ИНТЕРВЮ С ДЖОН ЛЕНЪН ЗА СПИСАНИЕ “РОЛИНГ СТОУНС”, ДЕКЕМВРИ 1970 г.
(със съкращения)
Бихте ли започнали отначало?
Ако можех да бъда рибар, щях да бъда рибар. Ако можех да бъда нещо друго, а не това, което съм, бих го направил. Не е много леко да си творец. Разбирате ли, да пишеш, не е удоволствие, а мъчение. Четох за Ван Гог, Бетховен и другите – онзи ден четох една статия – ами, аки тогава е имало е имало психиатри, нямаше да имаме сега великите картини на Гоген. А тия мръсни копелета ни изстискват до смърт и затова сме като дресирани животни в цирк. В такъв смисъл ми е обидно да съм творец, да свиря за разни идиоти, които нищо не разбират. Те нищо не чувстват; аз съм този, който чувства, защото аз изразявам чувства. Те водят въображаем живот чрез мен и чрез другите творци, а ние сме тези, които … същото е дори с боксьорите – когато Оскар (Бонавентура) се появи на ринга, се скъсваха да го освиркват. Удари Клей само веднъж и започнаха да го аплодират. Ето това ми е обидно. Аз всъщност бих предпочел да съм сред зрителите, но не мога. Винаги съм мечтал да стана рибар. Знам, че е глупаво и че предпочитам да съм богат, отколкото беден и така нататък, но болката… Как ми се ще да съм… Невежеството е блажено състояние, нещо такова. Ако си невеж, не те боли, или на мене така ми се струва. (Прочети повече…)
Страници: 1 2
Етикети: Бийтълс, Джон Ленън, интервю с Джон Ленън, музика, хипи

ноември 22, 2008 в 1:35 pm |
Да, славата не прощава. Не ми идва наум какво да добавя… Хм, ‘добрия’ вкус не винаги е добър, нали?
Ужаси ме това: “Самоубихме се, за да успеем”. Като жабата, оставила се да я хапне щъркела, за да полети…
Струва ли си, наистина?