Нос Калиакра

Вероятно всеки от вас е чувал за нос Калиакра и знае легендата за 40-те девойки. Но мисля, че повечето от вас не са ходили на този красив нос, разположен в северното ни Черноморие.

Уникалното на нос Калиакра е, че комбинира природна забележителност и място с богато историческо минало.

Природата в района е необикновена. Околностите на нос Калиакра са характерни със степната си растителност. Пътувайки от село Българево към Калиакра, то ще видите една нехарактерна за България природа – пожълтяла от слънцето и сушата трева, ниски храсти и камъни. И всичко това е съчетано с невероятен релеф – всичко е необичайно плоско.

Човек има усещането, че ако се качи на някое дърво (такова рядко се намира) или просто стъпи на покрива на колата, то ще види всичко в околовръст на 30 км. Всъщност това не е така. Релефът около носа е нагънат, но толкова слабо, че посетителят се чувства като на най-плоското и равно място в света.

Другото, което прави впечатление, е постоянният освежващ вятър, който сякаш винаги духа в околностите на Калиакра. Лично аз намирам този вятър за нещо прекрасно, тъй като разхлажда и прави поносими летните жеги. Заради него и поради енергийната политика на България и ЕС в околността на Калиакра може да видите много голям брой ветрогенератори.

В околността и на самия нос Калиакра посетителят с удоволствие може да наблюдава голямо количество птици, като освен гларусите е пълно и с корморани, които се чувастват изключително комфортно на скалите. Вероятно защото няма как да бъдат обезпокоявани от хората – височината на носа е около 50-60 метра, а обиталищата на птиците са недостъпни за хората. С обикновен фотоапарат като моя не можах да заснема небрежно плаващия и гмуркащ се корморан, но улових няколко летящи гларуса.

На самия нос има голямо табло, на което са сложени рисунки и информация за трите вида корморани (и трите са защитени), както и делфините, които се срещат в Черно море. За упорития наблюдател може и да има някакъв шанс през лятото да види делфини от носа, но вероятността за това е малка. По-вероятно е да наблюдава някой голям товарен кораб, заобикалящ носа и насочващ се към пристанището на Варна.

Колкото необикновена изглежда природата около Калиакра, толкова интересни са и историческите забележителности. В миналото Калиакра е бил предпочитано място за изграждане на укрепено селище и на него са се заслевали последователно траки, гърци, римляни, византийци и българи от втората българска държава, а накрая – и османци. Имах чувството, че навсякъде стъпвам по арехологически находки и камъни от основите на древни сгради.

Човек може да види заедно римска баня, жилища от Второто българско царство и църква пак от този период. На самия нос има няколко реда крепостни стени, като интересното е, че стигат все по-навътре в сушата във всеки следващ период. Римските укрепления са най-навътре към носа, следва по-външните византийски, а българските са най-отвън.

Крепостни стени

 

Църква от XIII-XIV век

В центъра на носа, на нещо като височина има военна база с радар и фар. Тази малка площ не е достъпна освен за военните.

По изградената за туристите алея към края на нос Калиакра има и малък музей, безплатен за посетители и обновен преди доколкото си спомням две години. В него има интересна възстановка-макет на крепостта от Второто българско царство, схеми на сградите и укрепленията на носа в различни периоди, както различни останки от амфори, гърнета, котви, монети, накити, риболовни такъми.

Има и възпоменателна плоча на руския адмирал Ушаков, разбил османската флота при сражение до нос Калиакра в края на XVIII век. С учудване установих, че е бил канонизиран за светец през 2001 г.

Невероятен е изгледът от самия нос. Нос Калиакра не е най-източната точка на България, но човек има чувството, че е на края на света. Пред него се простира безкрайно море, а от двете му стани в далечината се виждат бреговете към Балчик и курорта Албена, а на север – към курорта Русалка и нос Шабла (този нос се въжда само при ясно време).

Изглед към север

Как да стигнем до нос Калиакра.

 

С кола: Отправна точка към носа е село Българево. За да стигнете до него първо трябва да достигнете град Каварна. От центъра на града (можете да се ориентирате къде точно е центъра по единствения светофар в града) поемате на изток по една широка улица, която излиза от града и води към шосето. ВНИМАНИЕ!!! Трябва да завиете към село Българево, завой надясно непосредствено след края на град Каварна. Ако продължите към главния път ще отидете в посока Шабла, Дуранкулак и границата с Румъния. Тоест ще подминете носа. Трябва да кажа, че който влиза с кола, трябва да плати 3 лева на човек, а ако сте студент, ученик, пенсионер – входа е 1,50 лева.

С автобус. Можете да стигнете до Каварна от Варна с автобус. Билета е 7 лева. След това може да се доберете до Българево като питате на автогарата. До нос Калиакра няма обществен транспорт.

Другият начин, и той е много хубав, е да стигнете до нос Калиакра с велосипед. Велосипеди под наем се дават от магазин за велосипеди и части в сградата на автогарата, от обратната страна на стоянките. Обиколете автогарата и ще ги видите. Преди време цената беше един лев на час за един велосипед.

Нелош начин е да стигнете до нос Калиакра пеш. След като се доберете до село Българево, то до носа са около 3-4 км. Пътят е равен и не особено натоварен, околността е приятна, особено когато се приближавате към носа. Който влиза пеш на носа не му вземат входна ткаса (поне на мен и жена ми не взеха).

На стоп. Стопът върви в този район и без проблеми можете да се доберете до Българево, евентуално и до нос Калиакра. Препоръчвам ви да тръгнете сутрин към 9:30 часа и да спазвате някои от правилата за успешен стоп.

И накрая: изкарах късмет по време на ходенето ми на нос Калиакра тази година да нацеля малък концерт от антична и ренесансова музика. Бяха изпълнявани музикални пиеси в хронологичен ред, започвайки от „възстановка на тракийска мелодия“ до песни, изпълнявани по времето на английския крал Хенри VIII. Мина се и пред гръцки песни, възпяващи Дионис и Аполон, ренесансова музика, песни, изпълнявани на представленията на Шекспир и две песни, пети в двора на Хенри VIII. Много ми хареса всичко, особено музикалните инструменти: лютня, флейта, чембало и от време на време едно малко барабанче (досущ като детско барабанче). Преди всяко изпълнение ни беше разказано накратко за музикалната пиеса. На мен най-много ми хареса възстановката на тракийската мелодия, сигурно защото този, дето я е възстановявал много си е падал по Пинк Флойд и психиделик-рока. Вокалните партии (когато имаше такива) се изпълняваха от една певица от Русенската опера и един мъж с шапчица и накит в стила на Тюдорите (на снимката са седнали на столчетата зад флейтиста).

 

Музикант с лютня

Страници: 1 2

Етикети: антична музика, забележителности, история, море, нос Калиакра, ренесансова музика