Подобно на inat и аз нямам против самите произведения, ядосвам се на начинът, по който се преподават те. Личното ми мнение е, че освен ако не се готвиш за кандидатсване на някое конкретно място, където изискванията са такива и такива, редно е преподавателите по литература да оставят много повече свобода на учениците при анализите на тези текстове, за да се получи истинско интерпретиране. Специално часовете по литература могат да бъдат много полезни при развитие на критичното мислене на учениците и е престъпление това да не се прави. Не всеки ще се развива в сферата на филологическите или дори хуманитарните науки, затова и не е необходимо тези часове да се използват за формиране на ‘специалисти’ по литература, но пък за сметка на това с каквото и да се занимаваш винаги е хубаво да можеш да мислиш, да пишеш и да се изразаяваш добре, ето върху това може да се поработи в курса по литература.
Учителите трябва да бъдат много неща, но за мен най-важно е да бъдат вдъхновители. Да умеят да те нахъсат и мотивират, да разпалят любопитството ти, да се опитат да разширят светогледа ти. И се дразня, когато това не се прави. Вместо да те ‘зарибят’ по предмета си, те те отблъскват дори, когато всъщност имаш интерес към него, както беше в моя случай. А най-лошото като че ли е, че засега няма признаци тенденцията да се обръща. Така са преподавали на родителите ми, така са преподавали на теб, xunap, така преподаваха малко по-късно и на мен. И после се чудим и маем защо така на младите хора не им се чете. Сигурно има хиляди причини за това, но една от тях не може да не убиването на желанието ни за четене още в зародиш.

ПС> може би заради обученито си по литература в училище съм изградил нетърпимост (на моменти граничеща с ненавист) към БГ литературата….

Много ми харесва позицията за промиване на мозъци и безумието на образователната система. Не само през 80-те, а и сега. Боря се с въпросната система от 4 години и някак не успявам да си наложа да работя по учебника. Сиреч – защо, по дяволите, трябва да съсипвам хубавите произведения с изсмукани от пръстите чужди тълкувания? Обаче се сблъсквам с един доста притеснителен проблем: хлапетата в осми клас вече до такава степен са научени да зубрят, да си мислят, че искаш да чуеш, каквото ти си мислиш, а те си мислят, че ти искаш да чуеш нещо сложно и отнесено, че много трудно чуваш оригинална и свежа мисъл. Ако си позволиш да зададеш следния въпрос: „Какво според теб е излишно в учебника? Кое произведение те дразни? Кое би махнал от програмата?“, получаваш следния безумен отговор: „Никое.“ Ако си достатъчно тъп, за да продължиш да питаш и „Защо?“ е ответната ти реплика, получаваш в замяна: „Защото всичките ни учат на нещо…“ Излишно е да казвам, че ако си мазохист и попиташ на какво те учат, се сблъскваш с партизанско мълчание на фашистки съд.

Мога да продължа да си глаголя по темата, да се ядосвам на безумието на „специалистите“, и да сигна до извода, че целта е да се създадат именно мразещи българското хора, които нямат способност да мислят самостоятелно.

Затова – просдължавам с другото. „По жицата“ и „Гераците“.
Ето ти моята гледна точка. „По жицата“ няма за цел да ти насади омраза към змиите или да те научи да лъжеш благородно. Всъщност с този разказ Йовков почти век преди тебе е разказал за човешката безпросветност. Спомни си някои други детайли от разказа: че детето така и не е заведено на лекар, който би казал, че „змията“ е туберкулоза. Ето ти едно доста по-различно тълкуване на разказа. Не страх и надежда, а бедност, безпросветност и простота. Всъщност какво е селото по онова време? Колко хора имат пари, за да изучат децата си, за да им покажат различната гледна точка от тази на пра-пра родителите си? Болят те гърдите? Ми няма начин да е „модерната болест на бедните“, ние не сме бедни, ние работим от тъмно до тъмно… Трябва да е змията. Доктор? Абе какъв доктор, те нищо не разбират (а нямаме пари за доктор, но няма и да си го признаем). Виж, лястовицата е друго нещо. Какъв е най-чудесният извод от този разказ? Поне според мен. Че е сташно важно да си образован. Но не юпи с 5 висши, а просто да успееш да търсиш повече от един възможен отговор на база на някаква обща култура, която ти липсва, защото си беден. И манипулиран. Разказ не за надеждата, а за липсата на знание. Ако така погледнеш нещата, няма никой да намрази змиите, а ще стане любопитен и любознателен. За да не щукне по друмищата в търсене на Михаля, а да си даде сметка, че знанието може да ти спаси живота.

„Гераците“ – не градът е убиецът. А отново незнанието. Ако животът винаги е бил един и същ, ако поколения наред са живели по един и същи начин, в момента, в който ти се открие възможността да се почувстваш свободен за малко, ти тази свобода няма да я употребиш, за да съграждаш, а за да рушиш. И това съвсем спокойно можеш да го приложиш като аксиома за всяко едно нещо, което се е случвало на нашенеца. Той не знае как да бъде свободен. Толкова е свикнал някой да му казва какво, кога и как да прави, че види ли свобода, я… Абе виж какво става. Свободната воля е нещо, което трябва да имаш и да използваш от първото си осъзнаване като личност. Защото иначе си оставаш роб завинаги. И се втурваш да „гребеш от живота с пълни шепи“, само дето гребеш от тинята.

Така че, Багере, не е проблемът в текстовете. Те са си хубави и поучителни. И могат да ти помогнат по пътя към ставането на личност. Проблемът е в това, че някои хора си вярват, че след като цял живот те са имали ВЕФ, то друга марка касетофони просто не съществува.