Всъщност нямам кой знае какво основание да нарека рецептата си “ориз по хипарски”, но досега не съм срещал подобно нещо в която и да е готварска книга.
Историята на тази рецепта е сложна и противоречива. Още открай време се опитвах да намеря начин за приготвяне на ориз така, че да не става разварен. Под разварен разбирам обичайното готвене на ориза у нас. Отидете в кой и да е роден ресторант или студентски стол и ще разберете за какво става дума. Зърната на ориза са толкова сварени, че са нараснали значително и са се разпукали. Също така често този ориз прилича на каша, като зрънцата са се слепили помежду си. (Прочети още…)
Страници: 1 2
октомври 31, 2008 в 10:39 am |
[...] Ястието се сервира с ориз басмати. Има такъв на “Крина”, който е доста добър. Оризът се слага в тенджерка с вода в съотношение 1:2. Добавя се малко сол. След завиране се захлупва и се оставя да ври на тих огън до пълно поемане на водата и без разбъркване на ориза. Между другото, хипарят е описал интересни техники на приготвяне на ориз. [...]
октомври 31, 2008 в 4:04 pm |
Този хипарски ориз е италианският начин за приготвяне на ориз (което не е ризото). Много е здравословен и гъвкав, защото може да се комбинира с всичко, като в Италия предпочитат да прибавят малко зехтин и пармезан.
Но и запържването леко преди сготвянето по съвета на комшийката също не е лош начин. Така го правят в Латинска Америка и не се получава разварен и лепкав. Всъщност там лепкавият ориз е равносилен на провал
Не е нездравословно, защото всъщност се използва малко мазнина и заради съотношението не се пържи, а просто се запича „със смазка“. Целта е при запичането да падне горният слой на зърното, който съдържа скорбялата или каквото там произвежда нишестения вид на разварения ориз. В САЩ наистина се продава т.нар. parboiled ориз, един жълтеникав, при който горният слой вече е махнат. http://en.wikipedia.org/wiki/Parboiled_rice
Начинът на правене на ориз по начина на Митака също може да доведе до неразварен ориз, по сенегалската метода, но може би зависи от тенджерата, температурата и количеството вода, които трябва да се напасват.
Моят любим начин е латиноамериканският
ноември 1, 2008 в 12:57 pm |
най-много ми хареса частта с подскачащия ориз + Цепелин и Юрая Хийп… хармонията е пълна, изпробвано е вече
))
хипарю, фен съм ти! :-8
ноември 7, 2008 в 2:39 pm |
Hip, hip, hooray!
Поздравления за успеха с ‘неслепените’ оризови зрънца!
Рецептата на Христо звучи ‘molto manicaretto’, Ели (латиноамериканските нюанси също)!
Сенегалската метода, ако не се лъжа, изисква 2 пръста вода над нивото на ориза в тенджерата и освен това трябва да се налива ‘по стената’ – все едно се опитваш да налееш бира без пяна… Една приятелка твърдеше, че е научила този начин от араби – наистина трябва да се поеме цялата вода и оризът не се разбърква, докато ври на бавен огън.