислици, които бързо биват забравяни няколко дни след като мине този празник. Моята историйка няма такива претенции.

Преди да премина към главното, трябва да кажа, че в семейството ни не сме празнували особено коледа. Не че не сме наследници на православни християни, а по-скоро по времето на социализма някак си родителите ми са се отучили от това. До 1991 г. не знаех какво точно се празнува по коледа. Майка ми се чудеше какво да сготви за празничната трапеза, а пък всички се седяхме около тази трапеза, плямпахме обичайните глупости, които се говорят около всяка трапеза (коледна или не) и на никой не му идваше на ума, че тази трапеза и вечерта на 24 декември е нещо по-различно от трапезата на сбора на нашето село например. Единственото, което ми харесваше горе-долу по коледа, беше ваканцията. Та аз така от край време се чудех как да празнувам коледата и до ден днешен ми е адски досадно, когато трябва да се прибера при родителите си, за да празнувам с тях. Поради това не се събирах с нашите по коледа, Нова година и прочие нарочени за семейни празници. Така и до ден днешен не мога да разбера какво е общото между рождения ден на Христос и истеричното пазаруване. Още повече не мога да разбера защо, по дяволите, коледата е обявен за семеен празник, от което следва, че типове като мен оставаха съвсем сами на Бъдни вечер. Тъй като всичките ми приятели и познати са със семействата си. Добре, че у нас има турци, които не празнуват коледа. Да са живи и здрави нашенските турци, защото освен че съм се събирал с тях в дните около коледа, разбират колко е скучно всички да празнуват със семействата, а ти да се чудиш какво да правиш и с кой да отидеш насам-натам.

Та да се върна на разказа ми за необикновената коледа. Така, на коледата на 1998 г. както винаги бях решил да не се събирам с нашите. А наместо това да отида при една позната, която работеше като астроном в Национална астрономическа обсерватория – Рожен. Бяхме се разбрали да й дойда на гости по време на коледната ваканция. През зимата, особено по коледа там стоят само дежурните астрономи, които са не повече от 4-5 на брой. Прекрасно място за мен, който иска да се разкара от коледната истерия и да постои малко на спокойствие в планината. (Прочети по-нататък…)

Страници: 1 2

Етикети: Коледа, Родопи, Рожен, планина, пътуване